Решение № 196 от 27.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№………..……./ 27. 02. 2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ при секретар Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 345 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й.Н.П., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Н.Г.П., чрез адв. Ж.Т., САК, с която е предявен осъдителен иск против „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул. "Първи май" в района на кв.

Аспарухово ПТП с управлявания от Ж.Ж.Ж. лек автомобил с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№ *******пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Излага се в исковата молба, че на

04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул. "Първи май" в района на кв. Аспарухово на 100 метра преди светофара в посока към кв. Галата, Ж.Ж.Ж., управлявайки л.а. с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№ *******, губи контрол над автомобила вследствие на несъобразена скорост и се блъска в дърво, намиращо се вдясно по посока на движението. Ищецът твърди, че като пътник в автомобила, вследствие на произшествието, претърпял многофрагментна фрактура в дисталната част на диафизата на дясната раменна кост, с дислокация на фрагментите. С оглед на здравословното си състояние бил хоспитализиран в МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, където в продължение на три часа и тридесет минути била извършена оперативна интервенция - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и е поставена заключваща плака, като впоследствие, след послойно зашиване на оперативната рана, областта е имобилизирана посредством гипс. Нанесените телесни увреждания породили у пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства в ежедневието и изживян стрес.

Същите драстично са му се отразили, тъй като до момента на въпросното ПТП той е бил един активен човек, а след инцидента животът му се променил в отрицателна посока.

Позовавайки се на приложения по делото констативен протокол за ПТП, твърди, че отговорна за произшествието е водачката на л.а. с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№******* Ж.Ж.Ж., която с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно е допуснала неговото настъпване. При извършена проверка в Информационен център към Гаранционен фонд било установено, че лекият автомобил е застрахован с полица № BG/06/117003052236, с начална дата на покритие 18.11.2017г. и крайна дата - 17.11.2018г по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Ищецът сочи още, че на 23.01.2019 г. е депозирал застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, ведно с проект на искова молба, пълномощно, удостоверение за раждане, констативен протокол за ПТП, епикриза от МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, които доказателства удостоверявали настъпването на застрахователното събитие. С писмо с изх. № 0-92-1582 от 31.01.2019г. по описа на

"ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД застрахователят изискал допълнителни документи относно процесния казус, което според пострадалия имало характер на отказ по смисъла на чл.488, ал.3 от КЗ и обосновавало допустимостта предявения пряк иск. Въпреки това, ищецът с молба до ответното дружество от 19.02.2019r., предоставил всички налични към момента материали от досъдебното производство - протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум от ПТП. Твърди, че увреденото лице няма задължение да представи други доказателства за основателността на претенцията си, дори и такива да са му поискани, а непредоставянето на банкова сметка, не може да бъде основание за постановяване на отказ, а има за последица единствено изпадането в забава на кредитора, като длъжникът би се освободил от задължението си за заплащане на законна лихва. С оглед неоснователността на искането за представяне на допълнителни документ, различни от тези посочени в чл. 498, ал. 3 от КЗ, ищецът твърди, че застрахователят му дължи лихва за забава именно от момента на отказа – 31.01.2019 г.

В депозирания в срока по чл. 376, ал.

1 от ГПК отговор на исковата молба ответното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като сочи, че представеният констативен протокол, в посочената част не следва да се счита за официален свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице, което го е съставило не е възприело събитието непосредствено. Позовавайки се на съдебна практика, отричаща материалната доказателствена сила на постановените в досъдебното производство актове, по аналогия сочи, че същото разрешение следва да се възприеме и за констативните протоколи за ПТП.

На следващо място, ответникът оспорва вината на водача на лекия автомобил с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг. № *******

Ж.Ж.Ж.. Твърди още, че не се установява нито един от изискуемите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност“. В допълнение на изложеното оспорва настъпването на описаните в исковата молба телесни увреждания и твърдението, че те се намират в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие.

Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, като излага становище, че същият е прекомерен и се намира в противоречие с прогласения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост.

Ответното дружество релевира възражение, че процесното ПТП е настъпило при съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият бил без поставен предпазен колан, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С поведението си пострадалият не положил дължимата грижа за опазване на живота и здравето си, поставил се е в опасност, в резултат на което в неимуществената му сфера са настъпили вреди. Предвид изложеното, твърди, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД застрахователното обезщетение следва да бъде редуцирано по размер.

