Решение № 19839 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19839 гр. С., 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110150287 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. С. П., чрез адв. З-К., срещу П. П. Б. и И.

Х. И., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.

108 ЗС за признаване за установено по отношение на П. П. Б. и И. Х. И., че Л. С. П. е собственик на недвижим имот с идентификатор *************, представляващ апартамент № 103, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 4, с площ от 57,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: **********; под обекта: *********; над обекта: *********, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и 1,828% идеални части от общите части на сградата, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху гореописания недвижим имот.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е собственик на самостоятелен обект в сгрaда с идентификатор *************, представляващ апартамент № 103, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок 115, вход „Д“, етаж 4.

Процесният имот бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност с П.П.Б. по силата на договор за покупко – продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) на 13.12.1983 г. С влязло в сила на 17.12.2008 г. Решение № 94/21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 220/2008 г. по описа на Районен съд – Чирпан, сключеният граждански брак между ищцата и П.Б. бил прекратен, като неделимата и бездялово съсобственост върху процесния имот се трансформирала в обикновена дялова съсобственост при квоти от ½ идеална част за всяко от лицата. Твърди, че в хода на бракоразводното производство П.Б. изрично заявил, че няма претенции към съсобственото жилище. От момента на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака започнала да владее притежаваната от П.Б. идеална част от имота с присвоително намерение, като фактическата власт върху жилището упражнявала както лично, така и чрез дъщерите й М. Б. и П. Б.. Твърди, че в нито един момент след развода П.Б. не е възразил срещу упражняваното от нея владение по отношение на целия недвижим имот, като същият бил с ясното съзнание, че апартаментът е нейна лична собственост. В тази връзка се легитимира като изключителен собственик на процесния имот, като собствеността върху ½ идеална част от същия придобила на основание сключен договор за покупко – продажба на 13.12.1983 г., а по отношение на останалата ½ идеална 1 част се позовава на давностно владение, упражнявано в периода 17.12.2008 г. – 31.05.2020 г.

Твърди, че в продължение на години работила и живяла в чужбина, поради което предоставила безвъзмездно ползването на имота на голямата си дъщеря М. и синът й, като впоследствие разрешила в апартамента да се настанят и ответниците – П. Б. и И. И., с когото дъщеря й П. живеела на съпружески начала. Твърди, че дала съгласието си посочените лица да обитават имота срещу задължението да го поддържат и да поемат разходите свързани с ползването му. След прибирането си в страната установила, че ответниците завзели изцяло притежавания от нея имот, като изгонили от него голямата й дъщеря М. Б.. През месец юни 2020 г. при направен опит да посети имота, заедно с дъщеря й М., не успяла да отключи входната врата. При последващо посещение на имота, след една – две седмици, отново не й бил осигурен достъп до жилището, като след проведен разговор с ответницата П. Б., същата й заявила, че с оглед пандемичната обстановка в страната няма да бъде допусната до имота, съответно няма да й бъде осигурен достъп до оставения от нея багаж в жилището. През 2021 г. ответниците отновно не я допуснали до жилището при опит да го посети, като й отправили заплахи. Твърди, че заявила на ответниците, че желае да освободят жилището.

Ответниците не отричали правото й на собственост, но до настоящия момент отказвали да й предоставят ползването на имота. Твърди, че от 2020 г. ответниците възпрепятствали неправомерно правото й да владее имота в пълен обем. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот на основание договор за покупко – продажба на жилище и давностно владение, както и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху гореописания недвижим имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Х. И. и П. П. Б., чрез адв. Й., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват процесуалната легитимация на ищцата, като намират за недоказано твърдението относно качеството й на изключителен собственик на процесния имот. Твърдят, че по отношение на ищцата не бил реализиран фактическият състав на придобивната давност, доколкото същата не обективирала намерение за своене на имота и не установила фактическа власт, тъй като живяла трайно извън Република България. Считат предявения иск за неоснователен, доколкото не били лишавали ищцата от правото да ползва припадащата й се част от имота в размер на ½ идеална част. Посочват, че изложените от ищцата обстоятелства относно извършени опити да посети имота, съответно недопускането й до същия, не отговаряли на действителното фактическо положение.

Твърдят, че в продължение на години ищцата проявявала незаинтересованост относно процесното жилище. Поддържат, че никога не възпрепятствали ищцата да ползва имота.

Навеждат доводи, че П.Б., в качеството му на собственик на ½ идеална част от апартамента не възразявал същият да се ползва от семейството на П. Б.. Молят съда да прекрати производството като недопустимо поради липсата на активна процесуална легитимация на ищцата, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че П.П.Б. и Л. С. П. сключили на 14.01.1973 г. граждански брак, след който съпругата се именувала Л. С. Б..

От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.), рег. № 194, се установява, че на м.12.1983 г. Главна дирекция за изграждане на С. при СНС продала на П.П.Б. и Л. С. Б. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 103, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. № 115, вх. „Д“, ет. 4, състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60,47 кв.м., заедно с 2 избено помещение № 12 и 1,828% идеални части от общите части на сградата.

