Решение № 270 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И.н Ал. Стоилов при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601418 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313,ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адвокат Е. П., в качеството й на защитник на подсъдимия С. С. С., ЕГН ********** против Присъда, постановена от Софийски районен съд на 29.10.2024 година, по НОХ дело № 7032/2022 година, по описа на съда, с която С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2, във вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание от една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. /С присъдата си районният съд е осъдил подсъдимия да заплати и направени в наказателното производство деловодни разноски./.

В допълнението към въззивната жалба, защитникът развИ. доводи за незаконосъобразност и конкретно за необоснованост на присъдата, която необоснованост според него се изразява в едностранчиво и необективно възприемане за достоверни на едни доказателства и липса на анализ на други – контра на първите доказателства.

Възражения по въззивната жалба не са постъпили нито от държавното обвинение, нито от частния обвинител.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му заявиха, че поддържат жалбата и допълнението към нея и развиха доводи в тяхна подкрепа.

Повереникът на частния обвинител, адвокат И. М. оспори жалбата и 1 поиска атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата.

Доказателствени искания с жалбата не са направени. ТакИ. не бяха направени и в съдебно заседание от страните. Въззивният съд също намери, че делото е попълнено с доказателствен материал и е изяснено от фактическа страна, поради което и не проведе въззивно съдебно следствие.

Съобразявайки становищата на страните, доказателствата и Закона, въззивният съд намери следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“ тя се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд производството е образувано въз основа на обвинителен акт, с който срещу С. С. С. е повдигнато обвинение за това, че на 25.05.2021 г. около 18:00 часа, в град София, пред къща на улица ****, нанесъл удар с юмрук в областта на главата, по челото, над очите на М. К. М., в резултат на което тялото му се завъртяло в областта на дясната подбедрица и същият паднал на земята, след което С. С. му нанесъл удар с крак в областта над глезена на десния крак, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на подбедрицата, реализиращо признака „трайно затруднение на движението на крайника /десния крак/“ за срок не помалък от 7-8 месеца при обичаен ход на възстановяване – престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Фактическата обстановка, която е установена, посредством събрания доказателствен материал е следната:

През 2021 година частният обвинител М. К. М. живеел в дома на своя брат – свидетеля А. К. М., находящ се на адрес в гр. София, ул. ****.

В къщата тогава живеели освен двамата братя и съпругата на А. М. свидетелката Ц.М., и техните деца.

Малко преди 18:00 часа на 25.05.2021 г. двамата братя се подготвяли за работа на строителен обект, /двамата братя работели заедно в сферата на строителството/. Преди да излязат, свидетелят А. М. решил да се нахрани, поради което останал за малко в къщата. На М. М. не му се чакало вътре и затова излязъл на улицата, за да изчака там. Застанал до автомобила на брат си. В този момент на отсрещния тротоар на улицата минавали подсъдимият С.

С. и свидетелят С. С.. Връщали се от посещение на бал. Били употребили алкохол и дали заради него или по друга причина, но между баща и син в този момент се развИ.л скандал. Подсъдимият, вече силно фрустриран от скандала с баща си забелязал стоящия насреща им, от другата страна на улицата М. М..

Подсъдимият С. С. се обърнал към М. с думите: „Какво гледате, бе, мангали, ****“. В отговор на това частният обвинител М. му казал да не го обижда, тъй като е на възрастта на баща му. При това подсъдимият С., не успял да овладее гнева си, изплъзнал се от баща си и се насочил към пострадалия и му нанесъл удар с юмрук в областта на челото, извадил го от равновесие и предизвикал 2 завъртане на тялото му в областта на дясната подбедрица, довело до падането му на земята. Последвал и втори удар, който подсъдимият С. нанесъл с крак, като същият бил локализиран върху десния крак на пострадалия в областта над глезена, и довел до вторично съприкосновение на крайника му с бордюра на улицата. След това подсъдимият С. С. се спънал и паднал върху пострадалия на земята. М. М. извикал, че кракът му е счупен. Бащата на подсъдимия, свидетелят С. С., издърпал сина си от пострадалия и го прибрал в дома им.

В това време в къщата били и А. М. и Ц.М.. М. чула шума от случващото, виковете и тя излязла първа навън. Видяла М. М. лежащ на земята. Над него бил подсъдимия С., а М. тогава му извикал, че му е счупил крака. Тогава излязъл и свидетелят А. М..

Ц.М. позвънила на телефона за спешни повиквания 112, като поискала идването на медицински и полицейски екипи. Пострадалият М. бил прегледан от изпратения по повод на подадения сигнал медицински специалист, който по първични данни констатирал счупване на крака му в областта между глезена и коляното. Пристигналият междувременно дежурен автопатрул от 02 РУСДВР, /Н. Г. и Б. М.ков/ предприели действия по задържане на предполагаемия извършител.

След привеждането му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, частният обвинител М. М. бил обстойно прегледан, при което е установено счупване на костите (голям и малък пищял) на дясната му подбедрица. След проведени рентгенографии е прецизирано травматичното увреждане като спираловидно счупване на костите на дясната подбедрица – в долната трета на големия пищял и горната на малкия.

С поставянето на твърда и мека превръзка на крака му частният обвинител М. бил изписан от лечебното заведение поради финансова невъзможност да посрещне разходите по извършването на нужната оперативна интервенция и незаплащането на здравните му осигурителни вноски в страната. Впоследствие М. потърсил медицинска помощ в частно болнично заведение в гр. Враца, където е приет за оперативно лечение. В ортопедо-травматологичното отделение на Първа частна МБАЛ – Враца е отстранена наложената имобилизация с гипсова лонгета на ниво от туберозитас тибие до главите на метатарзалните кости, при което е наблюдаван оток в областта на подбедрицата, налична рана по предния ръб на тибията и палпаторна болезненост в областта с доловими костни крепитации, наложили последвалата оперативна интервенция „метална остеосинтеза“.

