Решение № 2028 от 26.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8309/2025
- Вид
- Решение № 2028
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 143, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2028 гр. София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508309 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3069/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 48764/2023 г. на Софийски районен съд, 31 състав, съдът е отхвърлил предявените от Д. С. Г., ЕГН **********, и А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, гражданин на **********срещу „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да им заплати при условията на активна солидарност сумата от 657,54 лева, представляващи обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се във върнати от Д.
С. Г., ЕГН **********, и А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, на купувача по договор за покупкопродажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от 19.11.2019 г., парични средства за нотариални такси, местни данъци и такси, както и платени такси за възстановяване на регистрация и идентификационен номер на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до изплащане на вземането.
С горепосоченото решение съдът е осъдил „Тандер Коропрация” ЕАД, ЕИК 175409608, да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, сумата от 585,27 лева, представляващи обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се във върнати на купувача по договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от 19.11.2019 г., парични средства за нотариални такси, местни данъци и такси, както и заплатени такси за възстановяване на регистрация и идентификационен номер на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до изплащане на вземането. За горницата над сумата от 585,27 до пълния претендиран размер от 657,54 лева искът е отхвърлен.
Със същото решение съдът е осъдил „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, да заплати на А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, сумата от 70,27 лева, 1 представляващи обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в заплатени такси за възстановяване на регистрация и идентификационен номер за лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане. За горницата над сумата от 70,27 лева до пълния претендиран размер от 657,54 лева, както и за присъждане на обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се във върнати от А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, на купувача по договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от 19.11.2019 г., парични средства за нотариални такси и местни данъци и такси, искът е отхвърлен.
Съдът е отхвърлил предявените от Д. С. Г., ЕГН **********, и А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, гражданин на **********срещу „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да им заплати при условията на активна солидарност сумата от 5500 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от негативната разлика в продажната цена на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, рег. № ****, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение съдът е осъдил „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на Д. С. Г., ЕГН **********, сумата от 2750 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от негативната разлика в продажната цена на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, рег. № ****, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане. За горницата над сумата от 2750 до сумата от 5500 искът на Д. С. Г., ЕГН **********, е отхвърлен.
Със същото решение съдът е осъдил „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, сумата от 2750 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от негативната разлика в продажната цена на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, рег. № ****, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане. За горницата над сумата от 2750 до сумата от 5500 искът на А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, е отхвърлен.
С горепосоченото решение съдът е отхвърлил предявения от всеки от Д. С. Г., ЕГН **********, и А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, срещу „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да им заплати по 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 11.11.2019 г. – 21.10.2020 г., изразяващи се в стрес, притеснение, неколкократни пътувания до полицията в гр. София, тревоги за собствеността и търсене на наказателна отговорност от невъзможност за идентифициране и нова регистрация на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, е осъдено да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, сумата от 605,92 лева, представляващи разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, е осъдено да заплати на А. П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, сумата от 512,36 лева, представляващи разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, сумата от 108,67 лева, представляващи разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил А.
П. Г.Й. Ф., ЛНЧ ****, да заплати на „Тандер Корпорация” ЕАД, ЕИК 175409608, сумата от 115,82 лева, представляващи разноски по делото.
Срещу частта, в която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди, е постъпила съвместна въззивна жалба от Д. С. Г. и А. П. Г.Й. Ф.. Поддържа се, че СРС 2 необосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, но е отхвърлил исковете за неимуществени вреди. Твърди се, че и двамата ищци са пътували до София три пъти за изясняване на липсващата планка с номера на рамата.
Твърди се, че всеки път ищците са били стресирани и са имали негативни изживявания. Сочи се, че ищецът Ф. не е писал обяснения, тъй като не владее писмено български език, а говоримият му език не е добър. Поддържа се, че когато вредата е неимуществена ищецът не е длъжен да доказва всяка своя болка. Моли се да се уважат в цялост предявените искове за неимуществени вреди. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от „Тандер Корпорация” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че пътуването до София може да обоснове имуществени, а не неимуществени вреди. Поддържа се, че във воденото пред 03-РУ на СДВР производство ищците са имали качеството на свидетели, а не на обвиняеми.
Поддържа се, че освен това районното управление е посещавано само от ищцата.
Поддържа се, че страховете на ищците не са правнорелевантни. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищците отхвърлителна част. Претендират се разноски.
