Решение № 113 от 29.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Враца, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 1341/2022 г. на Районен съд – Враца е признато за установено, че А. М. Р., с ЕГН **********, от ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от изпълнителния директор Я. Я., следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № ***/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 358,40 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 231,16 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е издадена заповед № 1344/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – Враца, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 358,40 лева до пълния му предявен размер от 451,52 лева, като неоснователен.

Решението е обжалвано в частта, с която исковете са уважени от ответника, чрез 1 назначеният му особен представител. Твърди, че решението е недопустимо, като постановено с участието на ненадлежна страна, поради което претендира обезсилването му.

Заявител по исковата претенция било дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***, а произнасянето с решението било в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК ***. Очевидно се касаело за различна правна форма на търговските дружества и за различни ЕИК. Освен това от представения договор за цесия, който бил и невръчен на ответника, предявен едва с исковата молба, било видно, че страна по него е „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. Никъде в кориците на делото, нямало представени доказателства за промяна на правната форма на ищеца по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата. От представена справка в търговския регистър към 25.11.2022 г., било видно вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *** е преобразувано чрез промяна на правноорганизационната форма в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК ***. С молба от 08.12.2022 г., било поискано конституиране като ищец по делото на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК ***, на мястото на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***. Счита твърденията във въззивната жалба, че представения договор за цесия е невръчен на ответника и предявен едва с исковата молба, за необосновани и неясни. Посочва практика на ВКС, според която ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на уведомлението в настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога и по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията, като не е налице пречка на общо основание цедента да упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие - в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. Особеният представител осъществява процесуално представителство и защитава правата на представлявания, като това представлява една своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата на правата на гражданите и участието им в процеса. С оглед изложеното моли да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба, като неоснователна.

Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

По доводите за недопустимост на обжалваното решение във въззивната жалба съдът намира същите за неоснователни. В конкретния случай от самите доводи на особения представител на ответника следва тяхната неоснователност, доколкото в жалбата се сочи, че исковата претенция е заявена от дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***, а произнасянето с решението е в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК ***, което обуславя извод, че сочената промяна е настъпила в хода на процеса. От приложените както в първоинстанционното 2 производство, така и във въззивното производство справки от търговския регистър е видно, че действително обсъжданата промяна на ищцовото дружество е настъпила в хода на процеса. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е заличена, поради преобразуване чрез промяна в правната форма на дружеството от ООД в АД. В случая се прилага правилото на чл. 264, ал. 1 ТЗ, че новоучреденото дружество става правоприемник по закон на преобразуващото се, което се прекратява без ликвидация. Законовото правоприемство е съпроводено и с универсално материалноправно приемство.

Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който е настъпило материалното правоприемство и е производно от него. Постановяването на определение по чл. 227 ГПК и неговото съответствие с действителното правно положение обезпечава правото на участие на правоприемника във висящия исков процес, но в конкретния случай правоприемника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е упражнил правото си на участие в процеса, като не са налице и оплаквания от това дружество в тази насока.

Предвид изложеното не е налице твърдяното в жалбата основание за недопустимост на съдебното решение, като същото не е постановено с участието на ненадлежна страна.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред районен съд – Враца ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *** е предявил срещу ответника А. М. Р., иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца парични суми, за които е издадена заповед № 1344/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – Враца, а именно: сумата от 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № ***/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г. и сумата от 231,16 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. М. Р., в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Изслушана е съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява, се от приложен по делото договор за стоков кредит № ***/01.09.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника А. Р. като кредитополучател, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 373,16 лева за закупуване от „Технополис България“ АД на следния продукт: мобилен телефон IPHONE 8 – 1 брой с цена 1 210 лева, както и за сключване на застраховка с „Групама 3

Животозастраховане“ ЕАД пакет „Стандарт+“ с еднократна застрахователна премия 163,16 лева. Срокът на договора е 24 месеца, считано от усвояването на сумата /чл. 2/. Съгласно чл.

3, сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоката, се усвоява еднократно и безкасово по сметка на търговеца, а сумата, предоставена за застраховка - по сметка на застрахователя. Кредитополучателят се задължава да върне отпуснатия заем за срок от 24 месеца, като заплаща погасителните вноски съгласно погасителен план към договора /Приложение № 1/, с падежна дата 1 число на съответния месец. В чл. 6 и чл. 7 от договора са уговорени фиксиран лихвен процент 39,59% годишно или 0,1100% на ден, както и годишен процент на разходите 47,63%. В чл. 10 кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и общи условия, с оглед взимане на информирано решение за сключване на договора за кредит. В чл. 14 от Договора за кредит е отбелязано, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.

Установява, се от приложен по делото погасителния план, че общата дължима от кредитополучателя сума за връщане е 2 009,16 лева, с първа падежна дата на 01.10.2019 г. и падежна дата на последната вноска – 01.09.2021 г..

Установява, се от Общи условия по договори за стокови кредити, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД, че същите са подписани от кредитополучателя.

Установява, се от дубликат на фактура № 0062123425/01.09.2019 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, че А. Р. е закупил IPHONE 8 на цена 1 210 лева, която сума е платена „с платежно“.

Установява, се от договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., и допълнително споразумение от 30.06.2020 г., че със същите цедентът „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на цесионера – ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *** свои вземания, посочени в приложение към договора срещу уговорената покупна цена.

Установява, се от извлечение от приложение № 1.1, подписано от представители на страните по договора за цесия, че под № 5207 е вписан договор за стоков кредит № *** с кредитополучател А. М. Р., с ЕГН **********, от 01.09.2019 г..

По делото е приложено писмено потвърждение за извършената цесия от цедента „Банка ДСК“ ЕАД.

Установява, се от пълномощно, че със същото цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Допълнително споразумение от 30.06.2020 г..

По делото е приложено уведомление за извършената цесия до длъжника Р., без доказателства същото да му е връчено.

От приложените в първоинстанционното

4 производство и във въззивното производство справки от търговския регистър е видно, че на 25.11.2022 г. е настъпила промяна в правната форма на ищцовото дружество от ООД в АД, а именно: от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***, в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК ***.

От приложеното към първоинстанционното производство ч. гр. д. № 3968/2021 г. по описа на РС – Враца, се установява, че по депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление против ответника е издадена заповед № 1344/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 373,16 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № ***/01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата от 231,16 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 02.10.2019 г. до 22.10.2021 г., както и сумата от 41,12 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и са събрани данни, че длъжникът не живее на регистрирания адрес, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство.