Решение № 990 от 10.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Б., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120203799 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ю. ...“ ЕООД с ЕИК: ..., срещу Наказателно постановление № 785120-F782809/23.08.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Б., дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се извършването на нарушението. Намира за приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в настоящия случай. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от адв. В.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 09.08.2024 г. в 22:54 часа служители на НАП в това число и свидетелката А. С. извършили проверка на търговски обект - бистро „З.“, находящ се в гр. Б., ж.к. „И.“, парк В., стопанисван от жалбоподателя. Проверката започнала с контролна покупка, за която не е била издадена фискална бележка от действащо в обекта фискално устройство. На проверяващите бил предоставен документ с информация за текуща сметка, наподобяващ на фискален бон, в който е било отразено дата, час, оператор, маса, точен вид на стоката, количество, единична стойност, обща сума за плащане в размер на 61.03 лева.

След като се легитимирали контролните органи, свидетелката С. съставила срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. (Наредбата). Впоследствие на 23.08.2024 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издано атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр.2, вр. ал. 1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката А. С. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетелката се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.

Според чл. 7а, ал. 1 (Нов –ДВ, бр.10 от 2019 г.) от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не се 2 допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. Не е спорно по делото, че жалбоподателят в качеството си на търговец, стопанисващ обекта попада в обхвата на нрмата на чл. 3 от Наредбата. В тази връзка в негова тежест е възникнало задължението по чл. 7а, ал. 1 от Наредбата.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка на 09.08.2024 г. в 22:54 часа в търговски обект – бистро „З.“, находящо се в гр. Б., ж.к. „И.“, парк В., стопанисвано от жалбоподателя, на контролните органи е бил предоставен документ, наподобяващ визуално и по съдържание на фискален или служебен бон, наименован „междинна сметка“. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че от данните по делото не може да се установи безспорна връзка на процесния документ и проверявания обект. В показанията си свидетелката С., която лично е присъствала при извършване на проверката посочва, че именно процесният документ е бил предоставен на проверяващите. Отделно от това от съдържанието на т.нар. междинна сметка на л. 12 от делото се установява, че посочените в нея дата и час съвпадат с датата и часа на извършената процесна проверка в обекта. При така установеното безспорно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 7а, ал. 1 от Наредбата. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.

На следващо място съдът не споделя възражението за маловажност на случая. По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност. Нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Извършеното нарушение е било подведено под правната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. –действаща към датата на нарушението -09.08.2024 г), като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл.

185, ал. 2, изр. последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и е наложил наказание имуществена санкция в минимален размер от 1000 лева. Тази разпоредба се прилага ако нарушението не води до неотразяване на приходи. В настоящия случай АНО е приел, че именно тази 3 хипотеза е налице. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 785120-F782809/23.08.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Б., дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на „Ю. ...“ ЕООД с ЕИК: ... е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА „Ю. ...“ ЕООД с ЕИК: ... да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б. в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4