Решение № 475 от 31.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Бургас, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Въззивно гражданско дело № 20222100501947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. С. П. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Г. Михов от АК-Бургас с посочен адрес на адвокатска кантора в гр.Бургас, ул.Цар Симеон I № 111, ет.1, ап.2 против Решение № 1906/05.09.2022г., постановено по гр.д.№ 1620/2022г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е уважен предявеният като частичен иск по чл.55, ал.1, пр1 ЗЗД, като въззивникът е осъден да заплати на З. Д. Й. от гр. Б. ЕГН - **********, сумата от 5000 лв. - главница, представляваща част от сума в размер на 14500 лв., с която се е обогатил, получавайки я без основание от наследодателя й на 23.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.03.2022г. до окончателното изплащане.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с извода в обжалваната част на решението, че трето за спора лице, посочено като получател на сумите, изпратени от въззивника чрез „Изи пей“ на 06.04.2020г. и на 02.07.2020г. в общ размер от 1285,15лв., не е действало от името на К. Й.. Навежда, че за установяване на твърденията си, че по разпореждане на К. Й. преводът е извършен от въззивника именно чрез „Изи пей“ с адресат трето лице. Твърди че претендираната сума е възстановена на Й., за което са били поискани гласни доказателства, които БРС не е допуснал, приемайки, че са недопустими и че липсват данни третото лице да е действало от името на Й.. Счита, че събирането на гласни доказателства е допустимо, те са относими и с оглед разпределената доказателствена тежест необходими. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели на осн.чл.266, ал.3 ГПК, с показанията на които, възивникът се ще се домогва да установи, че въззивникът е предал в брой на К. Й. сумата, за която е осъден, както и че е изразил воля до въззивника последния да изпраща парични суми чрез „Изи пей“ до трето лице. Моли, за отмяна на решението в 1 обжалваната част и присъждане на сторенте съдебни разноски.

За въззиваемата З. Й. е депозиран отговор чрез процесуалния представител и съдебен адресат адв. М. Златарев от БАК, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че БРС не е допуснал своевременно сторено искане издаването на три броя съдебни удостоверения за всяка от трите посочени банки и за разкриването на банкова тайна за установяване твърдението, че от банковата сметка на наследодателя на ищцата са теглени средства от трети лица-пълномощници с мотив, че не са необходими за правилното разрешаване на спора. Така не е било допуснато и искане за допускане на гласни доказателства за установяване на основанията, на които са предоставени паричните средства от наследодателя на ищцата на въззивника, както и са отношенията между двамата. Възразява по допускане на поисканите свидетели от въззивника и моли в случай, че това искане бъде уважено, да бъдат допуснати в режим на довеждане двама свидетели на въззиваемата страна, „които ще установяват същите факти“. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от въззиваемата З. Й. против въззивника А. П., с която са предявени искове осъждане на П. да заплати сумата от 4500 лв. - частично от сума в общ размер на 12500 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между наследодателя на ищцата и ответника на 23.10.2019 год., както сумата от 500 лв. - частично от сума в общ размер на 2000 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между наследодателя на ищцата и ответника на 23.10.2019 год., ведно със законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 17.03.2022 год. до окончателното плащане, а евентуално, в случай, че така предявените искове се отхвърлят, за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 5000 лв. - частично от сума в размер на 14500 лв., като платена от наследодателя й без основание, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

По делото е безспорно установено от представените писмени доказателства, че Й. е единствен наследник на К. Д. Й., б.ж. на гр. П., поч. на 26.03.2021г.. Приживе К.Й. е бил настанен за принудително лечение в СМО на ДПБ - гр.Ловеч по силата на определение по н.ч.д.№ 3975/2015г. на РС-Бургас. Неколкократно е постъпвал и настаняван в ЦПЗ гр.Бургас и в ДПБ - гр.Раднево, освидетелстван е от ТЕЛК към МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД - гр.Ловеч с 85% трайно намалена работоспособност, диагноза „Т. п. на л., н. се на м. у. или з.. Ш. - п. ф., п. - х. с..“. След смъртта на К. Й. въззивницата установила, че на 23.10.2019г. от неговата сметката е бил извършен превод в полза на А. П. сума от 12500 лв., с основание „захранване на сметка“, за което е приложено банково извлечение по делото.

Представени са по делото и 2 бр. платежни нареждания от 09.03.2020 год. и от 17.03.2020 год., за банкови преводи на суми от 1000 лв. и 550 лв., извършени от ответника в полза на К.

