Решение № 14013 от 16.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14013 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110151700 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от „...“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление ..

(ищец) чрез юрисконсулт М.С.. Според твърдяното с исковата молба ищецът е застраховал моторно превозно средство, което е претърпяло пътнотранспортно произшествие на 13. 12.

2020 г. в гр. София. Пътнотранспортното произшествие било причинено виновно от водач на автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Вследствие на пътнотранспортното произшествие застрахованият от ищеца автомобил бил увреден, за което бил съставен двустранен констативен протокол. Щетите били отстранени в автосервиз, при което ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 097 лева и 45 стотинки и реализирал обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът прави извод, че с така заплатеното застрахователно обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредите. Отправил е покана към ответника, който обаче не погасил задължението си. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 2 000 лева, представляваща част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение ведно с направените обичайни разноски за определянето му, ведно със законовата лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Иска освен това съдът да осъди ответника да му заплати сумата 83 лева и 90 стотинки, представляваща мораторна лихва върху предявената главница и част от цялото вземане за мораторна лихва за периода 05. 04. 2021 г. – 02. 09. 2021 г. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено на 30. 11. 2022 г., съдът допусна на основание чл. 214 ГПК изменение на предявените искове, като частичният иск за сумата 2 000 лева беше увеличен на цял иск за 3 097 лева и 45 стотинки, а частичният иск за мораторна лихва в размер на 83 лева и 90 стотинки беше увеличен на цял иск за 129 лева и 93 стотинки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника 1

„..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление ... С отделно писмено изявление оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По съществото на спора съдът приема следното.

Ищецът е предявил два кумулативно съединени осъдителни иска. Главният от тях е с правно основание чл. 411 във връзка с чл. 493, ал. 1 Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищеца е да установи по този иск при условията на пълно и главно доказване, че към 13. 12. 2020 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът е застраховал срещу вреди от пътнотранспортно произшествие моторното превозно средство марка и модел „Ауди Ку 5“ с рег. номер .., че към същата дата е било налице и валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът е бил застраховал гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „МАН“ с рег. номер ..., че на същата дата, която попада в съответните периоди на застрахователно покритие, е настъпило пътнотранспортно произшествие между двата автомобила, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано от противоправно поведение на водача на товарния автомобил „МАН“ с рег. номер ..., че в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие застрахованото при ищеца моторно превозно средство е било увредено, че стойността на вредите е била в размер на 3 097 лева и 45 стотинки, че щетата е била заведена своевременно, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 097 лева и 45 стотинки, че е отправил покана до ответника за възстановяването на последната сума, както и че поканата е била получена от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че водачът на товарния автомобил „МАН“ с рег. номер ... не е действал виновно.

По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване размера на главния дълг 3 097 лева и 45 стотинки, изпадането на ответника в забава с отправянето на поканата, продължителността на забавата и че размерът на обезщетението за забава възлиза на 129 лева и 93 стотинки.

Страните не спорят, а и от приобщените доказателствени материали се установява, че на 02. 12. 2020 г. ищецът е сключил валиден застрахователен договор с третото лице „..“ ООД (комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, клауза „Пълно каско“, полица № ..), по силата на който застраховал моторното превозно средство марка и модел „Ауди Ку 5“ с рег. номер .. срещу вреди от пътнотранспортни произшествия за застрахователна сума до 52 500 лева и за застрахователен период 07. 12. 2020 г. – 07. 12. 2021 г. От друга страна, ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „МАН“ с рег. номер ... (л. 87, гръб). На 13. 12. 2020 г., през време на периодите на застрахователно покритие по всеки един от двата застрахователни договора, в град София, на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Александър Екзарх“, настъпило пътнотранспортно произшествие между двата автомобила.

Страните спорят относно механизма на пътнотранспортното произшествие и кой от двамата водачи е виновен за настъпването му. За да изясни тези спорни въпроси съдът събра в хода на съдебното дирене следните доказателствени материали: двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие, фотоснимки на моторното превозно средство марка и модел „Ауди Ку 5“ с рег. номер .., показанията на свидетелите П. В. Х. и Г. Н. И., както и експертно заключение по съдебна автотехническа експертиза (ведно с негово допълнение 2 във връзка с допуснато допълнително изслушване на вещото лице). Съгласно двустранния протокол водачът на моторното превозно средство марка и модел „Ауди Ку 5“ П. В. Х. се движел по бул. „Ботевградско шосе“, при което предприел маневра „завой наляво“ по ул.

„Александър Екзарх“, заемайки лявата от двете ленти за еднопосочно движение.

Същевременно водачът на товарния автомобил „МАН“ Г. Н. също се движел по бул.

„Ботевградско шосе“ и предприел маневра „завой наляво“ по ул. „Александър Екзарх“, заемайки дясната от двете ленти за еднопосочно движение. Движейки се в една посока и в две различни съседни ленти, двата автомобила се сблъскали. По-точно ударът се получил между предната дясна част на автомобила „Ауди Ку 5“ и задната лява част на автомобила „МАН“, при което видими щети имало само по първия автомобил („десен калник, предна броня, джанта/ръб“). Като забележка водачът на автомобила „Ауди Ку 5“ е отбелязал „удар в задни десни гуми на камион и бордюр“. Схемата на пътнотранспортното произшествие не е достатъчно ясна, за да се определи в чия лента е настъпил ударът. От нея изглежда, че сблъсъкът е настъпил на границата между двете ленти за еднопосочно движение. Двустранният протокол е попълнен от водача на товарния автомобил „МАН“ Г.

