Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 19.06.2026, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Гражданско дело 103/2025
Вид
Решение № 107
Подписан
19.06.2026
Състав
Иван Борисов Вътков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Даниела Люб. Лашкова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20251450100103 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М. Р. Г. ЕГН ********** от с. Ребърково общ. Мездра,чрез адв. Х. Р.

САК е предявил обективно съединени искове против „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 , със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, за обявяване договор за потребителски кредит № 833077, сключен на 22.03.2023 год. между ищеца и ответника за нищожен. На осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД ответника да възстанови на ищеца сумата 8 486.10 лв., представляваща платена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва,начиная от 23.12.2024 год.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество постъпил отговор, с който се оспорват предявените искове.Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Не се оспорва, че процесната сума е получена от ответното дружество, но твърди, че договора и отделните му клаузи са действителни и сумата не подлежи на връщане. Претендират се и разноски. Правната квалификация на претендираните права е чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, и чл. 55 ал. 1 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

1

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

В исковата молба се твърди на 22.03.2023 год. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 833077, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 3 500 лв. при ГЛП-40.05% и ГПР47.94 %. При усвояване на главницата от 3 500 лв. кредитополучателя следва да заплати общо сумата 4 907.28 лв.Съгласно т.62 от Договора ако ищеца не представи обезпечение по кредита в тридневен срок от усвояването той дължи неустойка на кредитора в размер на 7 080.72 лв. В погасителния план неустойката предварително е разсрочена и включена към анюитетните вноски по кредита. На 06.10.2023 год. ищеца предсрочно е погасил вземането по потребителски кредит, изплащайки сумата 8 744 лв.- данни от разплащателната сметка на ищеца. Не се спори, че ответника е финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИВ сключеният договор е посочен процент на ГПР от 47.94 % т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, но този размер не отразява действителния такъв,тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредставяне на обезпечение. Твърди се, че с процесната неустоечна клауза се заобикаля правото на чл.19 ал.4 от ЗПК и се уговаря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителя връща само чистата стойност на кредита,но не дължи лихва и ли други разходи по кредита и платената от ищеца сума в размер на 8 486.10 лв. се явява недължимо платена и на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД подлежи на връщане.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Кредирект № 833077 от 22.03.2023 г., сключен между страните по делото, поради противоречие със закона, евентуално съдът да обяви за недействителни клаузите на чл. 6.1, чл. 6.2 и чл. 3.5 от Договора, и кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер на 8486.10 лв., представляваща платена без основание сума въз основа на нищожен договор, ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. - депозиране на исковата молба, до окончателното плащане.

2

За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за паричен кредит; че последният е нищожен поради противоречие със закона, и в частност поради неспазване на процедурата по сключването му;

За основателността на иска по чл. 55, ал. ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: В тежест на ищеца е да докаже реалното заплащането на сумата, съответно получаване от ответника на претендираната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е било налице основание да задържи тази сума, т.е. че сумата е била дължима и е платена на правно основание.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,94 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за 3 потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.

По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Страните не спорят, че ищецът е извършил предсрочно плащания по 4 процесния договор за заем на 22.03.2023 г. в размер на 8743.49 лв. Горното се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза. По делото бе установено като безспорно обстоятелство, че предоставеният заем е в размер на 3500 лв., което е чистата стойност на кредита, поради което горницата над тази сума в размер на 5243.49 лв. е платена без основание, и искът следва да се уважи в този размер, като в останалата част до пълния претендиран размер се отхвърли.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски.

Следва в решението присъдените суми да бъдат превалутирани, съгласно чл. 11, ал. 2, вр. чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Р.

България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. Р. Г. ЕГН **********, против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, Договор за паричен заем Кредирект № 833077 от 22.03.2023 г., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „Сити кеш” ООД, ЕИК

202531869, да заплати на М. Р. Г. ЕГН **********, сумата в размер на 2680.95 € /5243.49 лв./ представляваща платена без основание сума въз основа на нищожен Договор за паричен заем Кредирект № 833077 от 22.03.2023 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. - депозиране на исковата молба, до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 107 €.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на М. Р. Г. ЕГН **********, сумата в размер на 310 €, представляваща съдебноделоводни разноски.

Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в 5 двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6