Решение № 623 от 08.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110206722 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ф Б Б”ЕООД, ЕИК 201948743, представлявано от Н М И-Ц, против Наказателно постановление (НП) № 506462-F528749/14.04.2020г., издадено от Л П Х – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18).

В жалбата се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия орган и законосъобразността и правилността на издадените от него актове. Излагат се съображения, че установената разлика в касовата наличност не е довела до щета за бюджета, а се касае до технически пропуск на служител в дружеството. Споделени са доводи за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и третиране на случая като маловажен. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят „Ф Б Б”ЕООД, редовно призован, се представлява от своя управител Ц, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна Централно управление (ЦУ) на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Н, който оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„Ф Б Б”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК 201948743, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц Ш“ №113 – бизнес сграда. Управител на дружеството към 2019г. бил Ю Л З, а след неговата смърт през 2021г. управлението било поето от майка му – Н И - Ц.

Дейността на юридическото лице била свързана с търговия с книги. За нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – книжна борса, находящ се на адрес: гр. София, бул.“Ц Ш“ №113.

На 15.11.2019г., в 15:51 часа била извършена проверка от инспектори по приходите към ЦУ на НАП– свидетеля К. ХР. Н. и колегата му Ант. Г. Д., на борсата, стопанисвана от „Ф Б Б”ЕООД. На място бил установен работник на дружеството, изпълняващ длъжността „продавач консултант“ – А В.

Служителите на приходната администрация се легитимирали и пристъпили към изпълнение на контролната дейност, за нуждите на която изискали документи, свързани с реализираната търговия.

В обекта било установено наличието на фискално устройство (ФУ) модел „Датекс DP - 150”, с индивидуален номер DT744102 и фискална памет №02744102. То било регистрирано в съответния офис на ТД на НАП-София, с потвърждение №4120558/26.03.2019г. Контролните органи изискали от продавач- консултанта да състави писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, за което В попълнила предоставената й бланка. В нея отразила като фактическа наличност сумата от 7300,71 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране от фискалното устройство, като от отразените в него данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта, съобразно разчетеното като налично от фискалното устройство, възлиза на 8342,37 лева. Установена била разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната суми, която възлизала на 1041,66 лева. Така контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното 2 устройство, експлоатирано в обекта, в случая чрез операцията „служебно изведени“ суми, каквато функция то притежавало.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0035488 от 15.11.2019г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана, управителят или упълномощено от него лице да се яви в сградата на ЦУ на НАП за съставяне на АУАН.

На 25.11.2019г. управителят на дружеството – Ю З, се явил в сградата на ЦУ на НАП. В негово присъствие и в това на К. ХР. Н. като свидетел, А.Д., след като преценил, че от „Ф Б Б”ЕООД е извършено административно нарушение, съставил АУАН № F528749/25.11.2019г. В него били описани фактологията на нарушението и неговата правна квалификация – нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, като бил връчен на управителя на дружеството на същата дата. В съответната графа от бланката на АУАН последният не вписал възражения. Такива в писмена форма постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в тях били застъпени идентични аргументи на тези, посочени в иницииращата настоящото производство жалба. Приложено било и копие от фактура за доставени артикули от контрагент на въззивника, като доказателство за твърдението му, че разликата се дължи на заплащане към доставчик с пари от касата, което не е било своевременно отразено.

Въз основа на посочения АУАН, на 14.04.2020г., било издадено атакуваното НП №506462-F528749/14.04.2020г. от Л П Х – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ.

Препис от санкционния акт е връчен на законния представител на въззивника – вече в лицето на Н Ц, на 20.04.2021г., видно от приложената по делото разписка за доставяне. Жалбата срещу него била депозирана на 23.04.2021г. (съобразно щемпела за входящ номер) чрез наказващия орган.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел К.Х. /свидетел по АУАН и оцевидец при установяване на нарушението/ и приобщените към доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП и протокол от 20.04.2021г. за връчване на НП, пълномощни за процесуално представителство, протокол за извършена проверка сер. АА №0035488 от 15.11.2019г., дневен Х - отчет от фискално устройство, опис на наличните парични средства от 15.11.2019г., възражение срещу АУАН, копие на фактура №1000000235/15.11.2019г., 3 писмен отговор от ТД на НАП-София, заведен с вх. № 12996/11.06.2021г., Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, извлечение от ТР относно актуалното състояние на „Ф Б“ЕООД към 12.05.2021г., длъжностна характеристика за длъжността „Началник на отдел“ в дирекция „Оперативни дейности“ и заповед №560/28.09.2021г. на изпълнтелния директор на НАП.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя Х като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят последователно и логически свързано отразява фактите, възприети непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената проверка на място в стопанисвания от жалбоподателя склад, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения протокол за проверка, както и констатираните в хода на контролната дейност обстоятелства, в частност установената отрицателна разлика между засечената фактическата касова наличност и тази, разчетена по данни от фискалното устройство. В тази връзка заявява, че пред него и колегата му Д. служител на дружеството е изброил наличната в касата сума, изводимо като факт и от приложения към материалите по делото опис на парични средства в касата. Проверяващият уточнява и размера на установената разлика в касата на склада, възлизаща на 1041,66 лева.

Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти.

Независимо от неговата служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от свидетеля информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите доказателствени източници факти (в частност с протокола от проверка, описа на наличните средства в касата, фискалния отчет). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект касова наличност, се потвърждава и от приложения по делото опис на паричните средства, изготвен именно от служител на дружеството, изброил същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в показанията на свид. Х. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието на въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно приложеният към преписката дневен финансов отчет.

Признание за този факт се съдържа дори във възражението срещу АУАН, макар причините за установената разлика, мотивирани с технически пропуск на служител, този съд да намира за неубедителни.

4

Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповед на Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на свидетеля, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт.