Решение № 160 от 22.11.2019, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 404/2018
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 22.11.2019
- В сила
- 30.12.2019
- Състав
- ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА ПАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№160 гр. Каварна
22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 404 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „***-2000-П.Я.”, ЕИК ***, представляван от П.А.Я., срещу Сдружение „***”, ЕИК ***, представлявано от председателя на управителния съвет Х.Г.У., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2214,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени ремонтни дейности, за които е издадена фактура
№********** от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.03.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на и сумата от 3780,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени ремонтни дейности за които е издадена фактура № ********** от 27.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.03.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сума в размер на 905.25 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от 2214,00 лева, за периода от 01.03.2014 г. до 08.03.2018 г. и сумата от 1546,59 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от 3780,00 лева, за периода от 28.02.2017 г. до 08.03.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени договори за извършване на ремонтни дейности на тренировъчно игрище, монтаж на рекламни табла, ремонт съблекалня „Гости“ и ремонт стая „Домакини“, за което е издадена фактура № ********** от 28.02.2017 г. на стойност 2214,00 лева, и за демонтаж на старо оборудване, изработка и монтаж оборудване съблекалня „Домакини“, на стойност 3780,00 лева, за което е издадена фактура № ********** от 27.02.2017 г. Твърди се, че описаните в исковата молба ремонтни дейности и услуги са извършени от едноличния търговец, но въпреки настъпването на падежа сумите по фактурите не били заплатена от ответника. Ответникът отказал и получаването на изпратената от ищеца покана с обратна разписка, за доброволно уреждане на отношенията между страните.
За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед № 62 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 108 по описа за 2018 г. на Каварненски районен съд. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва сключването на договор между страните за извършване на ремонтни дейности описани в исковата и допълнителната молба, както и извършването на такива. Твърди, че никога не е канен да проверява, респект. да приема изпълнение от страна на ищеца. Оспорва извършването на посочените от ищеца в допълнителната молба работи по вид, количество и стойност. В условията на евентуалност прави възражение, че посочената от ищеца работа не е предавана, респ.приемана от ответника.
Възразява също, че работата не е изпълнена съгласно договореното, твърди неправилно изпълнение и наличие на съществени недостатъци, за които изпълнителят бил известен и следвало да отстрани преди да предаде работата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, на*** за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 108/2018 г. по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. След връчване на заповедта на длъжника същият е депозирал възражения за недължимост на сумите по издадената Заповед № 62/12.03.2018 г., поради което до кредитора са изпратени указания за предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият е предявил в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приетите по делото два броя фактури №
**********/27.02.2017 год. и № **********/28.02.2017 г. се установява, че стойността на извършените от едноличния търговец дейности включващи демонтаж на старо оборудване, изработка и монтаж на оборудване съблекалня домакини възлиза на 3780 лв. с ДДС, а стойността на извършените ремонтни дейности на тренировъчно игрище, монтаж на рекламни табла, ремонт съблекалня „Гости” и ремонт на стая „Домакини” възлиза на 2214 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от П.Я. в качеството и на ЕТ „*** 2000 П.Я.”, като липсва подпис на получателя.
От приетите по делото уведомително писмо и обратна разписка към товарителница № *********, се установява, че на 16.02.2018 г. ищецът е изпратил до ответника покана за заплащане на задължението му по фактури с № 2337/27.02.2017 г. и № 2339/28.02.2017 г., но пратката е била отказана от получателя.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца са разпитани свидетелите В. С. Я. и И. Б. Г.. Двамата работели при ищеца – ЕТ „*** 2000 П.Я.” по време на извършване на ремонтните дейности на стадиона в гр. Каварна, като и към настоящия момент продължават да работят при ЕТ. От свидетелските показания на В. Я. се установява, че през 2016 г. е бил назначен и е работел във фирмата на съпругата си - ЕТ „*** 2000 П.Я.”.
Освен това бил член на управителния съвет на Сдружение „***”, чийто председател е Х.Г.
