Решение № 309 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. С.я, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20251100900037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на С. Р ЕООД, представлявано от адв. Д. Р. срещу отказ № 20220928182743/11.12.2024 година на ДЛР при АВп по заявление, вх. номер 20220928182743 година.

Сочи се, че със заявление вх. № 20220928182743 г. заявителят жалбоподател е поискал да бъде обявен по партидата му ГФО за 2021 година.

Оспорват се като незаконосъобразни дадените 07.12.2024 г. указания от ДЛР да се представи пълномощно по чл. 15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в които законният представител на дружеството – управителя да бъде индивидуализиран съгласно чл. 11 от Закона за гражданската регистрация.

Сочи се, че в разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ не е предвидено пълномощното да включва ЕГН на упълномощителя, доколкото се препраща към чл. 25 от Закона за адвокатурата, който изисква единствено писмена форма на пълномощното. Излагат се твърдения, че управителят на дружеството е надлежно идентифициран с име и адрес. Излага се, че липсва законово изискване да се посочва ЕГН в чл. 25 от ЗА, по аргумент и от аргумент от 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва се прилагането на чл. 92а, ал.1, т.3 от Наредба 1 /14.02.20087 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ, като се сочи, че ДЛР в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ може единствено да проверява съответствие на посочените данни с данните в гражданската регистрация на лицата, но не може да дава указания да се представят такива данни, вкл. и ЕГН. Поддържа се, че в останалите приложени документи, вкл. и декларацията по чл. 39, ал.9, т.2 от ЗСч , както и документите от досието на дружеството се установяват данните на управителя на дружеството, вкл. и неговото ЕГН, а същият може надлежно да се индивидуализира и чрез имената си и адреса. Излагат се доводи за 1 противоречи на отказа с регламент (ЕС)2016/679, вкл. и принципа за минимализма на данните, залегнал в чл. 5, параграф 1 , буква б от регламента.

С оглед изложеното се иска от съда да отмени отказа и постанови обявяване на ГФО на дружеството за 2021 година.

С.йски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, вх. № 20220928182743 г. за обявяване по партидата на ГФО за 2021 година, подадено от адв. Д. Р..

Към заявлението са приложени - декларация по образец по чл. 62а, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подписана от управителя на С. Р ЕООД, ЕИК 130998805 В.Р., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, с което В.Р. в качеството му на управител на С. Р ЕООД, ЕИК 130998805 декларира верността истинността на заявените от адвокат Д. Р. обстоятелства и приемането на представените за обявяване актов, както и е посочено, че лицето е уведомено за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Приложено е и пълномощно в полза на адв. Р..

С указания от 07.12.2024 г. ДЛР е указало на заявителя, да представи пълномощно по чл. 15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в които законният представител на дружеството – управителя да бъде индивидуализиран съгласно чл. 11 от Закона за гражданската регистрация.

Поради неизпълнение в срок се постановен атакувания отказ.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването (доколкото предмет на обжалване е свързана с необходимите реквизити на пълномощното на изрично упълномощения адвокат, съдът намира, че следва да разгледа този въпрос при преценка основателността на жалбата), поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Спорът по делото е относно необходимите реквизити в декларацията по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и в представеното пълномощно за адвокат по чл.

15, ал.1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, т.е дали е законосъобразно указанието на ДЛР управителят и законен представител на дружеството да бъде индивидуализиран с посочване на ЕГН.

2

Съгласно чл. 11, ал.1 от ЗГР единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

На първо място, Съдът споделя напълно аргументите на жалбоподателя, че името, ЕГН, и постоянният адрес на физическо лице представляват „лични данни“ по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД).

От обхвата на проверката, която се прави при приемане на документи, и съответно от ДЛР при произнасяне по искане за вписване/обявяване (чл. 21, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ – проверка дали заявлението изхожда от оправомощено лице), следва че същото е длъжно да направи проверка в Национална база данни Население, за да се установи, че именно посоченото лице е заявител, а ако е упълномощен адвокат, че е надлежно упълномощен.

И доколкото физическите лица се идентифицират еднозначно чрез ЕГН, като единствено физически лица могат да осъществяват представителството на юридически лица (дори и когато юридическо лице е член на управителен орган, то изразява волята си чрез физическо лице), то следва във всички документи, адресирани до АВТРРЮЛНЦ да бъде включен този идентифициращ признак, за да може и ДЛР да направи проверката, дължима съгласно 21, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ – а именно дали заявлението е подадено от оправомощено лице, вкл. и дали ако това лице е пълномощник – адвокат с изрично пълномощно, да се установи дали този адвокат е надлежно упълномощен.