Н. от страната на виновния за пътнотранспортното произшествие водач. Протоколът съставлява частен свидетелстващ документ. Поради тази своя характеристика отразеното в него не обвързва съда с материална доказателствена сила, а следва да бъде внимателно преценявано в съвкупност с всички останали доказателства.

От приложените по делото фотоснимки се установяват вдлъбнатини и драскотини по дясната част на предната броня и по предния десен калник на автомобила „Ауди Ку 5“, а също така и драскотини по предния десен фар, предната дясна гума и предната дясна джанта. От друга страна, има видими драскотини и по предната лява гума и предната лява джанта на този автомобил (л. 44). Има видими увреждания и по някои детайли, които в описа-заключение на вреди са описани като „държач на фар, конзола PVC на държач на фар, конзола фар и конзола калник“.

Според свидетелските показания на П. В. Х., той си спомня пътнотранспорното произшествие, макар и да не помни точната му дата. Движел се по бул. „Ситняково“ с посока от „Сердика мол“ към бул. „Ботевградско шосе“. Под моста за район Слатина заел средната лента заедно с камион, след което подал ляв пътепоказател и преминал в лявата лента до камиона, като двата автомобила започнали да се движат успоредно. Двата автомобила тръгнали да завиват наляво по пресечката на бул. „Ботевградско шосе“, чието име не помни, като преди светофара камионът навлязъл в неговата крайна лява лента. П. Х. видял, че камионът го засича, поради което натиснал клаксона и леко ускорил, за да се измъкне от него. Камионът обаче също ускорил и продължил да го засича. Тогава П. Х. рязко натиснал спирачки и се качил почти на трамвайната линия, а камионът ударил дясната част на предницата му. Отрича да е предприемал маневри преди самия удар, заявява, че водачът на камиона го е „засякъл“. Ударът настъпил в „платното“ на П. Х., защото камионът навлязъл в неговата лента. Водачът на камиона първоначално оспорвал да е виновен, а П. Х. се обадил на застрахователя и на „КАТ“. Водачът на камиона в крайна сметка се признал за виновен и попълнил двустранния протокол като виновния за пътнотранспортното произшествие водач, след което дошли полицейските служители. Те се застъпили за П. Х. и посъветвали водача на камиона да признае вината си.

Според показанията на свидетеля Г. Н. И., двата автомобила се движели по бул.

„Ботевградско шосе“, като товарният автомобил се движел в едната от двете ленти за наляво (дясната от двете), а автомобилът на другия водач се движел в една от лентите за направо.

Лентите за наляво били разделени от лентите за направо от двойна непрекъсната линия.

Въпреки двойната непрекъсната линия другият водач се опитал да засече товарния автомобил „МАН“ още под моста на бул. „Ботевградско шосе“, но Г. Н. И. подал звуков сигнал и той останал за него, като двата автомобила спрели на светофара. Щом светофарът ги пуснал, свидетелят Г. Н. И. започнал да завива. Докато завивал и бил вече в завоя, 3 другият водач тръгнал подир него „с бясна скорост, с газ“. Без да подава пътепоказател за предприетата маневра той се ударил в „бордюра на трамвая/островчето“, след което управляваният от него автомобил отскочил и се ударил отново, този път в задната лява гума на товарния автомобил. При настъпването на удара свидетелят Г. Н. И. се намирал в своята лента. Лявата част на автомобила на другия водач била увредена от удара в бордюра, при което се огънала джантата му, била увредена и предната му част от удара в камиона. След удара свидетелят Г. Н. И. поискал да дойдат полицаи, но когато те дошли, другият водач се обадил по телефона и казал, че шефът му щял да го изгони от работа. Полицаите не поискали да погледнат камерите, казали на водачите „Нас ни викат за тежки произшествия, вие сте лигльовци“ и ги оставили да съставят двустранен протокол. На свидетеля Г. Н. И. му дожаляло за другия водач, който бил младо момче, поради което се съгласил да бъде отразен в протокола като виновния водач вместо него.

Показанията на двамата свидетели са силно противоречиви. Всеки от свидетелите заявява, че другият го е „засякъл“, навлизайки в лентата му за движение. Показанията и на единия, и на другия свидетел са конкретни, последователни и възпроизвеждат техни непосредствени сетивни възприятия, поради което сами по себе си не дават основание за дискредитиране. Всеки от свидетелите е управлявал автомобил, собственост на работодателя му, поради което има интерес да се установи липсата на вина за пътнотранспортното произшествие. Всеки от двамата свидетели заявява, че тъкмо той е повикал органите на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР и е настоявал да бъдат прегледани видеозаписи от камерите в непосредствена близост до местопроизшествието. Въпреки това нито една от страните не поиска от съда провеждането на очна ставка, нито пък издаването на съдебно удостоверение за набавянето на данни от Дирекцията „Национална система 112“ (така че да се установи кой от двамата водачи действително е повикал органите на реда), а доказателственото искане на ответника за снабдяване с видеоматериали относно спорното пътнотранспортно произшествие беше оттеглено в последното открито съдебно заседание.