Същата е реализирана чрез оперативно проникване до фрактурата, репониране и синтезиране със заключваща плака за дистална подбедрица.

Шест месеца по-късно частният обвинител е постъпил повторно в Ортопедо[1]травматологичното отделение с оплаквания от дискомфорт в областта на дясната подбедрица. Хоспитализиран е с цел предприемане на ново оперативно лечение.

Това са фактите, установени по делото.

ТакИ. са фактите и които възприел и районният съд.

3

Доказателствата, които ги установяват са следните:

Гласни доказателства:

Свидетелските показания на:

М. К. М. – пострадал, Ц.Д. М.., А. К. М., Р.С.С., Д. П.Ч. и С. Т. С. – баща на подсъдимия.

Съдебни експертизи:

Съдебно-медицинска експертиза /л. 36-37 от ДП/, Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 63-72 от ДП/.

Писмени доказателства и доказателствени средства:

Протокол за разпознаване на лице от 26.05.2021 г. /л. 30 от ДП/, Копие на лист за преглед на пациент /л. 34 от ДП/, Съдебно-медицинско удостоверение № 123/2021 г. /л. 56 от ДП/, Епикризи от „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД на пострадалия М. К. М. /л. 57 от ДП и л. 63-64 от първоинстанционното дело/.

Районният съд е направил задълбочен и добросъвестен анализ на доказателствата и противно на твърдението на защитата е коментирал и анализирал значението на всяко едно от тях. Всъщност, доказателствената съвкупност съвсем не е обемна и анализ „поотделно“ и „в съвкупност“ не е бил силно затруднителен за решаващия съд. Факт е че преки и непосредствени очевидци на станалото са били единствено трима – подсъдимият С. С., който обяснения не дава в процеса, баща му, С. С. и пострадалия М. К. М.. И тримата са заинтересовани пряко от изхода на делото. Това обаче в случая не предизвиква особена трудност при доказателствения анализ, тъй като са налице достатъчно други доказателства, които да бъдат анализирани и посредством, чиито анализ да се преценява на иначе противоречивите показания на свидетелите М. М. и С. С..

Такава контролно-аналитична дейност районният съд е направил. Много ясно и при това правдиво съдът е посочил защо кредитира показанията на пострадалия, а не тези на бащата С.. Показанията на свидетелят С. С. не могат да бъдат възприети безусловно и то не заради това, че е баща на подсъдимия.

С. описва една напълно различна фактическа обстановка от изнасяната и от свидетеля М. М. и от свидетелите Ц.М. и А. М.. Все пак неговите показания могат да бъдат кредитирани в частта, че разпра, обиди между подсъдимия и пострадалия е имало. Той твърди, че когато е излязъл от къщата си вече е била започнала разпра между пияния му син и М. М., при която М. е псувал подсъдимия С.. И тук, свидетелят С. признава, че след това „напсуване“, синът му е „скочил към М.“ Свидетелят С. твърди, че не е видял дали синът му е ударил пострадалия, но от всички първични медицински документи, в това число и съдебно-медицинското удостоверение, от разпита на свидетелите М. и А. М. се установява, че пострадалият е падал на земята, а травмите които са описани в епикризата от 07.06.2021 година, /л.57 от ДП/ - оток в областта на подбедрицата и открита рана показват, че е имало съприкосновение, което както вещото лице в съдебно-медицинската експертиза потвърждава е причинено от директно съприкосновение с твърд тъп предмет. Единствено 4 като опит за защита на сина можем да приемем частта от показанията на свидетеля С., където той твърди, че се е намесил между сина си и М., че той – свидетелят С. е бутнал и двамата и тогава и тримата са паднали на земята.

Пред районния съд е разпитан и свидетелят П. П.. Същият изнася версия за случилото се, която е напълно несъответна на фактите, установявани посредством останалите доказателства и влиза в противоречие дори и с показанията на бащата С.. Районният съд е посочил ясно защо не възприема тези показания. Има категорично установени факти, които не се отричат и от свидетеля С., които ако П. П. наистина е бил очевидец, нямаше как да пропусне да забележи, като падането на земята на подсъдимия, например, нещо което свидетелят П. не споделя.

Освен, че е анализирал подробно защо не възприема за достоверни показанията на свидетелите С. и П., районният съд е направил и анализ защо приема за правдиви именно показанията на свидетеля М. М., при все, че и той е не по-малко заинтересован от изхода на делото. Въззивният съд е съгласен с този анализ на първоинстанционния и единствено счита за нужно да подчертае, че тези показания са подкрепени от показанията на Ц.М. и А. М., които не са очевидци на самото възникване на спречкването и на фактическото причиняване на травматичното увреждане, но са видели къде се намират един спрямо друг пострадал и подсъдим, чули са думите на М. М., с които той обвинява С., че му е счупил крака. Няма доказателства, от които да може да се приеме, че М. М. сам е паднал, защото както се опитва да вмени защитата, е бил много пиян. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че увреждането не се дължи на директен удар с твърд предмет в областта на подбедрицата, а се получава, когато кракът е стъпил (опорен), а тялото се завърти в областта на дясната подбедрица, като тогава действат две сили - една в посока надолу от тежестта на тялото, и друга - спираловидно от усукването му. Това увреждане явно е получено, когато вследствие на нападението, на удара в челото М. е загубил равновесие, при падането е завъртял тялото си и костите на подбедрицата са се счупили. Последващия ритник в крака, нанесен му от С. и падането на тялото на С. върху падналия и вече травмиран М. са утежнили общото болезнено усещане от травмата, но не са я причинили.