Решение № 51 от 14.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сандански, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200589 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. М. Щ., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Р.“ № ****, вх. А, срещу Наказателно постановление № 25-0339000762/23.08.2022г. , издадено от Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл.

104Б, т. 2 от ЗДВП в размер на 3000 /три хиляди/ лева, равняващи се на 1533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Претендира се, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество се посочва, че жалбоподателят не е извършил визираното в актовете нарушение и че не следва да носи административнонаказателна отговорност. Иска отмяна на наказателното постановление в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от неговия защитник.

1

Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо № 10183/11.11.2025г., с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована - не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 05.08.2022 година в 03,20 часа, в гр. Сандански, на ул. „Свобода“ в посока на движение към изхода на града, в района срещу банка „ДСК“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка и модел Ш. К., с рег. № ****, собственост на И. Д.Г. от гр. С., като автомобилът превърта гуми, не е овладян на място и създава опасност за движението и предпоставка за ПТП.

Наказателното постановление е издадено на 23.08.2022г., въз основа на АУАН № 762/05.08.2022г., съставен за нарушение по чл. 104б, ал. 2 ЗДВП и връчен на същата дата, при условията на отказ, удостоверен от свидетеля В.

М. Б. на 05.08.2022г., който е и свидетел на нарушението.

НП е връчено на жалбоподателя на 06.11.2025г., при наличието на предходно съставени две докладни записки №№ р-26460/12.12.2022г. и р3294/19.02.2024г. с искане да бъде приложен чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Горните факти, включително компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП, съдът установи от НП, АУАН, справка АИС, докладна записка 762/22, УРИ 339р-26460/22г., УРИ 339р-3294/24, УРИ 339р21755/24г.справка за нарушител водач, заповед № 8121з1632/2021г. , гласни доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са достатъчни, за да направи съдът правни изводи.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, 2 подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай, АУАН е издаден от орган в пределите на неговата компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 42 и сл. от ЗДВП. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че деянието не е установено по място и време. Мястото на нарушението е индивидуализирано, установен е и дееца.

Административно–наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104Б, т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП изразявящо се в това, че управлявайки л.а. „…марка и модел Ш. К., с рег. № ****, собственост на И.

Д. Г. от гр. С., като автомобилът превърта гуми, не е овладян на място и създава опасност за движението и предпоставка за ПТП“. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а е 3 допуснал „превъртане на гуми“. Не е ясно дали наказващият орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар. „дрифт“, но от показанията на свидетелите С. и Б. се установява, че те са приели поведението на водача като „дрифт“, поради което е и бил спрян за проверка.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването на автомобила, а в конкретния случай – „превъртане на гумите“ да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал л.а. марка и модел Ш.К., с рег. № ****. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че при движение по ул.

„Свобода“ в посока към изхода на града, в района срещу банка „ДСК“, управлявания от жалбоподателя автомобил се е преплъзнал – поднесла е задната му част, след което при изправяне на автомобила, същия се е върнал в лентата за движение, което движение на ул.“Свобода“ в случая е еднопосочно и се състои от две ленти.

Според показанията на свидетелите С. и Б., действията на жалбоподателя са били умишлени, извършени чрез „умишлено изнасяне на задната част на автомобила“. В настоящият случай обстоятелствата, посочени в наказателното постановление, а именно: че жалбоподателя, управлявайки л.а.

„…марка и модел Ш. К., с рег. № ****., не контролира автомобилът и допуска поднасяна на задната му част, като с поведението си застрашава останалите участници в движението“, не дават основание да се направи извод, че пътя не се използва по предназначение за превоз на хора и товари, като тези факти сами по себе си не водят до извода за извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Посочената в тази разпоредба цел – използване на пътното платно не по предназначение, а за други цели, непосочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, е съществен елемент от състава на вмененото 4 административно нарушение и след като такава цел не е осъществена, деянието е несъставомерно.

На следващо място, в обстоятелствената част на наказателното постановление като фактическо обвинение е посочено, че с поведението си водачът създава опасност за останалите участници в движението. От своя страна обаче разпоредбата на вмененото административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, съответно санкционната такава на чл.175А, ал.1 от ЗДвП, не съдържа като елемент от състава създаване на опасност за останалите участници в движението, поради което съдът счита, че е налице противоречие между фактическо и правно обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо право на защита и даващо основание за отмяна на санкционния акт, поради нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка.

Преплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой на ляво, и несъобразяване с вмененото с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

Предвид изложеното, съдът прави извода, че описаното в АУАН и НП не е намерило проявление в обективната действителност и че фактите по случая не са изяснени хронологично, еднопосочно и в съзвучие с поведението на всички участници.

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

5

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Наказателно постановление Наказателно постановление № 25-0339-000762/23.08.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя Р. М. Щ., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Р.“ № ****, в х . ****, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДВП в размер на 3000 /три хиляди/ лева, равняващи се на 1533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–Благоевград област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сандански, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200589 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. М. Щ., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Р.“ № ****, вх. А, срещу Наказателно постановление № 25-0339000762/23.08.2022г. , издадено от Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл.