Решение № 6625 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6625 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100506954 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „България Еър“ АД, представлявано от юрисконсулт З.Д., против Решение №6219/08.04.2024 г., постановено по гр. д. №20794/2024 г. по описа на Софийски районен съд 63-ти състав в частта, с която е признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на Г. А. Л. срещу „България Еър“ АД уволнението на Г. А. Л., извършено със заповед № 168/28.03.2024 г. за прекратяване на трудово правоотношение, издадена въз основа на заповед № 047- Z955/26.03.2024 г. за дисциплинарно наказание „уволнение“, връчени на 28.03.2024 г., за незаконно, като е отменена заповед № 168/28.03.2024 г., издадена въз основа на заповед № 047Z-955/26.03.2024 г.; в частта, с която Г. А. Л. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност при „България еър“ АД, а именно на длъжност „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320, дирекция „Летателна експлоатация“ при условията от преди уволнението, както и в частта, с която „България еър“ АД е осъдено да заплати на Г. А. Л. сумата от 38 746.32 лева /6 месеца по 6457.72 лева/, представляваща обезщетение по чл.

225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, за времето, през което ищецът Г. А. Л. е останал без работа поради незаконното уволнение – за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –11.04.2024 г., до окончателното й изплащане.

1

Решението в частта, с което предявеният от Г. А. Л. срещу „България Еър“ АД иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата от присъдените 38 746,32 лв. до претендирания размер от 44 188,32 лв. като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се моли същият да бъде отменен, а вместо него да постановен нов акт по съществото на спора, с който предявените от ищеца, въззиваем искове да бъдат отхвърлени.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че Заповед №047-7955/26.03.2024г. е незаконосъобразна поради предоставения 3-дневен срок за обяснения, в писмена форма. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят бил длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, както и да посочи кои факти е приел за установени. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения срок по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като работникът е уволнен в двумесечен срок от откриване на нарушението. Под откриване на нарушението следвало да се има предвид узнаване от страна на субекта на дисциплинарна власт на всички елементи от обективната и субективната страна на дисциплинарното нарушение, за да може именно съобразно тях да прецени съразмерността на наказанието. В конкретния случай субектът на дисциплинарна власт са били изпълнителния директор и прокуриста на дружеството- работодател, като за тях описаните в Заповед №047- z-955/26.03.2024r. са станали известни посредством Докладна записка вх. №047-v-561/20.02.2024r. Към датата на посочената докладна записка, а именно 20.02.2024г., 2-месечният срок за налагане на дисциплинарно наказание не бил изтекъл за нито едно от описаните нарушения. На следващо място, неправилен, необоснован и несъответен на писмените доказателства бил изводът на съда, че деянията описани в Заповед №047- z955/26.03.2024r., не съставляват нарушения на трудовата дисциплина до степен, че да обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания „уволнение“. От сведенията на И.К. се установявало, че работник е отказал да изпълнява полети по полетната програма на авиокомпанията, съгласно договор за лизинг, сключен със „Себу Еър Инк“, Филипини. Устният отказ от извършване на полети и непопълване на апликационна форма е станало в периода м.11-м.12.2023г. Този отказ сам по себе си представлявал грубо нарушение на трудовата дисциплина, както е посочено и в чл. 3, ал. 1 и чл. 12 към Раздел VI „Задгранични командировки от Допълнително споразумение №345/30.06.2020 г., към трудов договор №325/25.05.2017 г., което обуславяло налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, в съответствие с раздел 1, чл. 5, ал. 1 от трудов договор № 325/25.05.2017г., във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. първо, т. 7 и т. 10 КТ.

