Решение № 133 от 16.03.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Благоевград, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210201756 по описа за 2021 година Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на КР. В. А. от гр. Б против Електронен фиш Серия К №2259377, издаден от ОДМВР-Б , с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00лв., във връзка с нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирана мобилна система за контрол на скоростта на пътя.

С жалбата и в съдебно заседание се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение.

Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

ОДМВР-Благоевград и РП-Б , редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото.

Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва електронният фиш и то е сторило това в срока по чл.189, ал. 8 от ЗДвП.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, заснето от автоматизирана система за видео контрол на пътя /мобилна АТСС/, със серия на фиша К и № 1. Електронният фиш е издаден въз основа на снимков материал, генериран от автоматизирана система /АТСС/ с включено към нея техническо средство №11743d4 и за това, че на 20.05.2019г. в 14.19 часа, на ПП1 Е79, км 361+200, в посока към гр.С, при ограничение на скоростта от 60 км/час, въведено с пътен знак В-26, установено с АТСС/ARH CAM, жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с марка“Б “ и с рег.№ , със скорост от 95 км/час, което е превишение на максимално допустимата и ограничена скорост за движение на автомобилите с 35 км/час. Описаното във фиша деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.2 , вр. с ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв. въз основа на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. По делото е установено, че обжалваният електронен фиш е връчен на дееца на 13.11.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана процесната жалба.

При направена справка в регистъра на МПС, приложен и като доказателство по делото, е констатирано, че собственик на заснетият от процесната АТСС автомобил, е жалбоподателя КР. В. А. .

Описаните фактически твърдения за извършване на нарушение от страна на жалбоподателя в електронния фиш, се потвърждават и при разпита на св.К., който в качеството си на мл.автоконтрольор, е бил служебно ангажиран за работа с процесната АТСС на посочената във фиша дата. Този свидетел установява, че използваната АТСС в случая, е била мобилна и позиционирана на служебен автомобил в знака на действие на ограничението за скорост на пътя /на около 200 метра от него/, обозначено с пътен знак В-26 и за допустима скорост на процесният пътен участък до 60 км/час. Св.К. твърди, че преди започване работата с АТСС е задал параметрите за отчитане на ограничението за скорост и измерване на превишението в скоростта на преминаващите автомобили. Същият е категоричен, че системата автоматично се активира при констатиране на превишение в скоростта на преминаващите автомобили, над зададената такава и заснема съответното 2

МПС, без служител да може да влияе на тези резултати и това заснемане на АТСС. След приключване работата с автоматизираната система, се снема информацията от нея за констатирани нарушения за скорост и на собствениците на заснетите МПС се издава електронен фиш. В случай, че собственика не е управлявал автомобила си на датата на заснетото нарушение за скорост, тогава св.К. сочи, че може да се попълни декларация, като собственика посочи, кой е управлявал автомобила му на въпросната дата и именно на този водач се издава електронния фиш за скорост. За работа с АТСС, св.К. изготвил и нарочен Протокол , приложен на л.15 от делото.

Видно от този Протокол с рег.№1116р-3197/21.05.2019г., изготвен съгласно изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г., в него е посочено за мястото и дата на заснемане на нарушението, именно отразените такива в обжалваният фиш, като времето за работа на АТСС за процесната дата е било от 13.28 часа до 14.35 часа на 20.05.2019г. Протокола е посочено също така вида на техническото средство в системата, което измерва скоростта на водачите на МПС автоматизирано с АТСС, както и наличието на ограничителен пътен знак за скорост В-26 от 60 км/час .

Прието като доказателство е и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено на 07.09.2017г., с което е въведено в експлоатация ползваното в случая техническо средство към процесната АТСС и срок на валидност на същото до 07.09.2027г.

Във връзка с техническата изправност на ползваното техническо средство към АТСС по делото е приет като доказателство и Протокол от проверка №14-С-ИСИ/13.06.2018г., съгласно който, ползваното техническо средство в случая е било и технически изправно към датата на тази проверка .

От приложеният снимков материал, снет от ползваната в казуса АТСС на процесната дата и място е видно, че е заснет описаният в електронния фиш лек автомобил с измерена за него скорост на движение от 98 км/час, като след приспаднат толеранс от 3 км/час е отразено, че отчетената скорост за автомобила на жалбоподателя е 95 км/час. В снимковия материал е посочена и датата на заснемането /20.05.2019г./, а като час е отразено 14.19.33 часа.

Местоположението на АТСС е визуализирано с координати /л.6-л.7/.

От приложена справка на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Б се установява, че до момента жалбоподателя е наказван неколкократно за нарушения по ЗДвП.

3

По делото е представена Заповед №81213-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на длъжностните лица – „младши автоконтрольори“ към съответното ОДМВР, да констатира нарушения, а този орган да издава електронни фишове при нарушения за скорост по ЗДвП, установени с автоматизирана система за видеоконтрол на пътя.

Видно от изпратената Схема за въведената пътна регулация на процесният пътен участък, представена от Областно пътно управление -Б, съдът констатира, че действително на описаният в електронния фиш пътен участък, а именно: ПП1 Е 79, на км 361+200, в посока на движение към гр.С, е наличен и позициониран към процесната дата ограничителен пътен знак за скорост В-26, с въведено ограничение за скоростта от 60 км/час, като такова ограничение е поставено на място и е ясно видимо и за двете посоки на движение по тази магистрала/л.20/.

При така установените фактически дадености, въз основа на ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието / на ПП1 Е79, на км 361+200, в посока на движение към гр.С /, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал /л.6-7/ от ползваната в случая АТСС, ведно с управляваният от жалбоподателя лек автомобил. Ясно и конкретно в същият снимков материал е посочена и датата на извършване на деянието20.05.2019г. в 14.19 часа. Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час, сигнализирано чрез пътен знак В-26, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство-/АТСС с включен в нея радар- №11743 d4 АТСС/ARH CAM, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от 4

98 км/час, от които в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 95 км/час или с превишение над ограничението от 35 км/час. В електронния фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, отразен е и издател на фиша–ОДМВР-Бл , каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя и последният не е възразил в срока по чл.189, ал.6 вр. с ал.5 от ЗДвП, че не е управлявал процесният автомобил на процесната дата. Това е и лице отразено в регистъра за собственост като притежател на описаният във фиша и процесният снимков материал, лек автомобил, с който е извършено разглежданото нарушение за скорост .

Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на клип от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация и приложение от заснемането .

Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден при недопуснато съществено процесуално и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.

5

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства, по един категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.2 вр . с ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на ППС е забранено да превишават определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.

В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата, за водачите на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 60 км/час, чрез пътен знак В-26, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, защото той е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 35 км/час . От приложеният снимков материал /снимка л.6-7/, скица за пътната регулация, представена от Областно пътно управление –Б , дадените показания на св.К. и представен нарочен Протокол по образец от датата на деянието за работа с АТСС на процесната дата, се доказа, че пътен знак В-26 е бил поставен преди позиционирането на ползваната в случая АТСС, включваща и автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта на ППС, както и в обхвата на действие на този пътен знак /на около 200 метра след него/. От своя страна, техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил се установи, че е надлежно утвърдено за такова измерване на скорост на автомобилите към процесната дата и е било технически изправно, като в тази насока са представени удостоверение за въвеждане в експлоатация и Протокол за техническа проверка. Ето защо и тези възражения на жалбоподателя за недоказаност на деянието от обективна страна, съдът намира за неоснователни.