Срещу частта от първоинстанционното решение, с която са уважени исковете на Д. С. Г. и А. П. Г.Й. Ф. за обезщетение за имуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от „Тандер Корпорация” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че ищците не са доказали предпоставките за уважаване на предявените искове, доколко липсва противоправно поведение на работници на ответника. Твърди се, че ремонтът е осъществен от работници на „Българска автомобилна индустрия” ЕАД. Сочи се, че е извършен ремонт на автомобила в съответствие с дадените от застрахователя указания.
Поддържа се, че в случая е изцяло подменен подкалникът на автомобила. Твърди се, че нито е заличен, нито е подправен идентификационният номер на превозното средство. Поддържа се, че ищците не са търпели имуществени вреди. Твърди се, че договорите за покупко-продажба са сключвани от пълномощника на ищците и евентуалната негативна разлика в цената не е резултат от извършения ремонт на автомобила. Поддържа се, че анексът от 19.11.2019 г. не е породил действие, защото Г.
П. не е имал правото да представлява ищците, а освен това към този момент договорът за покупко-продажба е бил изпълнен. В тази връзка се заявява, че плащания, извършени по споразумението от 19.11.2019 г., са невалидни. Поддържа се, че липсва виновно поведение на служители на ответника, доколкото е спазено възлагателното писмо на застрахователя. Сочи се, че подкалникът е бил силно увреден и е било възможно никой от служителите да не разбере, че там има изписан ВИН номер.
Твърди се, че не е ясно защо в случая ВИН номерът е изписан само на едно място, а не на няколко. Заявява се, че автомобилът не е отговарял на стандарта за поставяне на ВИН номер на поне две места. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е постъпил съвместен отговор от Д. С. Г. и А. П. Г.Й.
Ф., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че всички елементи на фактическия състав са доказани. Поддържа се, че необосновано се твърди, че липсва причинна връзка между поведението на служители на ответника и настъпилите вреди. Поддържа се, че е неотносимо възражението за нищожност на споразумението от 19.11.2019 г. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част.
Претендират се разноски по делото.
Въззивните жалби са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са 3 процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбите, съдът съобрази от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за сключен Ф. на 26.07.2016 г. граждански брак между Д. С. Г. и А. П. Г.Й..
Представен е Договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2019 г., с който Д.
С. Г. и А. П. Г.Й. Ф. са прехвърлили на И.Е.Х. лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, рег. № ****, рама № XTA212140H2271501. Автомобилът е продаден за 13 000 лева.
Представена е фактура от 11.11.2019 г., от която е видно, че И.Е.Х. е заплатил нотариална такса в размер на 189,50 лева. Представено е платежно нареждане от 15.11.2019 г., от което е видно, че И.Е.Х. е заплатил по сметка на Община Пазарджик сумата от 325 лева, представляващи местен данък за придобиване на МПС. Заплатил е и банкова такса от 0,50 лева.
Представено е по делото Споразумение от 19.11.2019 г., по силата на което Д. С.
Г., А. П. Г.Й. Ф. и И.Е.Х. са се споразумели да прекратят сключения помежду им Договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2019 г. Страните са декларирали, че покупната цена е върната обратно на купувача И.Е.Х., с което са уредени отношенията помежду им.
Представено е платежно нареждане от 18.11.2019 г., от което е видно, че Д. С. Г. е превела обратно на И.Е.Х. сумата от 13 570 лева.
Представена е вносна бележка от 03.09.2020 г., от която се установява, че е заплатена на МВР държавна такса от 89 лева за възстановяване на идентификационен номер на МПС. Представени са също касов бон и квитанция от 03.09.2020 г. за сумата от 51,54 лева, представляващи такса за възстановяване на регистрация на МПС.
Представен е Договор за покупко-продажба на МПС от 21.10.2020 г., по силата на който Д. С. Г. и А. П. Г.Й. Ф. са прехвърлили на О.Щ. лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, рег. № ****, рама № XTA212140H2271501. Автомобилът е продаден за 7500 лева.
Представено е по делото Постановление от 08.07.2021 г. на РП-Пазарджик за предложение за освобождаване на А. П. Г.Й. Ф. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От същото е видно, че на 10.09.2018 г. е образувано досъдебно производство срещу А. П. Г.Й. Ф. за това, че на 10.09.2018 г. е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на две лица. Представено е също Решение № 625/11.10.2021 г. по н.д. № 1054/2021 г. на РС-Пазарджик, с което А. П. Г.Й. Ф. е признат за виновен за това, че на 10.09.2018 г. в с. Ветрен, при управлението на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан”, рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда на трето лице, за което е освободен от наказателна отговорност.