Същевременно, съгласно чл.13, ал.8 от ЗТРРЮЛНЦ при приемането на заявлението следва да се провери самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2 (това е хипотезата на подаване на заявление с изрично пълномощно). И при тази хипотеза изрично е отбелязано, че при приемането на документите, личните данни на подателя се отразяват от служител на агенцията в информационната система на регистъра, но не са публични. Т.е проверява се самоличността на подателя чрез установяване на еднозначна идентификация на подателя на заявлението.

Посочените лични данни в декларация по чл. 13, ал.4 и в пълномощното по чл. 15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, не са част от документите, подлежащи на обявяване съгласно чл. 6, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, а се касае за лични данни, необходими да бъдат включени в изискуемите по закон декларации, за да може ДЛР да направи проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и да допусне до обявяване документи, подадени от оправомощени лица, съответно съгласно взети по съответния ред решения.

Следователно, необходимостта декларацията по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ да е подписана лице, с надлежна идентификация съгласно ЗГР, е законодателно установена, което прави и указанията на ДЛР като 3 представител на администратора на лични данни по смисъла както на ЗЗЛД, така и на чл. ч6, б. в и б. д от ОРЗД законосъобразни. Тези данни са необходими за изпълнение на законовото задължение на получателя и администратор на личните данни в случая - АВ (така и решение на СЕС от 04.10.2024 г. по дело С-200/23) да направи проверка дали актовете, представени за обявяване изхождат от оправомощени лица, т.е да обработи същите. Проверката е възложена по закон на ДЛР при АВТРРЮЛНЦ, не е въпрос на преценка, като от друга страна е необходима за изпълнение на задача от обществен интерес, възложена на АВТРРЮЛНЦ (съгласно чл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ) да се обезпечи достоверност на данните в ТР.

В конкретния случай, с посоченото изискване не се нарушава принципа, заложен в чл. 5, параграф 1, б „в от ОРЗД, съгласно който изискваните лични данни следва да са „свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“)“.

Доколкото ЕГН е единственият начин за еднозначно идентифициране на физическите лица, само при включване на ЕГН в посочените декларация и пълномощно може да се установи, че декларацията изхожда действително от законния представител на дружеството, съответно, че същият е упълномощил адвокат да бъде заявител в производството пред АВТРРЮЛНЦ. По аргументите, изложени в цитираното решение на СЕС, настоящата съдебна инстанция прави извод, че в конкретния случай не може да се приеме, че при предоставянето на тези лични данни, ще се достигне до обработване на лични данни, надхвърлящо необходимото за изпълнението на задачата от обществен интерес,възложена на АВТРРЮЛНЦ съгласно ЗТРРЮНЦ. Възложените и изискуеми гаранции за обявяване в ТР на действително подлежащи на обявяване актове, изхождащи от съответните дружества, гарантират спазване на принципите на доверие и създаване на публичност относно възникването и актуалността на вписаните обстоятелства съгласно чл. 10 и 11 от ЗТРРЮЛНЦ.

Поради това и разпоредбата на чл. 92, ал.1, т.3 от Наредба 1 за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ не противоречи на ЗЗЛД, съответно на ОРЗД, а детайлизира законово предвиденото задължение по чл. 21 от ЗТРЮЛНЦ на получателя и администратора на личните данни за обхвата на дължимата законово предвидена проверка, без обхватът й да се разширява.

Неоснователно е позоваването в жалбата, че ДЛР следва да провери, че ЕГН на управителя е посочен в други декларации по заявлението, и да сравни подписите, а и да сравни трите имена и адреса на управителя на дружеството, за да се постигне еднозначна идентификация.

За да възникнат основания да се приеме, че заявлението е подадено от надлежно оправомощено лице, вкл., че подлежащите на обявяване актове изхождат от съответното дружество, то следва в самото пълномощно това лице да е идентифицирано. Изискването за декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮНЦ е свързано с възможността да се реализира наказателната отговорност на лицата, декларирали неверни данни.

По изложените съображения, дадените указания от ДЛР са правилни и законосъобразни.

4

Доколкото жалбоподателя – заявител не ги е изпълнил в срок, постановения отказ е правилен и жалбата е неоснователна.

Водим от горното, С.йски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер 20241218125922 на С.

Р ЕООД, ЕИК 130998805, представлявано от адв. Д. Р. срещу отказ № 20220928182743/11.12.2024 година на ДЛР при АВп по заявление, вх. номер 20220928182743 г. за обявяване на актове по партидата на С. Р ЕООД, ЕИК 130998805.

Решението подлежи на обжалване пред С.йски апелативен съд в седмодневен срок от връчването му от жалбоподателя.

Съдия при С.йски градски съд: _______________________ 5