Решение № 4442 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4442 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20231100508036 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника А. Н. Ж..

Жалбоподателят твърди, че са извършени незаконни действия и бездействия по образуване на изпълнителното дело в полза на лице, което не е взискател по изпълнителния лист за посочените вземания чрез лице, нямащо право на процесуално представителство на НАП без юридическо образувание и незаемащо длъжността „юрист“ в НАП, изготвяне и връчване на покана на доброволно изпълнение по нередовно образувано изпълнителното производство, извършените принудителни обезпечителни действия по налагане на запор на банкови сметки в „Юробанк България“ АД и приети за изплащане суми за разноски на взикателя за юрисконсултско възнаграждение и такса по чл. 26 от ТТР по ЗЧСИ по нередовно незаконно образувано изпълнително производство от ЧСИ – Н.К. по изпълнително дело № 20237890400063, като извършени в нарушение на процесуалния и материалния закон и при неправилно налагане и тълкуване на закона. Твърди, че не е длъжник на НАП и в изпълнителния лист е посочено, че сумата 200 лева се дължи на Националното бюро за правна помощ и следва да се заплати по банкова сметка на НБПП, а сумата 5 лева се дължи на Пернишки районен съд и следва да се заплати по неговата посочена банкова сметка. Посочва, че НАП няма никакво процесуално и материално право да образува изпълнително дело по приложения изпълнителен лист пред ида бъде поканен от горепосочените субекти да внесе доброволно сумите. Твърди, че няма представен документ по делото кога и по какъв начин претендиращия за взискател НАП е получил оригинала на изпълнителния лист и от кое длъжностно лице и на коя дата. Посочва, че в нарушение на процесуалния и материалния закон НАП и ЧСИ предявяват чужди права от името на ВСС за 1

5 лева. Счита, че неправилно и в нарушение на материалния закон ЧСИ е приел, че дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 лева на НАП. Поддържа, че при евентуално редовна представителна власт и правомощия по закон следва да се определи възнаграждение към минимума от 50 лева съгласно Наредбата за плащане на правната помощ. Прави искане за се изискват документи и справки. Иска от съда се отменят всички изброени по-гори изпълнителни действия и бездействия на ЧСИ – Н.К..

С писмен отговор взискателят Националната агенция за приходите счита жалбата за недопустима, а в условията на евентуалност за неоснователна и недоказана.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител Н.К. счита жалбата за недопустима, недоказана и неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, отговор на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГП/.

В разглеждания случай част от действията, които длъжникът обжалва са такива, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Това са действията по образуване на делото, по изпращане на призовка за доброволно изпълнение и извършените действия по налагане на запор. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В разглеждания случай изпълнителното дело № 20237890400063 по описа на ЧСИ Н.К. е образувано по молба на Националната агенция за приходите срещу А. Н. Ж. по изпълнителен лист от 13.07.2018 г. по нохд № 01795/2017 г. на Районен съд Перник за сумата 200 лева – разноски за възнаграждение за служебен защитник в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ и 5 лева за държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл. 27б от Закона за правната помощ /ЗПП/ разноските за правна помощ по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. Вземането се събира по реда на ГПК по аргумент от чл. 163, ал. 2 ДОПК. Следователно Националната агенция за приходите е страна в изпълнителното производство в качеството си на взискател по силата на законовите разпоредби, които я оправомощават да събира по принудителен ред частните държавни вземания, каквито са описаните в приложения към молбата изпълнителен лист.

Ето защо изложените в жалбата доводи, че Националната агенция за приходите не е взискател, че не е следвало да се образува дело, че е образувано от ненадлежна страна и не е трябвало да се изпраща покана за доброволно изпълнение и да се налага запор, освен, че не подлежат на самостоятелна проверка, са и неоснователни. Националната агенция за приходите има качеството на взискател и правото да събира по принудителен ред описаните в изпълнителния лист вземания. Видно от представените към възражението доказателства, агенцията е надлежно представлявана от лице с юридическо образувание, като на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

2

Право на жалба при съобразяване приложимата редакция на чл. 435, ал. 2 ГПК има длъжникът срещу приетите за събиране разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 лева. В молбата за образуване на делото е описано, че в сумата от 230 лева се включва 80 лева за подготовка на документите за завеждане на делото и 150 лева за представителство в изпълнителното производство.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на А. Ж. на 02.05.2023 г. На 16.05.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу приетите за събиране разноски и поискал същите да бъдат намалени, включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Срещу определените разноски е подадена и настоящата жалба от страна на длъжника, която е администрирана от ЧСИ чрез изпращане препис на взискателя.

Съдът намира, че определените от ЧСИ за събиране разноски за юрисконсултско възнаграждение са в завишен размер. На първо място, не се дължи отделно възнаграждение за подготовка за завеждане на делото, каквото е претендирано с молбата за образуване в размер на 80 лева. На второ място, сумата от 150 лева за представителство е несъобразена с извършените правни и фактически действия по делото. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговски се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. В чл. 27 НЗПП, към която препраща чл. 37 ЗПП, за представителство в изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до 150 лева.

Като се съобрази, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност и суми са постъпили по делото, то настоящият въззивен състав счита, че възнаграждението следва да бъде определено на минимума в размер на 50 лева.

Предвид изложеното определеното за събиране юрисконсултско възнаграждение над 50 лева до 230 лева се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата в тази част да се уважи като основателна.

При съобразяване становището на настоящия въззивен съдебен състав, че на взискателя се дължи сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, основателно се явява и искането за редуциране на дължимата пропорционална такса от тарифата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. При отчитане, че дължимото възнаграждение е в размер на 50 лева, а не както е прието 230 лева, то дължимата такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 43,32 лева с ДДС, а не както е определена на 52,20 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от А. Н. Ж. в частта срещу действията по връчване на покана за доброволно изпълнение, по образуване на изпълнителното дело и по налагане на запор, като недопустима.

ОТМЕНЯ приетите за събиране разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите размер на 230 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на А. Н. Ж. – длъжник по изпълнително дело № 20237890400063 по описа на ЧСИ Н.К. приетите разноски по изпълнението в частта за юрисконсултско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 50 лева /петдесет лева/.

3

ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 43,32 лева с ДДС, а не както е приета в размер на 52,20 лева.

Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4