Решение № 219 от 25.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева С.а

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева С.а Въззивно административно наказателно дело № 20232100600272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 47 / 31.01.2023 г. по АНД № 229 / 2023 г., Бургаският районен съд признал обвиняемата И. Д. М., ЕГН ********** за невиновна в това, че на 15.12.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „И.“, по ул. „Г.К.“, в близост до автобусна спирка „В.“, в посока ул. „П. З.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.

№ СВ **** АР, нарушила правилата за движение, визирани в Закон за движението по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо 1 препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, при което допусната пътно транспортно произшествие с пресичащата отдясно наляво по посока на движение на автомобила пешеходка М. Н. Л., ЕГН ********** от гр. Бургас, като по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната част на дясна подбедрица /двете кости – малък и голям пищял/, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителен процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение.

Недоволен от така постановената присъда останал прокурорът, поради което и подал пред настоящата инстанция въззивен протест и допълнение към него. Предлага решението на БРС да бъде отменено като неправилно, като обвиняемата бъде призната за виновна по възведеното й обвинение, което било доказано от събраните доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемата не се явява. Защитникът й – адв. П. Н. от АК – Бургас моли, първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като подробно мотивиран, обоснован и правилен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа подадения въззивен протест и допълнението към него, като моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който обвиняемата бъде призната за виновна за извършеното престъпление, освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказани глоба в размер от 1000 лева. Намира, че в протестирания съдебен акт неправилно са преценени фактите и обстоятелствата по делото, основно за двете нарушения на ЗДвП, за които е повдигнато обвинение. На първо място счита, че въпреки, че обвиняемата е шофирала с разрешена скорост от 50 км/ч, то същата не е била съобразена с пътната обстановка. На второ място, че 2 е нарушена и разпоредбата на чл. 116 от ЗДВ, като обвиняемата е възприела възрастната пешеходка, която в случая се явява и престаряла, и не е намалила своевременно скоростта на движение на возилото си. Според прокурора , възрастните хора и децата имат непредвидими реакции на поведение, което е обосновало и засилената им закрила. Приема, че описаното в предложението по чл.78а от НК деяние е извършено от обвиняемата при огромно съпричиняване от страна на пострадалата възрастна жена.

След като се запозна с подадения протест и допълнението към него, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от посочените в протеста основания, съдът намери следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по внесено от БРП постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемата И. Д. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство по особените правила на глава двадесет и осма от НПК пред БРС е било установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата И. Д. М. ЕГН **********, от гр.Бургас, *****.

На 15.12.2021 г. около 09:00 часа тя се придвижвала, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ **** АР по ул. „Г* К*“ в посока магазин „Б.“ в ж.к. „И.“, гр. Бургас, в прав участък, като преди това е била направила десен завой на кръстовището на ул. „Д. А.“ с ул. „Г. К.“. М. управлявала посоченото моторно превозно средство със скорост от 50 км/ч.

По това време, намирайки се приблизително до спирка „В.“, пешеходката М. Л. преминала през затревен участък от скейт парк „И.“ в посока Търговски център „В.“, движейки се с нормален темп на движение. В посочения район нямало очертана пешеходна пътека. Ланджева забелязала идващия откъм лявата й страна лек автомобил, управляван от обвиняемата, но решила да пресече пътното платно, като се надявала да стори това преди колата да достигне до нея. Пешеходката тръгнала да навлиза в пътното платно, когато л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ **** АР бил на 27,5 метра, а когато вече стъпила на платното, автомобилът бил на 21 метра от нея. Още 3 докато пешеходката била на 27,5 метра, обвиняемата предприела действия за избягване на ПТП. След като навлязла в платното за движение Л. възприела това, че автомобилът се намира близо до нея и решила да притича, като направила две крачки напред. В този момент М. опитала да заобиколи пешеходката от дясната страна на платното, като мине зад нея. Тогава пострадалата отново променила решението си , като спряла и тръгнала този път назад. Водачът М. също променила маневрата, като завила наляво, за да заобиколи пешеходката от лявата страна. Не успяла да избегне последвалия удар с предна дясна част на автомобила, при който тялото на пешеходката се отхвърлило леко напред и паднало на асфалта.

В резултат на удара, М. Л. е получила фрактура на дисталната част на десен долен крайник / малък и голям пищял/, квалифицирана като трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4 – 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствата, събрани на досъдебното и съдебно производство, а именно от показанията на свидетелите М. Л., Г. Д., П. А., Н.

