Решение № 133 от 29.10.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Берковица, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100932 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Същото е образувано по жалба на Б. П. Т. против Заповед ..... г. на кмета на Община Берковица, с която е одобрено решение на комисия, назначена на основание чл. 13, ал 5 ППЗСПЗЗ, с което е отказано приемането на представения за разглеждане и одобряване помощен план по чл. 13а, ал. 1 и ал.

2 от ППЗСПЗЗ за бивш земеделски имот 9572 в местността САРАЯ, землище на гр. Берковица, община Берковица, попадащ изцяло в ПИ .... по КК и КР на гр. Б. /част от УПИ I, кв. 86 по действащия регулационен план на гр.

Берковица/ и в част от ПИ .... по КК и КР на гр. Б. /част от УПИ I, кв. 86 по действащия регулационен план на гр. Б./.

Жалбоподателят заявява, че обжалваната от него заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Поддържа, че имот *** не е общинска собственост, а е възстановен на наследниците на П.И.Т. /един от които е самия жалбоподател/ с Решение № .... г. на ПК-Б. в 1 съществуващи

/възстановими/ стари граници, предвид което незаконосъобразно идеални части от имота са актувани като публична общинска собственост.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед .....г. на кмета на Община Берковица.

В дадения му срок кмета на Община Берковица взема становище по жалбата. Поддържа, че заповедта е законосъобразна. Сочи, че 814/854 ид.ч. от ПИ .... са публична общинска собственост, както и че претендираната за възстановяване част е публична общинска собственост, отредена за озеленяване, имотът е застроен с начин на трайно ползване „за друг вид озеленени площи“ и не подлежи на възстановяване с помощен план, въпреки че с Решение № 953 от 06.07.1998 г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследниците на П.И.Т. върху нива 1.100 дка, шеста категория, находяща се в местността „Сарая“ в землището на гр. Б.. Поради, което поддържа, че ПИ ....не е възстановен на жалбоподателя и за не го не може да бъде извършена процедурата по чл. 11 – чл. 13а ППЗСПЗЗ.

По делото са конституирани като заинтересовани лица наследниците на П. И. Т. - А. П. К., П. С. П., А. П. П. и А. П. Й., като последните трима изразяват становище, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната Заповед РД-15-792/05.11.2024 г. на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение на техническата служба, с което е отказано приемането на представения за разглеждане и одобряване помощен план по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ за бивш земеделски имот 9572 в местността ...., землище на гр. Б., попадащ изцяло в ПИ .... по КК и КР на гр. Берковица /част от УПИ I, кв. 86 по действащия регулационен план на гр. Б./ и в част от ПИ .... по КК и КР на гр. Б. /част от УПИ I, кв. 86 по действащия регулационен план на гр. Б./, поради следните мотиви:

Първо, тъй като 814/854 ид.ч. от ПИ ..... са актувани с акт за публична общинска собственост № ..... г.

2

Второ, претендираната за възстановяване част е публична общинска собственост, отредена за озеленяване по регулационния план, одобрен със Заповед № 4425 от 21.07.1958 г.

Трето, не е извършена процедурата по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ Четвърто, в КК и КР собствеността на П.И.Т. върху ПИ .... е записана въз основа на влязло в законна сила Решение от 04.11.2013 г. на РС-Берковица по гр.д. № 234/2013 г., с което е прогласена нищожността на Решение № .... г. на ОСЗ-Берковица, постановено по преписка 474А от 20.11.1997 г.

Производството пред административния орган, издал обжалваната в настоящото производство заповед е образувано по заявление х. № УОСГ94003001(8) от 16.05.24 г. /л. 10 по приложеното адм.д. № 509/24 г. по описа на АдмС-Монтана/ за попълване и поправка на действащ кадастрален план по отношение на бивш имот 9572 в кв. 82 в местността „Сарая“ в гр. Берковица, собственост на наследниците на Петър Иванов Т., като към заявлението е приложен помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ за възстановяване на имот в строителните граници /урбанизирана територия/.

В тази връзка със Заповед РД-15-630/12.09.24 г. /л. 25 по адм.д./ на кмета на общината е назначена комисия да разгледа и приеме представения към заявлението помощен план, която е взела решение, с което е отказала да приеме представения към заявлението помощен план /Протокол от 20.09.24 г. на л. 30 по адм.д./, което решение е одобрено от кмета с обжалваната Заповед РД-15-792/05.11.2024 г.

Не е спорно, че с Решение № 953 от 06.07.1998 г. на ПК /приложено на л.

