Решение № 35 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110107007 по описа за 2025 година

Предявен е иск от О. Д. З., ЕГН: **********, адрес: гр. С, кв. „В“, ул. „9“ № 21А, срещу „С. В.“ АД, ЕИК: *************, седалище и адрес на управление: гр. С, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на следните суми поради изтекла погасителна давност:

946,71 лв. – главница за потребена вода за периода 16.08.2011-12.06.2016г., ведно със законната лихва от 06.07.2016 г. до окончателното изплащане; 108,58 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2011-12.06.2016 г.; 325 лв. - разноски по заповедното производство, от които 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.09.2016 г. по гр.д. № 36961/2016 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 254/2024 г. на ЧСИ С.

Х., рег. № ****.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през който взискателят е бездействал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основателност по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, която започнала да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение, както и че по изпълнителното дело са извършени действия, прекъсващи давността, имайки предвид и предходно образувано изпълнително дело, по което също са извършени изпълнителни действия.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се 1 характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

С окончателния доклад по делото на основание чл.146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно, че изп.д. №254/2024 г. на ЧСИ С. Х. е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, както се установява и от приетото по делото изпълнително дело. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за тяхната недължимост. При това положение и с оглед наведения от ищец довод за изтекла погасителна давност за вземанията в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

От изисканото ч. гр. д. № 36961/2016 г. на СРС се установява, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на „С. В.“ АД срещу О. З., както и че на 11.07.2016 г. по делото е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми: сумата от 946,71 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 16.08.2011 г. до 12.06.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 6.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 108,58 лв. за периода от 16.09.2011 г. до 12.06.2016 г. и

325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Издадената заповед за изпълнение е била връчена лично на длъжника на 29.07.2016 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, който към този момент е бил двуседмичен (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 100 от 2019 г.), длъжникът не е подал възражение срещу нея, поради което същата е влязла в законна сила на 13.08.2016 г.

Съгласно установената съдебна практика нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение (така Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о. и др.). С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила процесна заповед за изпълнение на парично задължение, поради което и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

По правило от влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност за вземанията (Определение № 262 от 9.07.2020 г. по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о.).

2

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 21.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Прието е, че ППВС № 3/1980г. следва да се счита изгубило сила, както и че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика, формирана след постановяване на Тълкувателното решение № 2 от 21.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело, в която взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността (т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).

От изп. дело № 4029/2016 г. на ЧСИ С. Х. се установява, че същото е образувано по молба от 05.12.2016 г. на „С. В.“ АД за образуване изпълнително дело срещу длъжника. С молбата е направено искане съдебният изпълнител да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, да направи справка относно имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнението без посочване на конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител.

Извършени са справки в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на 3 длъжника, в НОИ за трудови договори, в Служба по вписванията за имоти, изпратено е уведомление по реда на чл. 191, ал. 2 ДОПК до НАП.

На 16.12.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „У. Б.к“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника, банкови касети и вземания на длъжника, както и до други банки „**********“, изпратени са искания за справки до съответни банки за открити сметки на името на длъжника, изпратена е покана за изпълнение по реда на чл. 428 ГПК до длъжника, залепена по реда на чл. 47 ГПК.

На 17.08.2017 г. е изпратено искане за вписване на възбрана, вписана на 21.08.2017 г., като на 02.10.2017 г. длъжникът е получил съобщение за наложена възбрана.

С молба от 02.11.2018 г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия, в каквато връзка са изготвени справки от НБД „Население“ за адреси, от НОИ за трудови договори, справка за банкови сметки, справка от Служба по вписванията за имоти.

На 08.11.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „И“ АД за налагане на запор върху всички суми по микросметката на длъжника.

С Постановление от 23.01.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с Постановление от 17.01.2024 г. е вдигната наложената възбрана, а на 23.01.2024 г. са изпратени съобщения за вдигане на запори до съответни банкови и платежни институции.

С Разпореждане от 08.02.2024 г. на ЧСИ С. Х. е образувано изп.д.№ 254/2024 г. по молба от 08.02.2024 г. на „С. В.“ АД за образуване изпълнително дело срещу длъжника. С молбата е направено искане съдебният изпълнител да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, да направи справка относно имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнението без посочване на конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител. Извършени са справки от НБД „Население“ за адреси, от БНБ за банкови платежни сметки, справка от НОИ за трудови договори и доходи от пенсия и добавка, справка от Служба по вписванията за имоти.

На 15.02.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „И“ АД за налагане на запор върху всички сметки на длъжника.

На 28.02.2024 г. е изпратено искане за вписване на възбрана, вписана на 01.03.2024 г., като на 16.04.2024 г. длъжникът е получил съобщение за наложена възбрана.

На 28.02.2024 г. е наложен запор върху съответно превозно средство на длъжника видно от уведомление за наложен запор до СДВР, отдел „Пътна полиция“.

Видно от гореизложената хронология е налице период от повече от две последователни години, през които не са искани и не са предприемани действия по принудително изпълнение по първото изпълнително дело.

В Тълкувателно решение № 2 от 21.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС неизчерпателно са посочени кои изпълнителни действия пректсват давността. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването 4 на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.