А., Д. П., Д. Ж., Т. Ч., от протокола на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, от заключенията по изготвените автотехнически, съдебномедецинска и техническа експертизи, справка за съдимост, както и от другите събрани писмени и веществени доказателствени материали.

Също така по безспорен начин е установено, че на посочената дата и място е настъпило пътнотранспортно произшествие между управляваното от обвиняемата МПС и пострадалата М. Л.. Не се спори и за това, че на пострадалата е причинена фрактура на дисталната част на дясна подбедрица /двете кости – малък и голям пищял/, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4 – 5 месеца, при обичаен ход на оздравителен процес, което телесно увреждане по своите медика – биологични характеристики съответства на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Следва да се отбележи, че първата инстанция с изключителна прецизност и последователност е обсъдила събраните по делото доказателства и доказателствени средства, анализирала ги е в тяхната логическа връзка и е направила обосновани фактически и правни изводи.

4

Първоинстанционният съд, обсъждайки обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния изход е приел, че в конкретния случай обвиняемата не е нарушила посочените от държавното обвинение разпоредби на ЗДвП.

Правилно БРС е приел на първо място, че не е нарушена разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП.

Позовавайки се на констатациите, изчисленията и изводите в цитираната експертиза, съдът е приел, че обвиняемата е имала пряка видимост към пешеходката и обективно е могла да я възприеме , когато се е намирала на 30 метра от мястото на удара . Така също, че разстоянието между управлявания от обвиняемата автомобил и пострадалата, в момента в който последната е навлязла в платното за движение е било 21 метра.

Анализирайки поведението на Л. от приложения по делото запис, правилно БРС е приел, че намирайки се все още извън пътното платно пешеходката се е огледала, което е създало представа у водача, че е видяла приближаващия автомобил и няма да предприеме пресичане.

С оглед и на тези констатации и базирайки се на заключенията по изготвената и приета по делото автотехническа и оценителна експертиза, съдът е достигнал до обоснован и правилен извод, че в случая опасността за движението е възникнала в момента, в който свидетелката Ланджева е тръгнала да навлиза в платното за движение, когато управляваният от обвиняемата автомобил се е намирал на 27,5 метра.

Досежно обстоятелството, дали скоростта на обвиняемата е била съобразена, въззивната инстанция изцяло възприе изложените от първоинстанционния съд доводи.

Обсъждайки събраните по делото доказателства и в частност изготвената и приета по делото експертиза, съдът е приел, че обвиняемата е управлявала лекия автомобил със скорост 50 км/ч, която е била разрешена за съответния участък, като не са установени фактори, задължаващи я да избере по-ниска . В заключението на допълнителната автотехническата експертиза вещото лице е посочило, че в конкретната ситуация произшествието би могло да бъде избегнато при скорост на движение на автомобила от 40 км/ч. Тази констатация би имала отношение само ако, че пътната обстановка и обстоятелства в конкретната ситуация са задължавали водачката да намали скоростта. В случая такива не 5 са били налице, поради което и скоростта от 50км/ч. не се явява несъобразена.

С оглед и на установените по делото факти и обстоятелства, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че М. се е движела правомерно, с разрешена скорост , съобразена с пътните условия.

Съгласно съдебната практика, когато препятствието се появи в опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на маневриране за избягване на произшествието от страна на водача на МПС не може да му бъде вменено като нарушение на правилата за движение по пътищата.

Неправилната маневра е основание за ангажиране на наказателната отговорност при възникване на опасност извън опасната зона. В случая, както и по-горе бе посочено, опасността е възникнала когато автомобилът се е намирал на 27,5 метра от пешеходката.. Видно от автотехническата експертиза, опасната зона за спиране е 28,7 метра, т.е. в случая препятствието се е появило в опасната зона за спиране.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя и изложеното от първоинстанционния съд, че в случая обвиняемата не е нарушила и разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП. От доказателствата по делото, изводимо от видеозаписа е, че Л.се придвижва без видими затруднения. Липсват външни белези, които да сочат на престарялост на пострадалата – видимо голяма възраст, затруднено движение, използване на помощни средства при движение, затруднения в слуха и зрението и др. Отделно от това, когато обвиняемата за първи път е забелязала пешеходката, автомобилът й се е намирал на разстояние 30 метра, съчетано и с краткото време до настъпването на произшествието, не са позволили на водачката да огледа предварително пострадалата и направи преценка за възрастта й.