Й., с посочено в тях основание „захранване на сметка“, както и 5 бр. разписки от системата за разплащане „Изи пей“, за преведени суми в общ размер на 3083.25 лв., с наредител - А. П. и получател - К. Й..

С обжалваното решение № 1906/05.09.2022г., постановено по гр.д.№ 1620/2022г. по описа на РС-Бургас е прието, че липсват доказателства за сключени между страните договори за заем на суми в посочените размери, поради което са отхвърлени като неоснователни предявените главни претенции по чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на въззивника за осъждане на ответника, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати сумата от 4500 лв. частично от сума в общ размер на 12500 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между наследодателя на ищцата и ответника на 23.10.2019г., както сумата от 500 лв. - частично от сума в общ размер на 2000 лв., представляваща невърнат 2 заем по устен договор за заем, сключен между наследодателя на ищцата и ответника на 23.10.2019 год., ведно със законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 17.03.2022г. до окончателното плащане.

С оглед горното е разгледана и приета за основателна предявената при условията на евентуалност претенция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като А. С. П. е осъден да заплати на З. Д.

Й. сумата от 5000 лв. - главница, представляваща част от сума в размер на 14500 лв., с която се е обогатил, получавайки я без основание от наследодателя й на 23.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.03.20222 год. до окончателното й изплащане.

Видно от решаващите мотиви, съдът е приел за безспорно доказано по делото, че ответникът е получил сума в размер на 12500 лв. от наследодателя на ищцата, от които съгласно приетите разписки въззивникът ответник е върнал на наследодателя на въззиваемата, сумата от 4633.25 лв. ( чрез преводи 1550 лв. по банков път + 3083.25 лв. чрез „Изипей“). Тъй като по делото не са събрани доказателства, установяващи основание у ответника да задържи разликата от 7866.75 лв., предявеният частичен иск е уважен за пълния предявен размер.

С оглед предмета по главния иск по чл.240 ЗЗД и заявения размер БРС е отхвърлил исканията на страните за събиране на гласни доказателства Във въззивното производство с оглед твърденията на страните и предмета на делото въведен с жалбата – решението се обжалва само в частта, досежно претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД са допуснати до разпит свидетели на двете страни. Така от показнията на сочения от въззивника ответник свидетел З. П. С. се установява, че той, въззивника А. П. и \наследодателя на ищцата К. Й. били от една махала и се познавали от юношеските си години. С времето свидетеля С. и въззивника П. станали много добри приятели. Този свидетел твърди, че А. П. го е помолил за заем от 5000лв., които трябвало да предаде на К.

Й., като го уведомил, че Й. се намирал в „л. в Р.“. Така през есента на 2019г. или 2020г./свидетеля сочи, че не е сигурен/ двамата отишли в Раднево с личния автомобил на свидетеля. Там К. Й. ги чакал на обръщалото пред портала на лечебното заведение, в което бил настанен. Тримата потеглили до центъра на града, където А. и К. влязли в офис на Общинска банка, а свидетеля отседнал в близко кафене за да ги изчака. Скоро след това двамата му звъннали и отишли при него. После тримата потеглили обратно към ДПБ гр.Раднево. Там в автомобила св.С. предал сумата от 5000лв. на въззивника А. П., последния добавил 2000лв. от себе си и предал на К. общо 7000лв..К. бил през цялото време припрян, бързал, им казвал, че тези пари му трябвали за вътрешни отношения в заведението, за проститутки, за фитнес, като от думите му свидетеля разбрал, че на К. му трябвали пари в брой, които нямало как сам да тегли, тъй като можел само да прави банкови преводи. Малко след като се върнали в Бургас А. П. върнал заетата сума на свидетеля. В показанията си соченият от въззиваемата страна св.И. Й./с. на ищцата и ч. на наследодателя й -К. Й./ , излага хронологията на заболяването на К.. Този свидетел също сочи, че в ДПБ-Раднево е „без какъвто и да е режим“, „оградата е паднала и всеки може да влиза или излиза“.

Разказва, че за първи път е чул Името А., когато през октомври 2020г. при разговор К. му казал, че иска да идва в Бургас за да се види с баба си и че има да взема едни пари от А..

След смъртта на К. двамата с майка му установили, че от сметката на К. са извършвани преводи на името на А..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Решението, в частта, с която са отхвърлени претенциите по чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е първоинстанцинонното решение в частта, с която е уважена предявената при евентуалност претенция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името на легитимиран лице – страна по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Доколкото във въззивната жалба се навежда нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с неуважени искания за събиране на доказателства, а от там и неправилни изводи по фактите и правото, то решението се обжалва като неправилно.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с въззивните жалби оплаквания за неправилност приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото.