Решение № 4064 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4064 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Въззивно гражданско дело № 20231100500943 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 във връзка с чл. 294 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 177960 от 28.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10034 по описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 41 състав е отхвърлен предявеният от М. М. Р., ЕГН ********** срещу С. Й. Д., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на С. Й. Д. да преустанови неоснователните си бездействия, с които нарушава правото на собственост – неполагане на необходимите грижи за отглеждане на два броя немски овчарски кучета в дворно място с административен адрес: с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* *******, което довежда до произвеждане от животните на шум над допустимото в обитавания от нея собствен имот – къща, находяща се в с. Лозен, район „Панчарево”, ул. *******, пречещо на спокойното и пълноценно упражняване на правото на собственост на ищеца, като неоснователен.

С решението е отхвърлен предявеният от М. М. Р., ЕГН ********** срещу С. Й. Д., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в смущаване на нейното спокойствие, създаване на пречки да извършва нормалните си ежедневни дейности, нарушения на съня, създаване на нездравословна среда от произвежданите от кучетата косми, тревожно разстройство с пристъпи на паника, понижение на общия ментален статус, 1 работоспособност и социална активност, както и повишена чувствителност, търпени в периода 2011 г. – 2018 г. в резултат на неправомерното поведение на ответника – бездействие, изразяващо се в неполагане на необходимите грижи за отглеждани два броя кучета в къщата, находяща се в с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* *******, непредприети от него действия по преместване на животните далеч от дома на ищеца, нежеланието му да изгради шумоизолирана преграда за ограничаване на вдигания шум от животните над допустимите норми, като неоснователен.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – М. М. Р., ЕГН **********, с която обжалва първоинстанционното съдебно решение в цялост като неправилно и необосновано, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, но при неправилно формирани изводи при преценка на събрания по делото доказателствен материал. Излага, че в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства за наличие на неправомерно въздействие върху имота на ищеца, но въпреки това съдът е отхвърлил като неоснователни и двата иска. Счита, че е правно ирелевантно обстоятелството кой точно от живеещите в съседния имот е собственик на кучетата, отглеждани там, по аргумент от разпоредбата на чл.

50 ЗЗД, уреждащ кръга от лица, носещи отговорност за деликти, причинени от животни. Според въззивницата, при установяване на обстоятелството, че ответникът не е оспорил факта, че живее в процесния имот, в който се отглеждат кучета, които създават пречки за ползване на съседен имот, първоинстанционният съд следвало да приеме за установено, че същите животни се намират под надзора на ответника. Сочи, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид както заключенията на назначените по делото съдебни експертизи, така и показанията на разпитаните лица, от които се установявали твърденият от нея обстоятелства и причинените неимуществени вреди на ищцата. Не било отчетено обстоятелството, че според заключението на вещото лице съществува пряка връзка между констатираното здравословно състояние на ищцата и стресогенните фактори от заобикалящата я околна среда. Оспорва и извода на съда, че въпреки, че в имота на ответника било констатирано произвеждането на превишаващ допустимите нива шум, понеже там има различни по големина и размери кучета, не можело да се установи категорично отговорността на ответника.

Този извод не съответствал на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, която при причинени вреди от кучета определя солидарна отговорност на собственика на животното и на лицето, под чийто надзор се намира то. В изпълнение на указания на въззивния съд при първото разглеждане на делото в открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2020 г., процесуалният представител на ищцата заявява, че неблагоприятното въздействие върху правото на ищцата да ползва спокойно имота си произтича от произвеждания от кучетата шум, които се отглеждат в дворното място, собственост на С. и Р. Д.и, като искането е да бъдат преустановени действията на ответника, които нарушават жизнената среда, като кучетата бъдат премахнати и не се отглеждат в двора или да бъдат взети други мерки като например да се задължи ответникът да 2 изгради шумоизолирана ограда, което да елиминира вредното въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения имот.

Вредните фактори са индивидуализирани като надвишаващия разрешените нива на шум кучешки лай и следващите от него нездравословни условия за живот в имота. По изложените съображения поддържа, че обжалваното решение е неправилно и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира сторените в двете съдебни инстанции разноски, съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – С. Й. Д., ЕГН **********, с който я оспорва като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Твърди, че исковата претенция по чл. 109 ЗС е останала недоказана. Излага, че по делото били събрани достатъчно доказателства, че двете кучета, които ищцата твърди, че пречат – порода немска овчарка, са собственост на брат му – Р.

