Решение № 159 от 28.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. *****, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

А. Г. ПАВЛОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243500600406 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 26/27.09.2022 г., постановена по НЧХД № 186/2022 г. по описа на Районен съд – *****, подсъдимата А. М. Х. от с. *****, общ. *****, е призната за виновна в това, че на 29.07.2022 година, около 17.00 часа в с. *****, общ. *****, обл. *****, нанесла обида на тъжителката П. А. Ч.Х. от с. *****, общ. *****, ЕГН **********, като я нарекла с унизителни за честта и достойнството й изрази, а именно: „уруспу“ („курва“) и „боклук“престъпление обида по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност,като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата подсъдимата А. М. Х. е осъдена да заплати на тъжителката П. А. Ч.Х. сумата размер на 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 29.07.2022 година, до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 2000 лева като неоснователен.

Подсъдимата А. М. Х. е осъдена също и да заплати на П. А. Ч.Х. сумата от 812.00 лева, представляваща направени разноски по делото – заплатена държавна такса за завеждане на делото и заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат по представен 1 договор за правна защита и съдействие, а по сметка на Районен съд – ***** сумата 50.00 лева – държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Против присъдата е постъпила жалба от адв. А. Н., упълномощен защитник на подсъдимата А. М. Х.. Жалбата е бланкетна, като с нея присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна както в наказателната, така и в гражданската и част, като се иска признаване на подсъдимата за невиновна и на това основание отхвърляне на гражданския иск.

В съдебно заседание въззивникът А. М. Х. редовно призован, не се явявава, представлява се от защитника адв. А. Н.. Последната поддържа жалбата, като счита, че по делото не са събрани доказателства изобщо за извършено престъпление, а ако има такова, то правилната му квалификация е за клевета, а не за обида. Предвид на това моли съда да постанови решение, с което да отмени присъдата на районния съд и да признае подсъдимата за невиновна и съответно да отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.

В съдебно заседание частния тъжител П. А. Ч.Х. се явява лично и с упълномощен повереник адв. А. М.. Последният застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда и моли същата да бъде потвърдена от въззивния съд.

Окръжен съд – *****, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт поради следните съображения:

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Подсъдимият А. М. Х. е родена на ******** г. в с. *****, общ. *****, живее в с.

*****, общ. *****, вдовица, пенсионер, неосъждана (реабилитирана).

Тъжителката П. А. Ч.Х. и св. З. З. живеели на съпружески начала от 2017 г. От месец август 2020 г. двамата заживели в наследствена къща на св. З. в с. *****, общ. *****. З. не бил единствен наследник на имота и в същия живеела и св. В.И.. Общият им наследодател била бабата на З. по майчина линия, като неговата майка и починалия съпруг на В.И. – В., били брат и сестра.

Подсъдимата А. Х. и св. В.И.били в приятелски отношения от много години и подсъдимата често посещавала свидетелката в дома й.

Първоначално отношенията между св. З. и тъжителката със св. В.И. били добри, но впоследствие се влошили поради спорове за наследствения им имот. И. се снабдила с нотариален акт за собственост за целия имот по обстоятелствена проверка, при която подс.

Х. била свидетел. За това и отношенията на двойката с подс. А. Х. се влошили . През 2022 г. св. И. не позволила на тъжителката и З. да ползват двора на наследствения им имот и те 2 двамата сеели селскостопански култури в двора на вила, собственост на братовчед на св. З., който им го бил предоставил за ползване.

През летния сезон всяка вечер подсъдимата и св. И. излизали на разходка.

Тъжителката и З. също всяка вечер от 17.00 до 18.00 часа посещавали вилата, за да се грижат за насажденията си.

На 29.07.2022 г. тъжителката и св. З. били в двора на вилата, тъжителката връзвала домати, а З. поливал, като бил наведен. В това време по поляната, в близост до двора на вилата, на около 5 – 6 метра от оградната мрежа, минавали подсъдимата и св. И., които били излезли на обичайната си разходка и говорели на висок тон. Като видяла тъжителката подс.

Х. извърнала глава към нея и докато я гледала, казала на турски език „уруспу бакиере“, което в превод на български означава „курвата гледа“ , като говорела достатъчно високо и тъжителката ясно я чула въпреки, че била на около 20 метра от подсъдимата. Тогава св. З., който също чул подсъдимата, се изправил и я попитал защо нарича жена му „курва“. Когато го видели подсъдимата и св. И. се стъписали, след което продължили пътя си, като подсъдимата на български език казала „боклуци“. Св. З. и тъжителката разбирали турски език и разбрали казаното от подсъдимата на този език. Тъжителката се разстроила от думите на Х., почувствала се зле и двамата със З. си тръгнали, без да довършат работата си.

Впоследствие, когато говорили за случилото се тъжителката казала на З., че до този момент никой не й е казвал такива думи и се чувствала зле, че била наречена така пред него.

