Решение № 12983 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12983 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110113567 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1-2 КТ.

Ищецът С. Г. Д. е предявил срещу ответника „Т.А.“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед №9/21.12.2022г и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Магистър фармацевт” при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение на основание Трудов договор № 5 от 29.10.2017 г., съгласно който ищецът е заемал последователно длъжностите Магистър-фармацевт и по-късно:

Ръководител на аптека, фармацевт - магистър с код по НКПД 1120 - 7023 в А.Т.. Посочва, че със Заповед № 9 от 21.12.2022 г., издадена от ответника в качеството му на работодател и връчена на С. Д. на 16.01.2023 г., е прекратено трудовото правоотношение между тях на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ (съкращаване на щата). В същата заповед се посочва, че Разрешение № 3559-1 от 27.05.2022 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти е прекратено по Заповед на Изпълнителна агенция по лекарствата от 21.12.2022 г. Твърди се в исковата молба, че към настоящия момент предприятието на работодателя не е прекратило своята дейност, а А.Т. извършва дейност чрез Н.Ф. ЕООД с ЕИК ***. Сочи се в исковата молба, че на ищеца не е представена заповед на работодателя, с която е извършено съкращаване на щат, като се заявява, че в предприятието на работодателя никога не е имало утвърдено щатно разписание, което да бъде изменено и съответно щатът на ищеца да бъде съкратен. В допълнение на това - търговската дейност на предприятието на работодателя не е прекратена, като последното не е в производство по ликвидация, не е налице и изменение в предмета на дейност, посочена в търговския регистър, поради което твърдението за спиране на дейност не отговаря на истината. А.Т. продължава да работи, но с нов персонал. Ищецът посочва, че видно от номерът и датата, под които заповедта е заведена работодателя, последната е издадена на 21.12.2022 г., когато той е ползвал разрешен отпуск, поради което ползва закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Впоследствие заповедта е дописана ръкописно от неизвестно лице и връчена в този й вид. При условията на евентуалност ищецът заявява, че в случай, че съдът не са изпълнени 1 изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, прави възражение, че е налице прехвърляне на обособена дейност от бизнеса на работодателя с прилежащи материални активи между Т.А. ЕООД и Н.Ф.

ЕООД съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, в която хипотеза трудовото правоотношение с ищеца следва да бъде запазено.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „Т.А.“ ЕООД дава становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение съгласно Трудов договор № 5 от 29.10.2007 година по силата на който ищецът е заемал различни длъжности Магистър –фармацевт, фармацевт-магистър и ръководител аптека. Не оспорва, че ищецът е бил уведомен от ръководството, че се планира цялостно прекратяване на дейността на аптеката, тъй като предстои прекратяване на лицензните на търговското дружество. В тази връзка управителите са издали Заповед № 1505-153/25.10.2022 г., Заповед № 3/24.11.2022 г., Заповед № 4/25.11.2022 г. и Заповед № 6/30.11.2022 г. (доказателства № 8, 9, 10 и 11), с които са изискали да се извърши инвентаризация на активите и пасивите по каси и стоково-материални запаси на „Т.А.“ ЕООД. Посочва, че е издадена издал и Заповед № 8/02.12.2022 г., с която е разпоредил, считано от 03.12.2022 г. да не се извършва търговия на дребно с лекарствените продукти и лекарствени продукти съдържащи наркотични вещества, както и да се прекратят всички други дейности, осъществявани в аптеката, както и запечатване на търговския обект с адрес: гр. ***. Не оспорва, че на ищецът е разрешено ползване на 21 дни платен годишен отпуск считано от 03.12.2022г., като по време на ползването му е продължила процедурата по прекратяване на лицензните на аптеката. Посочва се, че със Заповед № 3001-0750/21.12.2022 г. (доказателство № 16), издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Медицински надзор“, Разрешение № 35559-1/27.05.2022 за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, открита на адрес в гр. ***, издадено на „Т.А.“ ЕООД, с ръководител магистър-фармацевт С. Г. Д., е заличено от регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Със Заповед № РД-27202/23.12.2022 г. (доказателство № 17), издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Медицински надзор“, Разрешение № 3559-1/27.05.2022 за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, открита на адрес в ***“ JS r° 51 Б, издадено на „Т.А." ЕООД, с ръководител магистър-фармацевт С. Г. Д., е заличено от регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 9 от 21.12.2022 г„ в сила от 16.01.2023 г., тъй като тогава е бил първият работен ден на ищеца след приключване ползването на разрешения отпуск. Категорично оспорва посоченото в исковата молба твърдение, че предприятието на бившия работодател на С. Д. не е прекратило своята дейност. Изрично заявява, че обектът А.Т. извършва дейност чрез „Н.Ф.“ ЕООД е вярно, защото А.Т. е наименованието на търговския обект на данъчно задълженото лице „Н.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ***. Последното е търговско дружество, което не е свързано но абсолютно никакъв начин е търговското дружество „Т.А.“ ЕООД, е ЕИК ***, видно от справка в Търговския регистър и РЮЛНЦ при Агенция по вписванията. Изрично заявява, че към момента обектът се ползва от „Н.Ф.“ ЕООД, което има самостоятелно наемно правоотношение касаещо помещението на аптеката. Оспорва твърдението в исковата молба, че е налице прехвърляне на предприятие, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и в този смисъл не е нарушен чл. 127 и следващите от Кодекса на труда. Оспорва твърдението, че не са налице предпоставките за извършване на уволнението на посоченото основание - съкращаване на щата. Издадена и представена е и Заповед № 19 от 21.12.2022 г. за съкращаване на всички щатни места в „Т.А.“ ЕООД. В процесния случай е налице заличаване на цялото щатно разписание, поради прекратяване на търговската дейност и заличаването на лицензните за търговия на дребно с лекарствени продукти и наркотични вещества, на основание на което работодателят, със Заповед № 9 от 21.12.2022 г. е реализирал субективното си право да извърши прекратяване на трудово правоотношение при спазване на всички законови изисквания, които повелява Кодексът на труда.