20 по приложеното адм.д. № 509/24 г. по описа на АдмС-Монтана/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Петър Иванов Т. върху нива 1.100 дка, шеста категория, находяща се в местността „Сарая“ в землището на гр. Берковица.

Жалбоподателят е наследник на П.И.Т. /удостоверение за наследници на л. 13 по приложеното адм.д. № 509/24 г. по описа на АдмС-Монтана/ и като такъв има право да обжалва така издадената заповед.

С влязло в сила на 20.11.2013 г. Решение от 04.11.2013 г. по гр.д. № 234/2013 г. на Районен съд – Берковица /л. 15-16 по приложеното адм.д./ е прогласена нищожността на Решение № 1136 от 18.08.2000 г. на ОСЗ- 3

Берковица, постановено по преписка 474А от 20.11.1997 г. /л. 17 по приложеното адм.д./, с което след постановяване на първото решение е била възстановена по-малка площ от имота.

Няма спор, че претендираната за възстановяване площ по действащия кадастрален план попада изцяло в ПИ .... по КК и КР на гр. Б. /част от УПИ I, кв. 86 по действащия регулационен план на гр. Б./ и в част от ПИ *** по КК и КР на гр. Б. /част от УПИ I, кв. 86 по действащия регулационен план на гр. Б./.

На 14.08.23 г. 814/854 ид.ч. от ПИ *** са актувани с акт за публична общинска собственост № 1754 от 14.08.2023 г. /л. 34 по приложеното адм.д./ на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 4 ЗОС.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Г.

Л.-И. /л. 107-110/, от чието заключение се установи следното:

ПИ *** по КК и КР на гр. Б.е изцяло незастроен. единственият строеж в двата имота е трафопост, находящ се в югозападната част на ПИ *** по КК и КР на гр. Берковица, чиято застроена площ е 40 кв.м., като останалата част от имота е незастроена /скица към заключението на вещото лице на л. 109/. и за двата имота няма учредявано право на строеж, не са одобрявани проекти и няма издавано разрешение за строеж /в какъвто смисъл е отговорила Община Берковица в Писмо до вещото лице на л. 119 по делото/. няма данни и за двата имота да са били отредени за някакво общинско мероприятие, респективно такова да е било изпълнено в някой от двата имота /в тази връзка следва да се посочи и че въпреки дадените указания общината не е представила Заповед № 4425 от 21.07.1958 г. въз основа, на която се твърди в обжалваната заповед, че претендираната за възстановяване площ е отредена за възстановяване/. от незастроената част от двата имота може да се обособи имот с незастроена площ от 1100 кв.м., колкото е площта на възстановения на наследниците на Петър Иванов Т. имот с Решение № 953 от 06.07.1998 г. на ПК, като вещото лице е приложило скица на л. 110, от която е 4 видно, че след обособяването на тази площ от имот *** остават 253 кв.м. прилежаща площ към построения в него трафопост.

При горната основателна. фактическа обстановка съдът намира жалбата за

Обжалваната Заповед РД-15-792/05.11.2024 г. на кмета на Община Берковица е издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл. 11 от ППЗСПЗЗ урежда реда за определяне на застроена и незастроена част на подлежащия на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот в границите на урбанизираните територии и издаването в тази връзка на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която кмета на съответната община одобрява решението на техническата служба за определяне на застроената част от имотите, която не подлежи на възстановяване по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, която включва застроената площ на сградата и прилежащия терен.

На възстановяване на собствениците съгласно чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ подлежат:

1. имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти

(парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство;

2. незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство;

3. незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Съгласно чл. 11 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а.

В случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината, съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Общинската служба по земеделие може служебно да изиска издаването на 5 удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците. Съобразно чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ обаче, когато в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, която хипотеза е налице в настоящия казус, за установяването им се изработва помощен план.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ гласи, че застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Тоест със заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ , кметът на общината одобрява решенията на техническата служба на общината за определяне на застроената част, респективно на свободната площ на претендирания за възстановяване по ЗСПЗЗ имот.

На базата на влязлата в сила заповед на кмета на общината, се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а, въз основа на които пък съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие като колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение, с което или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността.

Ето защо исканията за издаване на такива удостоверения и скица, респективно за одобряване на помощен план трябва да се приемат като искания за определяне на застроена и незастроена част на подлежащия на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, тоест искания за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която кмета на общината одобрява решенията на техническата служба на общината за определяне на застроената част, респективно на свободната площ на претендирания за възстановяване по ЗСПЗЗ имот

6

В този смисъл Определение № 26 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 29/2015 г., 5-членен с-в, в което се приема, че връзката между заповедта по чл.