Твърденията на ищеца, че не е налице отказ от изпълнение на трудови задължение, а „грешка в комуникацията“, останали недоказани. В допълнение съдът погрешно и неправилно възприел, че на ищеца не му е надлежно 2 възложено изпълнението на задълженията по участие в изпълнение на полетната програма на авиокомпанията, съгласно договор за лизинг, сключен със „Себу Еър Инк“, тъй като нямало издадена командировъчна заповед. Понататък, необоснован бил изводът, че не е осъществен фактическият състав на нарушението на трудовата дисциплина посочено в т. II от Заповед №047Z955/26.03.2024 г., доколкото от събраните по делото доказателства се установявало, че на 09.02.2024 г., при полет FB 5664 (Hambantota, Шри Ланка - Muscat, Оман - Sofia, България), Г. Л. в качеството си на командир на полета неоснователно е ограничил достъпа на пътници до тоалетната, намираща се в предната част на въздухоплавателното средство, като същата е била заключена от командир Л. по време на целия полет. Това действие на командир Л. било съпроводено от неуважително отношение към кабинния състав и пътниците, както и неоснователни претенции към храната. Твърденията на ищеца, че е разпоредил заключване на тоалетната поради наличие на турболенция, не били подкрепени с никакви доказателства. Доказано в хода на производството е било и нарушението за неявяване на работното място в течение на два последователни дни. На последно място, поддържа, че в случай на уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, то следва да бъде уважено релевираното в условията на евентуалност възражение за прихващане с обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 24 908.35 лв.

(двадесет и четири хиляди деветстотин и осем лева и тридесет и пет ст.). При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. А. Л., чрез процесуален представител адв. А. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага становище, че работодателят е поискал обяснения за едни нарушения, а е наложил дисциплинарното наказание за други, като по този начин е било ограничено правото му на защита и това е достатъчно основание уволнението да бъде прието за незаконно. Поддържа възражението си за изтекъл срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказанието за част от вменените нарушения. По отношение на въведените с жалбата оплаквания, касателно изводите на съда за липса на извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина, излага подробни съображения относно правилността и обосноваността на последните. При тези доводи моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

3

За да уважи предявените от ищеца искове, Софийски районен съд е приел, че в настоящото производство страните не спорят по фактическата обстановка, а по отношение субсимирането на фактите под хипотезисите на приложимите правни норми, а именно дали извършените от Л. действия съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186 КТ, като в случай на положителен отговор- дали така наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ е съответно на тежестта на извършените нарушения. Приел е, че спор относно фактите съществува единствено по отношение на второто вменено от работодателя нарушение, свързано с поведението на пилота през време на полет FB5664 с маршрут от Шри Ланка до София. По отношение на посоченото като първо в заповедта нарушение е счел, че работодателят не е доказал да е възлагал на работника писмено или устно да извършва полети за превозвача, с когото е сключил договор за мокър лизинг, поради което и непопълването на апликационния формуляр за данъчно облагане не представлявало неизпълнение на трудовите задължения.

Относно второто твърдяно нарушение е изложил, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват твърденията на работодателя за ограничаване достъпа до предната тоалетна на самолета, пилотиран от работника. Във връзка с отсъствието за три последователни дни /12.02.2024 г., 13.02.2024 г. и 14.02.2024 г./ е приел, че не налице осъществена от Л. самоотлъчка, тъй като с оглед отбелязания в системата PDC тези дни със статус „VAC”- ваканция, вакантни, работникът не е имал задължение да присъства на работното си място.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК процесуално правило предпоставя, че въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата, като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение №122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС). В случай, че в жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия начин, по който го е направил първоинстанционния съд.

В този смисъл безспорни между страните се явяват обстоятелствата, че Л. не е попълнил в срок апликационен формуляр за данъчнозадължено лице, 4 предоставен от „Себу Еър Инк“, както и че не се е явил физически на работното си място на 12.02, 13.02 и 14.02.2024 г. Не се спори и относно факта, че през време на полета от Шри Ланка до София предната тоалетна в самолета е била затворена по разпореждане на ищеца. Безспорно е, че във връзка с изпълнението на сключения между „България еър“ ЕАД и „Себу Еър Инк“ договор за мокър лизинг не е била издавана командировъчна заповед за командироването на Л. във Филипините.

По отношение на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ съдът намира следното.

На първо място, спорен в настоящото производство е въпросът дали дисциплинарното наказание е наложено в рамките на законоустановения в чл.

194 КТ двумесечен срок от откриване на нарушението за налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно трайно установената практика на ВКС (т а к а решение № 231/13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 367/06.10.2011 г. по гр. дело № 108/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 363/10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 203/24.06.2015 г. по гр. дело № 6889/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.), "откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.