С оглед твърденията си за неоснователност на главния иск претендира отхвърляне и на акцесорния иск за законна лихва с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ, който легитимира увреденото лице да претендира обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за настъпилите в правната му сфера вреди, като последният е длъжен да възстанови същите в уговорения в договора срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Ищецът е предявил застрахователната си претенцията по чл, 380 от КЗ на 23.01.2019 г., като срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл на 23.04.2019 г. Горното съгласно правилото по чл. 235, ал. 3 от ГПК при отчитане на отпадналата пречка за развитие на съдебното производство обосновава констатацията на съда за допустимост на предявения иск. /в този смисъл Определение № 224/15.05.2019 г., ч.т.д. № 805/2019 г., I т.о., Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о., Определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. и Определение № 477/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 646/2009 г. на ВКС, IV г.о./ За успешното провеждане на исковата защита е в тежест на ищеца да докаже в условията на главно и пълно доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е осъществен деликт, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени вреди, както и техния конкретен размер.

С доклада по делото е обявено за безспорно между страните, че на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул.

"Първи май" в района на кв. Аспарухово е настъпило ПТП с управлявания от Ж.Ж.Ж. л.а. с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг. № *******, в който пътник е бил Й.Н.П..

Не се спори по отношение на факта, а и се установява от представените по делото доказателства, че към момента на настъпване на произшествието лекият автомобил марка "Фиат", модел

"Пунто", с peг. № ******* е бил застрахован с полица № BG/06/117003052236, с начална дата на покритие 18.11.2017г. и крайна дата - 17.11.2018г по застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2658 от 04.11.2018 г. на дежурен полицай Д.Д.се установява, че на посочената около 20:30 часа в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Първи май“ на около 100м. преди светофара в посока кв. „Галата“ водачът на процесния автомобил Ж. Ж.Ж. изгубила контрол върху МПС, вследствие на което настъпил сблъсък в дърво в дясно по посока на движението, като пострадали от произшествието са водачът и неговите спътници, между които и ищецът Й.Н.П.

Редът и формата на издаването на констативен протокол за ПТП са уредени в Наредба Із—41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Съгласно утвърдения с приложение 2 към чл.

4 от Наредбата образец на протокол за ПТП при наличие на вреди длъжностното лице удостоверява както извършени от него/пред него действия (установената по представените от участниците документи индивидуализация на лицата и автомобилите; индивидуализацията на представената пред длъжностното лице застрахователна полица; данните за извършените проби за наркотични вещества и алкохол, видими щети по автомобилите), така и обстоятелства, които не попадат в хипотезата на чл. 179 ГПК, а именно – „причини и условия за настъпване на ПТП“.

Длъжностното лице не е очевидец на настъпване на събитието, поради което в частта относно механизма на събитието съставеният от него протокол няма характер на официален и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства по ГПК.

За установяване на механизма на ПТП по делото е проведена съдебно авто-техническа експертиза, заключението на което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните. Видно е от заключението, че на 4.11.2018 г. около 20,00 часа Ж.Ж.Ж. с ЕГН **********, управлява л.а. марка „Фиат", модел „Пунто" с per. №******* в гр.

Варна по ул."Първи май" в района на кв. Аспарухово в посока към кв.

Галата. На 100м. преди светофара, по време на движение, водачката губи контрол над лекия автомобил, вследствие на несъобразена скорост и се блъска в дърво, намиращо се в дясно по посоката на движението си. От удара в дървото е получена силна деформация в лява странична част на автомобила и повреда в окачването му.

Като първостепенна причина за настъпилото ПТП в конкретния случай експерта отчита поведението на водача по отношение на избраната скорост, довело до загуба на контрол по време на движение над автомобила, причинила загуба на устойчивостта на автомобилните колела, спрямо пътното платно. Реакцията на водача за аварийна маневра и овладяване на автомобила е закъсняла след изместването на центъра на тежестта в дясно от пътното платно под давление на създалите се вече центробежни сили. Посоченото вещото лице отчита като единствената допустима причина довела до ПТП с телесна травма на пострадалия пътник Й. Н. П. и на останалите наранени пътници в същия лек автомобил.

Вследствие на произшествието ищецът получил многофрагментна фрактура в дисталната част на диафизата на дясна раменна кост, с дислокация на фрагментите, водеща до невъзможност за активни движения на дясна мишница, поради счупена раменна кост, въпреки че към момента на настъпване на ПТП е бил с поставен предпазен колан.

Разпечатката съдържа 38 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fad1f986-2413-48ee-82e4-1964c3acb08d