Решение № 5555 от 20.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5555 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511610 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С.

Г. С. (конституиран в хода на делото на мястото на починалия ищец Г. С. К.) чрез адв.

М. срещу Решение 9425/04.06.2023г. на СРС по гр.д. 52057/2021г., 141 с-в, в частта му, с която е отхвърлен искът на Г.К. (заместен от жалбоподателя) за осъждане на „Доби прес“ЕООД да му заплати на основание чл. 200 КТ сумата от 50000,00 лева, като обезщетение за неимуществени вреди – от смъртта на И.М.К. с ЕГН ********** (племенник на Г.К.), настъпила на 01.06.2017г. в следствие на трудова злополука от 31.05.2017г.

Изложени са оплаквания за едностранчиво и избирателно обсъждане на доказателствените средства по делото и в частност на свидетелските показания, за преднамереност на изводи на вещо лице по СПЕ и неправилното кредитиране от съда. Оспорват се изводите на СРС за липса на дълбока трайна емоционална връзка между починалия И.К. и неговия чичо Г.К., както и изводи, че последния към деня на злополуката не е бил в състояние да възприема случилото се и да търпи неимуществени вреди. Изложени са съображения за недоказване на възражението на ответника за съпричиняване - проведен първоначален и ежедневен инструктаж Не е постъпил отговор на жалбата.

1

СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбите и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната му част за правилно по краен резултат, но по частично различни съображения.

Предявен е иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди. В исковата молба, депозирана чрез настойник (приложена по гр.д. 67722/2019г.неприсъственото решение по което е било отменено и е образувано гр.д. 52057/2021г. на СРС, по което е постановено сега обжалваното решение) се твърди, че ищецът Г.К.

(починал и заместен в хода на делото от жалбоподателя) понесъл тежко смъртта на своя племенник И.К., като твърденията са, че от това се влошило здравословното му състояние, болестта му прогресирала, започнал да се губи извън дома си, повтарял, че иска да види племенника си за да му сподели нещо. Това довело до загуба на памет и поставянето му под запрещение.

Страдал като за свой син, защото И.К. бил сирак, живеел сам и единствената опора за него бил ищецът Г. К. (заедно с леля му-втория ищец, по отношение на която спора е приключил поради необжалването на решението за отхвърляне на нейния иск) и починалия бил опора за Г. К..

За да отхвърли иска СРС е приел за установено от фактическа страна, че първоначалния ищец Г. К. е чичо на починалия И.К.; че последния е загинал на 01.06.2017г. след претърпяно на 31.05.2017г. ПТП, съставляващо трудова злополука – призната по надлежния ред с разпореждане на НОИ; че на починалия е бил проведен начален инструктаж за безопасна работа, че са провеждани периодични инструктажи от начало на 2017г. до м.05.2017г.; че не е употребил алкохол при управлението на МПС при злополуката; приел е посочения в Протокола за ПТП с пострадали лица механизъм на настъпване на ПТП, както и че не са били изплащани застрахователни обезщетения.

Тези фактически изводи на СРС не са оспорвани, същите са правилни като базирани изцяло на приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните (Протокол за ПТП, Разпореждане на НОИ, удостоверения за наследници, служебни бележки за инструктаж, подписани от починалия, протокол за химическа експертиза, писмо от КФН) СГС напълно споделя тези изводи и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Съгласно трайната съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия (Решение № 115 от 2

15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г. о.

Кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от смърт на работник при трудова злополука не е законово определен. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, касационната инстанция е приела със задължителни за съдилищата тълкувателни актове ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука.

За да отхвърли иска на Г. К. (починал и заместен в хода на делото от сина сипреди това негов настойник и настоящ жалбоподател) СРС е приел липса на доказателства за изградена между починалия и неговия чичо трайна и дълбока емоционална връзка, която е приел за изискуема съгласно ТР 1/2016г. ОСНГТК на ВКС- тоест приел е за приложим този тълкувателен акт на ВКС и че принципно ищецът К. е бил легитимиран да търси обезщетение. Приел е също въз основа на неоспорената СМЕ, че с оглед заболяването на първоначалния ищец Г. К., същият не е могъл осъзнато да възприеме смъртта на К. и да търпи от смъртта на племенника си продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

3

Настоящият състав на СГС не приема изводите на СРС за приложимост на ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на нейното настъпване и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия. В конкретния случай смъртта е настъпила на 01.06.2017г. и към тази дата следва да се определи кръга от лицата материално легитимирани да потърсят обезщетение.

ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е обявено на 21.06.2018 г. и не намира приложение за казуса.

Както е посочено в Решение № 50008 от 4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2709/2021 г., II т. о., ТК и Решение № 50123 от 8.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1597/2022 г., II т. о., ТК, която практика се споделя от настоящият състав с Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В посочените тълкувателни актове е прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.

Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. В тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба № 2834/2006 г. и решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба № 48149/2009 г. (относно определяне на кръга на наследниците), според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Подобна е и практиката на СЕС при очертаване на границите, в които е допустим т. н. индиректен ефект на директивите, проявяващ се при тълкуване на вътрешното право /с директен хоризонтален ефект директивите в отношенията между частноправните субекти не се ползват/. С решението по дело С-268/06 /т. 100 СЕС приема, че 4

"задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува или прилага релевантни норми във вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото и по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие" (в този смисъл и решение на СЕС по дело № 80/86, т.

13).

С оглед посочената по-горе практика на ВКС, постановена по реда на чл. 130 ЗСВ, доколкото последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците.

Ето защо, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленумът на ВС.

Следователно ищецът Г. К. (починал и заместен в хода на делото от жалбоподателя) не е активно материално-правно легитимиран да получи обезщетение за вреди от смъртта на своя племенник и искът правилно е бил отхвърлен.

Независимо от горното СГС намира, че даже да се приеме за приложимо ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС изводите на СРС за липса на доказателства за изградена между починалия и неговия чичо трайна и дълбока емоционална връзка, която е приел за изискуема съгласно ТР 1/2016г. ОСНГТК на ВКС и че с оглед заболяването на първоначалния ищец Г. К., същият не е могъл осъзнато да възприеме смъртта на К. и да търпи от смъртта на племенника си продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени напълно се споделят от настоящият въззивен състав.