Решение № 2979 от 17.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10053/2023
- Вид
- Решение № 2979
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2979 гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100110053 по описа за 2023 година
Ищцата И. К. Г. излага в исковата молба, че на 10.04.2023г. в гр. София, е претърпяла инцидент на необезопасен участък от тротоара, намиращ се на изхода на метростанция „Западен парк“, на пресечната точна на бул. „Царица Йоанна“ и бул. "д-р. Петър Дертлиев“, срещу бензиностанция „ОМВ“. Към 18.30ч. ищцата се прибирала от работа. При излизането си от подлеза на метростанцията тя попаднала на участък с увредена настилка - надигнат, неравен и неподдържан асфалт, в резултат на което политнала и паднала, като при падането получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на пателата на левия крак и счупване на горния край на лакътната кост на дясната ръка. Спешна медицинска помощ ищцата получила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където претърпяла три операции. На 22.04.2023г. ищцата била изписана от болницата, а лечението й продължило в домашни условия.
Във връзка с процесния инцидент ищцата е претърпяла подробно описани в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Счита, че полагането на грижа за състоянието на процесния тротоар е на Столична община. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника Столична община да й заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от 1 датата на увреждането – 10.04.2023г., като искът е предявен като частичен от общ размер на претенцията от 90 000 лв., както и сумата от 5 192 лева обезщетение за претърпените имуществени – разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.04.2023г. – датата на найкъсно направения разход.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2024г., на осн. чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди до пълния размер от 90 000 лв.
Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Сочи, че не са ангажирани никакви доказателства за твърденията на ищцата в исковата молба и за механизма на увреждането.
Поддържа, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като не е положила необходимото внимание при движението си като пешеходец – същата се е прибирала от работа по обичайния си път на придвижване, при което е била наясно със състоянието на тротоарната настилка. Навежда възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално да се присъди обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетеля М.Б.П.. При разпита същия заявява, че на процесната дата е станал случаен свидетел на случилото се с г-жа Г.. Намирал се на автобусната спирка на мола, до кръстовището след тунела на „Люлин“.
Госпожата излизала от метрото, отправяйки се към автобусната спирка, когато внезапно между спирката на метрото и спирката на автобуса, зад бензиностанция ОМВ, се спънала и паднала. Свидетелят се затичал към нея, за да й помогне, заедно с още трима-четирима души. На мястото, където жената се спънала имало неравност с надигнат асфалт. Видимо й нямало нищо притеснително. Помолила свидетеля да се обади на сина й, защото тя не можела поради болки в ръката.
Свидетелят уточнява, че не може да определи дали мястото на спъването 2 е тротоар или не, защото настилката му е същата, както на платното за движение на автомобили – асфалт, но заявява с категоричност, че същото се намира извън платното за движение и свързва изхода на подлеза от спирката на метрото с автобусната спирка. Асфалтовата настилка е надигната и неравна, свидетелят допуска, че вероятно е от корени на дървета. Заявява, че и към момента на разпита настилката продължава да е в същия вид.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на описаните събития и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
От приетите по делото медицински документи и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания:
- Счупване на лявата лъчева кост в долния й край, закрито .
Патоморфологично се касае за вътреставна фрактура с предимно воларно разместване на мета — епифизарния фрагмент, раздробяване и нестабилност на радиокарпалната става. От медико — биологична гледна точка е налице трайно нарушаване на функцията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни;
- Счупване на лявото колянно капаче, открито първа степен .
Патоанатомично счупването е вътреставно, със засягане на ставната повърхност на капачката и е открито от първа степен /има рана с комуникация между фрактурната повърхност и повърхността на кожата/.
Медико- биологичната характеристика е трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по - голям от 30 дни;
- Счупване на дясната лъчева кост в горния й край . Патоморфологично счупването е вътреставно с раздробяване и девитализирани фрактурни фрагменти и нестабилност на дясната лакътна става. Медико-биологичната характеристика определя трайно нарушена функция на десния горен крайник за период по - голям от 30 дни.
С решение на ТЕЛК с № 00006 от 001/12.01.2024г. на ищцата е определена трайно намалена работоспособност от 14 % пожизнено за ограничените движения в трите засегнати стави.
3
По спешност е проведено болнично лечение в УМБАЛСМИ „Н.И.
Пирогов“, извършени са три операции на установените фрактури, както следва:
- На 11.04.2023г. модифициран достъп по Henry, под рентгенов контрол е извършена открита репозиция на фрактурата на лявата лъчева кост и фиксация със заключваща плака и винтове. Направена е и остеопластика на място. Поставена гипсова шина;
- На 13.04.2023г. е извършено открито наместване на счупването на лявата капачка и фиксация с 2 броя канюлирани винтове и серклаж.
Поставена е имобилизация за 40 дни;
- На 19.04.2023г. с латерален достъп по Каплан е достъпена раздробената глава на лъчевата кост, установ ени са девитализирани фрагменти с различни размери. Извършена е екстирпация /отстраняване/ на главата, след остеотомия през шийката на лъчевата кост. Външния колатерален лигаментарен комплекс е обшит с 1 брой Анкър- винт с „ фи“ 3,5 м м . Извършено е тестване на ставата за стабилност и обем движения.