У.. В края на футболния сезон, се наложило спешно да бъде подготвен стадиона в гр. Каварна за срещите, които предстояло да се играят на него от ФК „Черно море”. Тъй като отборът бил от „А” група се налагало стадиона да бъде лицензиран от БФС. Понеже сроковете за подготовка били много кратки, членовете на управителния съвет си разпределили задачите, които всеки от тях трябвало да свърши. На св.Я. било възложено да организира ремонта на съблекалните и рекламните пана, т.к. на всички било известно, че съпругата му има фирма която може да извърши тези дейности. За да се спестят средства на Сдружението, било решено да се демонтира старото оборудване на съблекалните, като годните части да се преправят и използват за обзавеждане на едната от съблекалните, а за другата да се направи изцяло ново обзавеждане. Срокът за изпълнение бил до 20-25.07.2016 г., т.к. след това предстояло лицензиране на стадиона. Служители на ищеца извършили всички възложени им дейности: демонтаж на оборудване, транспорт до фирмата, прекрояване на старите мебели и привеждането им в добър и използвам вид, монтаж на новото и реновираното оборудване, поставяне на рекламните пана. Свидетелят заяви, че предварително цена за възложената работа не била определяна, т.к. не било ясно какъв ще е обема на необходимите дейности. След приключване на работата председателят на Сдружението дошъл на място, видял извършената работа и не е имал никакви забележки относно изпълнението. Такива нямало и в последствие от представителите на БФС при лицензирането на стадиона. След приключване ремонта на стадиона на ищеца било възложено да извърши и ремонт на тренировъчното игрище където трябвало да играят детският и мъжкият отбор на Каварна.
Възложените дейности отново били извършени от ищеца и приети от ответника без забележки.
След приключване на работата управителния съвет бил уведомен за стойността на ремонтните дейности, като е нямало възражения по цената. Тъй като Сдружението било в недобро финансово състояние и неможело да изплати до края на годината цената на извършената услуга, а от друга страна, за да не се натоварва бюджета на ищеца с плащане на ДДС, страните се разбрали фактурите да бъдат издадени през следващата финансова година – 2017 г. На 27.02.2017 г. и на 28.02.2017 г. представляващия ЕТ, издал процесните фактури и ги занесъл в счетоводството на ответника, където ги предал на Б.К..
Свидетелят И. Г. потвърди изнесеното от свидетеля Я., като заяви, че е участвал във всички дейности по възложения ремонт на стадиона в Каварна. Работата била изпълнена от служители на ищцовата фирма и приета без забележки от председателя на сдружението Х.У.. Знае, че работата която е извършена от фирмата не е заплатена от възложителя.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че Я. и Г. са били и към настоящия момент са служители на Едноличния търговец не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Именно това обстоятелство им дало възможност да придобият преки впечатления от извършения ремонт, вложените труд и материали, и обстоятелствата около предаването/приемането на работата, тъй като и двамата участвали в ремонтните дейности. Съгласно чл. 127 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на двамата свидетели освен че се допълват и съответстват помежду си, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсва способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводствата на ищеца и ответника. От заключението се установява, че през месец февруари от ЕТ „*** 2000-П.Я.” са издадени фактури № 2337/27.02.2017 г. и № 2339/28.02.2017 г., като същите са включени в дневника за продажби за месец февруари 2017 г. и в подадената справка-декларация за същия месец с вх. № 08001450876/14.03.2017 г. Общата стойност на задължението по двете фактури възлиза на 5994.00 лв. При извършената проверка в счетоводството на Сдружение „***” е установено, че няма счетоводни записвания на двете фактури, няма отразени извършени плащания. Вещото лице е установило, че размерът на законната лихва върху сумата от 2214 лв. за периода 01.03.2017 г. до 08.03.2018 г. възлиза на 226.32 лева, а законната лихва върху сумата 3780 лв. за периода 28.02.2017 г. до 08.03.2018 г. възлиза на 387.45 лв.
От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-техническа експертиза, се установява, че описаните от ищеца в исковата молба и допълнителната молба дейности са действително извършени. След извършени измервания в имота в който са извършени ремонтните дейности и проучване на необходимите документи и справочна литература вещото лице е дало заключение, че стойността на описаните във фактура № 2339/28.02.2017 г. дейности възлиза на 2531 лв. с ДДС, а описаните във фактура № 2337/27.02.2017 г. дейности възлиза на 3 332 лева с ДДС.
Съдът на***, че заключенията на вещите лица са пълни, ясни, обосновани и не възниква съмнение относно тяхната правилност, поради което ги възприема изцяло.
Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/face1c74-25af-43a9-8ee1-4485d69ad024