От представеното по делото Решение № 94 от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 220/2008 г. по описа на Чирпански районен съд, влязло в сила на 17.12.2008 г., се установява, че сключеният на 14.01.1973 г. между П.П.Б. и Л. С. Б. граждански брак е бил прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата. С цитираното решение е било определено след развода Л. С. Б. да носи предбрачното си фамилно име – П..

От издадената от СГКК-гр. С. и представена по делото схема № 15-927336-18.08.2022 г. се установява, че според кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* и е с адрес: гр. С., район Л., ж.к. „Л.“, бл. № 115, вх. „Д“, ет. 4, ап. 103, в многофамилна жилищна сграда с идентификатор: *********.5, разположена в поземлен имот с идентификатор: *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ 57.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********; под обекта: *********; над обекта: *********.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.П.Б. и М. П.

Б. (на страната на ищеца), както и А.В. Х.а и М.М.Д. (на страната на ответниците).

От показанията на свидетеля П.П.Б. – бивш съпруг на Л. С. П. и баща на П. П. Б., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се изяснява, че с Л. П. закупили жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, като впоследствие живеели разделени за период по – дълъг от десет години, а след това бракът им бил прекратен със съдебно решение. Свидетелят Б. заявява, че след като се разделили, в процесния апартамент останала да живее Л.. Изяснява още, че след като прекратили брака си с Л., свид. Б. не е имал никакви претенции относно процесния недвижим имот, по отношение на който оставил на Л. да се разпорежда, както намери за добре. Свид. Б. не разрешавал на никоя от дъщерите му да живее в апартамента, като никоя от тях не е търсила от него съдействие и разрешение да живее там, тъй като по отношение на процесния апартамент предоставил правата на бившата му съпруга. Свидетелят Б. изяснява още, че не поддържа отношения с Л., като след развода му с нея не знае кой е живял в процесния апартамент, но е чувал само, че бившата му съпруга – Л. П. не е имала достъп до имота, поради семейни кавги. Заявява също, че официално не е прехвърлял ½ част от имота на Л. П., тъй като не е имал никакви претенции по отношение на апартамента, който дори е забравил къде се намира.

Свидетелят М. П. Б. – дъщеря на Л. С. П. и сестра на П. П. Б., показанията на която съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че знае за процесното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. Д, ет. 4, ап. 103, което било придобито от родителите й през 1983 г. по време техния брак. Изяснява, че към настоящия момент родителите й не живеят заедно, като били разделени от около 1985 г. - 1986 г., когато се родила малката сестра на свид. М. Б.. След раздялата на родителите й в това жилище останали да живеят Л. П. и трите й деца, като от около 1985 г. баща й се изнесъл от апартамента и не е посещавал същия, респективно не е правил разходи за поддържането на имота, а е идвал като родител за няколко часа, но не да живее в него. Свидетелят М. Б. заявява още, че имало период от време, през който както тя, така и сестра й П. не са живеели в апартамента, а малката им сестра почти не е живяла там, откакто навършила пълнолетие. Първоначално в апартамента живеели Л. П., П. Б. и първото й дете К.П.. Преди седем години Л. П. се върнала от Америка, където била на работа за период от около петнадесет години, като почти веднага след заминаването й за САЩ в апартамента живеели свид. М. Б. заедно с нейното дете.

Сестра й П. тогава била бременна и имала връзка със сегашния си партньор, който се казва И., след което те живеели в кв. „Модерно предградие“ при И.. Впоследствие И. претърпял тежка катастрофа и бил в много тежко състояние, което наложило да му бъдат предоставени 3 удобства, тъй като в къщата нямали баня и тоалетна. С разрешението на майка им Л. П., което М. и П. поискали чрез „Скайп“ връзка, решили да приберат в процесния апартамент П. и И., за да имат човек, който да им помага и съответно той да може да се възстанови след тежката катастрофа. След което в този апартамент живеели М., нейното дете, сестра й П. заедно със сина й, И. и вече родената им дъщеря. Първоначално всичко било наред, много добре си живеели. След това започнали скандали между М., П. и И.. Имало период, в който М. била пребита от И., като скандалът бил за придобиване на документите за апартамента в ж.к. „Л.“. От там започнали всичките им проблеми до 2013 г., когато М. П. получила общинско жилище и се изнесла от процесния апартамент, в който останал неин багаж, който до ден днешен не могла да си го получи и да го изнесе. Впоследствие през около 2017г. Л.

П. се върнала от САЩ в много тежко здравословно състояние и в продължение на две години била по болници за възстановяване, а след това имала среща с дъщеря й П. и с И., за да може да влезе в процесния апартамент и да си прибере багажа, но не била допусната, а получила закани от И. и П.. След това през 2020 г. започнали заплахи от П. и И., че никой нямало да влезе в това жилище и каквото било там си оставало в апартамента, защото това жилище било тяхно, тъй като живеели там повече от десет години. Претенциите на И. и П. били насочени към М. Б., защото искали да вземат от нея документите за апартамента, тъй като М. била пълномощник на майка й и всички документи били при нея. Л. П. изрично и многократно заявявала на много хора, в това число на П. Б. и И. И., че иска да се прибере в нейното жилище, че това си е нейното жилище. Към момента в процесното жилище в ж.к.