Приложен е послоен шев, стерилна превръзка и имобилизация за 25 дни.
Изписана е медикаментозна терапия с водно- солеви разтвори, аналгетици, антибиотик, фраксипарин 0,4 мл.
Трите фрактури са вътреставни, разместени със структурно засягане на хиалинния хрущял на ставните повърхности. Поставените индикации за оперативно лечение са правилни, манипулациите са извършени технически прецизно и не са описани усложнения в постоперативния и възстановителния периоди. След зарастване на счупванията са проведени курсове на физио- и рехабилитационно лечение.
Счупването на лявото колянно капаче се е получило при падане напред със сгънато коляно и удар върху твърда повърхност с нараняване на кожното покритие. Фрактурата на лявата лъчева кост е настъпила в резултат на падане при сгъната китка с въздействието на огъващи и режещи сили. Счупването на главата на лъчевата кост настъпва при падане с опора върху дланта на ръката и отклонение на предмишницата навън. Травмиращата сила се провежда по оста на радиуса и води до раздробяване на костта. Анализирайки материалите по делото, механизма на травмата, патоморфологията на фрактурите, проведеното лечение и резултатите от него, експертизата приема, че 4 счупванията са получени в резултат на падане напред с опора на двете длани и удар на предната част на лявото коляно в твърда основа.
След момента на падането болките са били много силни, ищцата не е можела да стъпва на левия долен крайник. В постоперативния период също е имала силни болки. Едновременното засягане на трите крайника е довело до затруднено обслужване, невъзможност за ходене и ползване на помощни средства. Това е продължило около 40-45 дни, след което е започнала рехабилитация и функционално възстановяване. Подобряването на мускулната сила и обема на движенията в ставите е било свързано с болки и страдания. В бъдещ период при желание на ищцата може да се отстранят остеосинтезните средства от лявата лъчева кост и лявата капачка.
При извършения на ищцата преглед от вещото лице е установено, че при активните движения т я има следните ограничения: Флексионна контрактура от 5 градуса на лявото коляно и дефицит в сгъването от 20 градуса. Не може да клекне напълно. Дефицит във флексията от 10 градуса на дясната лакътна става и във воларната флексия от 10 градуса на лявата китка.
Вещото лице сочи, че вътреставният характер на фрактурите в бъдещ период може да доведе до развитие на дегенеративен артрит и артроза с клиничната картина на болки, оток, изливи в ставите и ограничаване на движенията.
Особено рискова е патело - феморалната част на лявото коляно.
Представените по делото фактури с № 7000047695 от 13.04.2023г. за 3 554 лв. и №7000047738 от 19.04.2023г. за 1 260 лв от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, ведно с приеложени към тях фискални бонове, както и кредитно известие за сумата от 378 лв. с приложен фискален бон удостоверяват извършени от ищцата разходи за заплащане на импланти, които са били необходими за извършване на оперативните интервенции и фиксациите на фрактурите в добра анатомична позиция.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от фактическа страна, че на процесната дата – 10.04.2023г. ищцата се е движела по тротоара, намиращ се на изхода на метростанция „Западен парк“, на пресечната точна на бул. „Царица Йоанна“ и бул. "д-р Петър Дертлиев“, 5 срещу бензиностанция „ОМВ“. Същият е с асфалтова настилка, която е компрометирана – неравна и надигната. Ищцата се е спънала в неравност на компрометираната настилка, при което е паднала и е получила подробно описаните в заключението на СМЕ травматични увреждания.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетелката Б.Г.Д.. Същата заявява, че познава ищцата от 2015г., когато били колежки. На 10.04. към 19:30 ч. получила обаждане от нея. Казала й, че е в „Пирогов“ и свидетелката заедно със съпруга си се отправили към болницата. Зварили я в лошо състояние, не можела да се движи. Лявата й китка била безформена, коляното й било много подуто, лакътя също, не можела да се съблече. Приели я в болницата чак към един часа през нощта, като свидетелката останала с ищцата през цялото това време. На следващия ден й направили операция. Свидетелката й занесла храна и памперси. Изглеждала много зле и била много притеснена, защото очаквала още операции. Останала в болницата около десетина дни. След изписването свидетелката и съпруга й я закарали у дома. Всеки ден свидетелката я посещавала, за да я измие, преоблече и да й напазарува. За период от около два месеца ищцата не можела да става от леглото. Намерили й проходилка, но тя не можела да я ползва заради едновременното счупване и поставените шини на двете ръце и на крака. След около месец свалили гипса на лявата ръка, след това на лакътя на дясната, а шината на крака носила около 3 месеца. Към края на април, началото на май започнали да я извеждат по стълбите, а през юни – вече и навън, на въздух. Походката й била леко изкривена и досега е такава. Провеждала рехабилитация на два пъти в Трета градска болница, свидетелката и съпругът й помагали с превоза, т.к. синът на ищцата е инвалид с протеза на крака и на него му е трудно. Сега провежда рехабилитация в санаториума в гр. Банкя, но на моменти кракът й продължава да се подува. Преди събитието работела, а сега е безработна, само на пенсия. Променила се емоционално, не била същия човек като преди инцидента, изпитвала някакъв страх да се движи.