Категорично възразява срещу твърдението, че е налице хипотезата на чл. 123, ал.т. 7 от 2

Кодекса на труда. Възразява срещу твърдението че е налице каквато и да било прехвърлителна сделка между „Т.А.“ ЕООД и „Н.Ф.“ ЕООД. Не е налице смяна на собствеността и за двете дружества за периода от август 2022 до настоящия момент, като двете дружества не са свързани такива по смисъла на Търговския закон. Прави искане за привличане на трето лице помагач „Н.Ф.„ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства и доколкото не се оспорва от страните, съдът приема, че те са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 29.10.2007г., За периода от 01.11.2007 г. до 29.06.2011 г. - магистър-фармацевт; За периода от 30.06.20011 г. до 29.04.2022 г. - фармацевт-магистър, За периода от 01.05.2022 г. до 16.01.2023 г. - Ръководител на аптека, фармацевт-магистър.

Не се оспорва и че трудовото правоотношение е било прекратено с със Заповед №9/21.12.2022г., връчена на ищеца на 16.01.2023г.

Установява се от Заповед № 8/02.12.2022 г., че считано от 03.12.2022 г. В Аптека „Токуда“ не се извършва търговия на дребно с лекарствените продукти и лекарствени продукти съдържащи наркотични вещества, както и да се прекратят всички други дейности, осъществявани в аптеката, както и запечатване на търговския обект с адрес: гр. ***.

Не се оспорва, че със Заявление за ползване на отпуск № 22/23 от 14.11.2022 г.

Ищецът С. Д. е поискал разрешение за ползване на 21 дни платен годишен отпуск за 20202021 г., считано от 03.12.2023 г. В отговор на това, работодателят е дал разрешение за ползване на поискания отпуск, което е обективирано в Заповед № 26/21.11.2022 г. и Заповед № 22/21.11.2022 г.

Видно от заповед №8/02.12.2023г. е посочено, че във връзка прекратяване на разрешение за търговия на дребно №АП3559/-1/27.05.2022г. и Лицензия за търговия на дребно, съхраняване и отпускане на лекарствени продукти, считано от 03.12.2022г. е наредено преустановяването на търговията на дребно с лекарства и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.

Установява се от Заповед №3001-0750/21.12.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата е прекратено Разрешение №3559-1/27.05.2022г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека открита на адрес ***, като впоследствие със Заповед № РД -27-202/23.12.2023г. лицензията е прекратена и заличена от регистъра на издадените лицензии.

От представената по делото Заповед № 19 от 21.12.2022 г. се установява, че във връзка с прекратяване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти се съкращават всички щатни места в „Т.А.“ ЕООД

Видно от Споразумение за прекратяване на Договор за наем от 01.11.2007г. сключено между „А.С.К.“ЕАД и Т.А.“ЕООД договорът за наем сключен между страните касаещ отдаване на помещение за аптека на адрес: *** е прекратен считано от 01.12.2022г.

Приет по делото е Договор за наем от 05.12.2022г. сключен между „А.С.К.“ ЕАД и „Н.Ф.“ ЕООД за отдаване под наем на помещение с площ 82 кв.м. находящо се на адрес:

***, като срокът на договора е една година.

От приетата по делото ССЕ се установява, че съгласно платежен фиш за РЗ за м. януари 2023 г. на ищеца са начислени следните въиаграждения от КТ : За неспазено предизвестие за 22 р. дни - 2964,28 лв. в брутен размер и 2 667,86 лв. в нетен размер. За неизползван платен годишен отпуск за 30 дни -3490,80 лв. в брутен размер и 3141,72 лв. или общо нетен размер на обезщетение от КТ 5809,58 лв. Общия размер на начисленото трудово възнаграждение, за платен отпуск, болнични и за обезщетения от КТ, съгласно фиш за РЗ за 3 м. януари 2023 г. е : 6954,87 лв. в брутен размер и 6223 лв. в нетен размер. Видно от предоставеното при проверката извлечение от банковата сметка на *** ЕООД се установи, че на ищеца са изплатени следните суми: на 15.02.2023 г. по банковата сметка на ищеца е изплатена сумата от 6223 лв. за м. януари 2023 г., вкл. и нетния размер на начислените обезщетения от КТ 5809,58 лв./2667,86 лв. по чл. 220, ал. 1 и 3141.72 лв. по чл.224, ал.1 от КТ/ При извършената проверка в системата на НАП и Справка от регистрираните трудовите договори към 26.06.2023 г. няма данни да са назначавани други лица след 16.01.2023 г.

Свидетелката Д.И. заявява, че е пациент на болницата от 2014г. и посещава болницата регулярно. От началото на 2023г. е посещавала аптеката няколко пъти, като твърди че налице разлика от това как е изглеждала аптеката преди 2023г. и след това.

Посочва, че отпред пише „Аптека“ - на български език и „Pharmacy“ - на английски език, а вътре в аптеката няма търговски означения. Заявява, че не е забелязала разместване в мебелировката. Същото е и работното време. Твърди, че е ползвала продукти за кожата приготвяни от ищеца, тъй като помагали за лечението на детето й. Разбрала, че ищецът не работи в аптеката, когато потърсила лечебния мехлем. Твърди, че не знае кой издава касовите бележки в аптеката.