Д., като по делото било установено, че същите му били предоставени във връзка с работата му като граничен полицай. Сочи, че живеели в специално пригодено помещение, което било отдалечено от имота на ищцата. Излага, че по делото било установено, че той има две кучета – ротвайлер и пинчер, които живеели в обитавания от него етаж от къщата. Сочи, че срещу тези две кучета, няма оплакване от страна на ищцата. По отношение на иска по чл. 45 ЗЗД, твърди, че същият е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Твърди, че по делото липсвали доказателства за противоправно поведение на ответника, защото по никакъв начин не се установило наличие на противоправно деяние във връзка с отглеждането на двете овчарски кучета. Твърди, че ищцата не е доказала наличието на неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира. Сочи, че от заключението на назначената по делото съдебно – психологическа експертиза се установявало, че доколкото ищцата има някакви психологически проблеми, те се дължат най-вече на личностните особености и прекалената чувствителност, а не толкова на външни фактори. С оглед на изложеното в отговора на въззивната жалба, моли решението да бъде потвърдено изцяло като правилно. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

С Решение № 261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 13630 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав е отменено Решение № 177960 от 28.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10034 по описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 41 състав и е постановено следното: осъден е С. Й. Д., ЕГН ********** на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията си, с които без основание пречи на ищцата М. М. Р., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот, с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* ******* в частта, която е разположена срещу имота на ищцата; осъден е С. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на М. М. Р., ЕГН ********** на основание чл. 50 ЗЗД сумата 4 000 лв. обезщетение за претърпени 3 неимуществени вреди, причинени в периода 2011 г. до 2018 г. в резултат на непозволено увреждане от бездействие, изразяващо се в невземане на мерки за ограничаване на шума от животни /кучета/, собствени и такива, които са под надзора на ответника, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

С Определение № 174 от 28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4712 по описа за 2021 г. на ВКС, II г. о. е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Й. Д. срещу Решение № 261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 13630 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III -Б въззивен състав в частта по иска с правно основание чл. 50 ЗЗД относно сумата от 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, което като необжалвано е влязло в сила.

С определението е допуснато касационно обжалване на Решение № 261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 13630 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав по касационната жалба на С.

Й. Д. срещу уважения иск по чл. 109 ЗС.

С Решение № 50110 от 20.01.2023 г., постановено по гр. д. № 4712 по описа за 2021 г. на ВКС, II г. о., е обезсилено Решение № 261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 13630 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, с което е уважен искът по чл. 109 ЗС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с указания при евентуално уважаване на иска след събиране на надлежни доказателства (експертиза) да определи конкретното съдържание на задължението на ответника, така че то да е изпълнимо и да не засяга чужди права.

При повторното разглеждане на делото от въззивния съд, с протоколно определение от 06.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, както и събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел по искане на въззиваемия относно нововъзникнали обстоятелства.

Софийски градски съд, при повторно разглеждане на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предмет на въззивното производство при повторното разглеждане на делото е предявеният от М. М. Р., ЕГН ********** срещу С. Й. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

4

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Настоящият състав на СГС намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищецът поддържа твърдения, че е собственик на къща, находяща се в с.

Лозен, район „Панчарево”, ул. *******, в която живее, а ответникът и неговият брат Р. Д. – на разположена в съседство къща с административен адрес: с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* *******. Твърди, че в двора на къщата си ответникът отглежда два броя немски овчарски кучета, за които не полага необходимите грижи, животните издават шум над допустимите норми и пречат на нормалното, спокойно и пълноценно упражняване на правото на собственост – смущаване на нейното спокойствие, създаване на пречки да извършва нормалните си ежедневни дейности, нарушения на съня, създаване на нездравословна среда от произвежданите от кучетата косми. С исковата си молба ищецът претендира задължаване на ответника – С. Й. Д., да изпълни необходимите мероприятия (изграждане на звукоизолираща преграда), нужни за ограничаване на нивата на генерирания от собствените му животни шум. В уточнение на исковата молба от 14.03.2018 г. е заявено, че искът е негаторен и се иска ответникът да бъде задължен да прекрати своето неоснователно противоправно действие, изразяващо се в неполагане на необходимите и нормативно установени грижи за отглежданите от него кучета, в резултат на което те произвеждат прекомерни нива на шум, замърсяват околното пространство и пречат на ищцата да упражнява пълноценно своето право на собственост; отново е поискано изграждане на подходяща и функционираща звукоизолираща преграда между имотите, която да направи възможно нормалното ползване на имота по предназначение.