Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1037 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 673/2026
Вид
Определение № 1037
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500673 по описа за 2026 година

Производство по чл.83, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от Й. Г. Г. с ЕГН:********** против определение № 2057/17.02.2026г. по гр.д.№ 335/2026г. на ПдРС, 19 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от плащане на държавна такса и разноски в производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, че съдът е подходил формално без реална преценка за възможностите на ищеца, в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на правото на достъп до съд. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод за това, че жалбоподателят разполага със средства за заплащане на държавна такса.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№335/2026г. на ПдРС, 19 гр.с. е образувано по искова молба от Й. Г. Г. против „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК – да се признае за установено по отншение на ответника, че ищецът не дължи вземанията , за които е издаден ИЛ по ч.гр.д.№1902/2020 г. на ПРС, по които е образувано ИД №102/2021г на ЧСИ Р.Р. С исковата молба е заявено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото. РС е определил дължимата от Г. ДТ по делото в размер на 213,38 евро. Представена е декларация за семейно и имотно състояние, с която Г. е декларирал, че е неженен, няма низходящи, не работи по трудов договор, че няма доходи от стопанска дейност, пенсия, соц.помощи, наеми, ренти; има минимални средства за текуща издръжка с помощта на родителите си; притежава собствено жилище в ***, което е ипотекирано в полза на трето лице; че няма регистрирани МПС, не притежава влогове; по банковите му сметки няма налични средства; че има задължения към финансови институции и срещу него има образувани изпълнителни дела с наложени запори върху банкови сметки.

От служебно изисканите от ПдРС справки е видно, че ищецът няма сключени трудови 1 договори за периода 2024-2026 г., има подадена декларация за задължения за здравноосигурителни вноски /от НАП/; няма регистрирани МПС на негово име /от МВР, сектор Пътна полиция/; че притежава собствено жилище в ***, ***, върху което има наложени възбрани от НАП, ЕВН Топлофикация, Община Пловдив, ВиК, ТиБиай Банк ЕАД и от Агенция за събиране на вземания /в. от справка на Агенция по вписвания/.

В семейно отношение – Г. няма задължения за издръжка на низходящи. По отношение на здравословното състояние и възрастта: Ищецът е млад, здрав и трудоспособен, което означава, че при нужда от средства може да работи и да реализира доходи. Няма данни същият да е регистиран като лице, търсещо работа в Бюрото по труда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата за освобождаване от ДТ и разноски е неоснователна -не е налице основание за освобождаването молителя от внасяне на ДТ и разноски по делото, тъй като за да се уважи молбата, чл.83,ал.2 ГПК изисква да са налице в кумулативен план: лицето и неговото семейство да получават доходи под минималните, да нямат движими вещи и недвижимо имущество и вземания в банки, молителят да страда от заболяване, поради което да не може да реализира доходи, които изисквания в настоящия случай не са налице, съгласно изложеното.

Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че няма основание да се счита, че молителят е материално затруднен и не може да заплати дължимата по предявените искове държавна такса в размер от 213,38 евро за предявения иск. Ето защо частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Й. Г. Г. с ЕГН:********** против определение № 2057/17.02.2026г. по гр.д.№ 335/2026г. на ПдРС, 19 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от плащане на държавна такса и разноски в производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2