По доказателствата:

Първоинстанционният съд е извършил изчерпателен и обоснован анализ на събраните по делото гласни доказателства. Правилно съдът изцяло е кредитирал показанията на св. З.З., независимо от обстоятелството, че същият е фактически съпруг на тъжителката и в този смисъл евентуално заинтересован от изхода на делото. Настоящият съд също счита неговите показания за логични, последователни и правдиви от житейска гледна точка и не намира основание да не ги цени като достоверни. Обстоятелството, че на инкриминираната дата и час подсъдимата и свидетелката В.И. са минали покрай имота, в който са работели тъжителката и фактическия й съпруг не се отрича от двете. Отчитайки правдивостта на показанията на цитирания свидетел по отношение срещата им с подсъдимата и свидетелката Иванова, съдът е дал вяра и на показанията му относно инкриминираните в тъжбата изрази, изречени от подсъдимата към тъжителката. Законосъобразно първият съд е отчел двойнствения характер на обясненията на подс. Х., едновременно като доказателствено средство и като средство за защита, поради което обосновано не ги е кредитирал. Съдът не е дал вяра на показанията на св. Иванова, отчитайки не само признатото от нея, че отношенията между св. Иванова и подсъдимата от една страна, и св. З. и тъжителката от друга са силно влошени поради споровете относно неследствения имот, но и съзирайки вътрешните противоречия и колебания в показанията на св. И. през съда. Въззивният съд изцяло се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което не счита за нужно да ги преповтаря. В този смисъл съвсем логично районният съд не дал вяра на показанията на св. И. в частта им, че не е видяла тъжителката в двора и не е чула 3 подсъдимата да изрича инкриминираните изрази по неин адрес, като и приел показанията й като неумел опит да защити приятелката си.

Доколкото изводите на първия съд относно установената фактическа обстановка изцяло съвпадат с тези на въззивния съдебен състав, е безсмислено същите да се преповтарят.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна първоинстанционния съд е направил законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна подсъдимата А. М. Х. е осъществила състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК - на 29.07.2022 година, около 17.00 часа в с. *****, общ. *****, е нанесла обида на тъжителката П. А. Ч.Х. от с. *****, общ. *****, ЕГН **********, като я нарекла с унизителни за честта и достойнството й изрази, а именно: „уруспу“ („курва“) и „боклук“. Цитираните думи подсъдимата е подсъдимата е изрекла в присъствието на тъжителката, като и била с извърната към тъжителката глава и е гледала към нея, като последната е разбирала турски език и непосредствено ги е възприела.

За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти. Обидата е унизяващо отнасяне към някого, а инкриминираните изрази, посочени по – горе, безспорно представлява непристойно отнасяне към личността на тъжителката и демонстративно незачитане на нейното достойнство.

Предвид на това е несъстоятелно възражението на защитата, че изречените думи от подсъдимата осъществяват състава на престъплението клевета. Според константната съдебна практика съставът на клеветата е свързан с разкриване на конкретни факти, които са неистински и позорни (недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикват нееднозначна негативна оценка на обществото). В процесния случай, видно от съдържанието на инкриминираните изрази, не са изложени конкретни факти, които да позорят тъжителката или да съставляват престъпление. Клеветата представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление/я, за които деецът знае, че са неистински (р. № 20/1998 г. по к.д. № 16/98 г. на Конституционния съд /КС/ на РБ). Тези обстоятелства следва да съдържат информация, факти (от миналото, настоящето) с цел да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото посредством засягане неговата чест и достойнство. Винаги следва да се касае за конкретни явления от действителността, а не за някакви отрицателни оценки, съждения, епитети и др., каквито в процесния случай представляват изречените от подсъдимата думи.

Правилно районният съд е констатирал, че от субективна страна деянието е извършено виновно, под форма на вината пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е целяла настъпването на вредоносния резултат.

4

По наказателната отговорност:

Законосъобразно районния съд е приел, че спрямо подсъдимата са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като е реабилитирана по предходните си осъждания и са налице и останалите предпоставките по чл. 78а от НК. Извършеното от нея умишлено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК се санкционира с глоба от хиляда до три хиляди лева, както и възможност за налагане на наказание обществено порицание, а престъплението не предполага причиняване на съставомерни имуществени вреди. Предвид на това правилно първоинстанционният съд е освободил подсъдимата от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в минимално предвидения размер от 1000 лева. Като решаващо за определяне на размера на глобата съдът е приел обстоятелството, че подсъдимата е пенсионерка, както и ниската степен на обществена опасност на конкретното престъпление. Предвид липсата на съответна жалба от тъжителката е безпредметно да се обсъжда адекватността на наложеното административно наказание и дали то изпълнява в пълен обем целите, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН, като се има предвид че в миналото подсъдимата е била санкционирана и за други подобни прояви (за които е реабилитирана).

По гражданския иск

Признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК предполага не само реализиране на наказателната й отговорност, но и на гражданската деликтна такава по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални вреди се определя от съда по справедливост. С изречените думи подсъдимата сериозно е засегнала и честта и достойнството на тъжителката, като е сторила това в присъствието на фактическия й съпруг, и в този смисъл й е нанесла морални вреди. Видно от показанията на свидетеля З., тъжителката не е свикнала на такова отношение и не е очаквала подобно отнасяне с нейната личност, и нищо непредизвиканите цинични изрази и непристойно отнасяне към личността й за дълъг период от време са нарушили душевния и мир и са и причинили психически терзания. Поради това правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението. Настоящият въззивен състав също счита, че този размер е достатъчен да обезщети нараненото в резултат на вулгарното отношение на подсъдимата достойнство на тъжителката. Предвид на това присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в рамките на справедливия размер, като липсват основания за неговото намаляване.