Решение № 1881 от 28.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Варна, 28.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110109940 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 51669/28.07.2022 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Т. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основА.е, както следва: чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за установено, че Т. В. И., ЕГН 647584727, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 2378.31 лв. /две хиляди триста седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното заплащане; чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за установено, че Т. В. И., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1056.89 лв. /хиляда петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 10.03.2021 г. до 03.03.2022 г.; чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Т. В. И., 1

ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 175.80 лв. /сто седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2020 г. до 03.03.2022 г. и сумата от 123.78 лв. /сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща законната лихва за периода от 03.03.2022 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена заповед № 3515/03.06.2022 от 30.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6936/2022 г. по описа на ВРС, чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на Т. В. И., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 416.63 лв.

/четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ , представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2022 г. до изплащане на задължението и чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на Т. В. И., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 1208.37 лв. /хиляда двеста и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2022 г. до изплащане на задължението.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 4277/2021 г. на ВРС.

Обстоятелства, от които произтичат претендирА.те права:

На 25.11.2019 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 30040849029, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор предоставил сумата от 3000 лв. в заем, а Т. В. И., ЕГН ********** като длъжник, се задължил да я върне. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца, с размер на вноската: 142,89 лв., дата на погасяване: 10-ти ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР): 49,05 %, годишен лихвен процент: 41,00 %, лихвен процент на ден: 0.11 %. Кредитополучателят поискал и закупил и допълнителни услуги – Фаст и Флекси, по които дължат възнаграждение съответно в размер на 600,00 лв. и на 1740,00 лв. , с размер на вноската: 65,00 лв. Ищецът твърди, че общите условия са предадени при подписване на договора и длъжникът, след внимателно запознаване с тях, се е задължил да ги спазва.

Сочи, че са спазени изисквА.ята относно предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Към този пакет ответникът избрал опция за вътрешно рефинансиране на друго задължение към кредитодателя. Посочва, че е изправна страна по договора, като на 2

25.11.2019 г. превел остатъчната парична сума в размер на 1845,48 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума бил 3000.00 лв. На 03.04.2020 г. между стрА.те били сключени Анекс № 1, а на 23.09.2020 Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г. за отлагане на вноски, като било уговорено вноски №10, 11 и 12 да бъдат заплатени в края на погасителния план и бил изготвен нов погасителен план. Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил само седем погасителни вноски, след което изпаднал в забава.

Твърди, че поради неплащане на длъжника била обявена настъпилата на 03.03.2020 г. предсрочна изискуемост по кредита с писмо с обратна разписка, изпратено до посочения в договор адрес, което се върнало като нетърсено.

Ищецът излага, че към настоящия момент размерът на погасеното от Т. В. И. задължение по Договор № 30040849029 е в общ размер на 2487.99 лв. С плащА.ята си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 2254.10 лв. (две хиляди двеста петдесет и четири лева и десет ст.). Сумата от 203.89 лв.

(двеста и три лева и осемдесет и девет ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основА.е т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

Сочи, че съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № 30040849029, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързА. с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждА.я и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..". С плащА.ята си клиентът е заплатил 30.00 лв. (тридесет лева) от начислените такси по тарифа, като по тях няма дължими суми.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, ищецът твърди,че към днешна дата Т. В. И. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 5359.78 лв.

/пет хиляди триста петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ , от които: главница в размер на 2378.31 лв. /две хиляди триста седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ , договорно възнаграждение в размер на 1056.89 лв. / хиляда и петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 416.63 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1208.37 лв. /хиляда двеста и осем лева и тридесет и седем стотинки/, лихва за забава в размер на 175.80 лв.

/сто седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ и законна лихва в размер на 123.78 лв.

/сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ , дължима от 03.03.2022 г. 3 датата на предсрочна изискуемост до 30.05.2022 г. , представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30040849029.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като излага следното:

Ответникът е подписал единствен документ, в който е писано предварително че е одобрен, с прикрепен към него погасителен план за сумата. Ответникът е заплатил дължимите суми към „Профи кредит" и няма просрочена вноска. Договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона. Между стрА.те липсва постигнато съгласие по съществените елементи на договора. Договорът и общите условия към него съдържат неравноправни клаузи. Договорът е нищожен и поради противоречие със добрите нрави в частта относно договорената лихва.

Моли съдът да прогласи договора за кредит за нищожен поради противоречие със закона - чл. 146 от ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави.

По установителния иск излага следното: Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което счита, че важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от стрА.те и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че е налице изявление на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Приложеното уведомително писмо с пощенско клеймо с тикче "непотърсена" не е доказателство за редовно връчване. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника едва с връчване на исковата молба на ответника, но това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основА.е за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.4 ЗПК при определяне размера на лихвата, като в случая договорената между стрА.те годишна лихва в размер 41,00 % надхвърля значително размера на законната такава за периода от 10,22 %, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49,05 %, също обосновават нейната нищожност.

Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца и налагат връщане на повече 4 от няколко пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит. Твърди, че е приложима разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която ако не са спазени изисквА.ята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11 , ал. 1 , т. 9 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР, паради което следва да се приложи чл.

23 ЗПК.

По осъдителните искове счита, че уговорените „допълнителни услуги“ с клаузите „Фаст“ и „Флекси“ не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.

10а, ал.1 от ЗПК, а такива по обслужване на самия кредит, поради което събиране на възнаграждение за предоставянето им попада в забрА.телната разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отделно сочи, че уговорената цена надхвърля действителната цена на уговорената услуга. Твърди, че въпросните клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Съдът, като прецени съобразно чл. 1 2 и чл. 2 3 5 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане №19527/03.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 6936/2022 г. на ВРС съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В срещу Т. В. И., ЕГН ********** с адрес: гр. В. за следните суми: сумата от 2 378.31 лв. /две хиляди триста седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното заплащане; сумата 1 056.89 лв. /хиляда петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 10.03.2021 г. до 03.03.2022 г.; сумата от 175.80 лв. /сто седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2020 г. до 03.03.2022 г. и сумата от 123.78 лв. /сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща законната лихва за периода от 03.03.2022 г. до 30.05.2022 г. , както и сумата 117,90 лв. (сто и седемнадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, на основА.е чл. 78, ал. 1 вр. ал.