Решение № 139 от 28.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Русе, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20204500500525 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. ИЛ. Г., ЕГН **********, чрез адв.

Н.Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ***, против Решение № 872/07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 678/2020 г. по описа на РС – Русе в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за сумата над 1112,54 лв. до претендираните 1668,81 лв. и за заплащане на обезщетение за забава за сумата над 140.96 лв. до претендираните 211,44 лв., в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски над 333,33 лв. до пълния размер – 500,00 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на Г.д. "П.б." при МВР – София сумата от 33,33 лв. – разноски по делото. Излагат се подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд неправилно и необосновано е приел, че не е налице извънреден труд, както и че същият не следва да бъде заплатен с увеличение 50%. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете бъдат изцяло 1 уважени. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по жалбата Г.д. "П.б." не е подал отговор по реда на чл. 263 от ГПК и не взема становище по жалбата.

Г.д. "П.б." при МВР – София, представлявана от д. гл. к. Н.Н., е обжалвала същото решение в частта, с която са уважени предявените против нея искове. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, по подробно изложени в нея съображения. Поддържа се, че съдът не е съобразил правния статут на ищеца в качеството му на държавен служител в системата на МВР съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и обстоятелството, че неговото служебно правоотношение съгласно ал. 2 на чл.

142 от ЗМВР се урежда единствено със ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, чиито норми са специални спрямо ЗДсл и КТ. Навежда се, че именно законодателят е регламентирал нормалната продължителност на работното време на държавните служители, работещи на смени в системата на МВР през деня и през нощта да е еднаква, а не както е предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1. 143. При наличие на изрична уредба относно продължителността, отчитането, заплащането на полагания от тези служители труд при сумирано изчисляване на работното време, счита за неприложими общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по трудови правоотношения. Според жалбоподателя това не води до неравностойно третиране на служителите на МВР, съответно не води до извод за прилагане на право по аналогия на това основание. Поддържа се, че за компенсиране на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд, са предвидени редица компенсаторни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито не се ползват работещите на трудови правоотношения, нито останалите държавни служители. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

В писмен отговор въззивникът Р. ИЛ. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от 2 процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива, следва да се разгледат по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледани по същество

НЕОСНОВАТЕЛНИ. и двете въззивни жалби се явяват

Производството по делото е образувано по предявен от Р. ИЛ. Г. иск за осъждане на ответника ГД „П.б.“ – МВР да му заплати сумата от 1668.81 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 05.02.2017 г. - 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане и 211.44 лева – обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко задължение до 05.02.2020 г.

Настоящият състав намира, че установената от районния съд фактическа обстановка е правилна. Между страните не е спорно, а и от представените пред първата инстанция доказателства се установява, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, заемайки длъжността „началник на дежурна смяна“ в сектор „Специализирани оперативни дейности“ към Регионална дирекция „П.б.“ Русе при ГДПБЗН – МВР, срещу насрещното задължение на работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение. По делото не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд през нощта /22,00 – 06,00 часа/ при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

От заключението на назначената и приета от първата инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява, че в периода от 05.02.2017 г. до 05.02.2020 г. ищецът е положил общо 1 600 часа нощен труд. Вещото лице сочи, че за положения нощен труд Г. е получил заплащане в размер на 0,25 лв. на час, като общата сума, заплатена за положен нощен труд за периода е 400 лв. Преобразуваният нощен към дневен труд, прилагайки коефициент 1,143 по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ определя в размер на 228.800 часа.

Отработените през процесния период 1 600 часа нощен труд не са преобразувани от работодателя с коефициента по НСОРЗ, който е равен на 3 отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Според експерта размерът на незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, вследствие на преобразуването на нощен дневен такъв, изчислен на база 50 на сто увеличение върху основната заплата следва да е 1 668,81 лв. за 228.800 часа, а мораторната лихва за забава – 211,44 лв.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е правилно и в съответствие със закона, а възраженията във въззивната жалба на Г.д. "П.б.", че по отношение на служителите на МВР са неприложими разпоредбите на Наредба за структурата и организацията на работната заплата и че не е налице непълнота на нормативната уредба, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ, са неоснователни.

На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията към процесния период), министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В наредбата липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Отсъствието на такава разпоредба не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява законова 4 празнота относно организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Противното разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя ГДПБЗБ, че при специалната уредба на продължителността на дневния и нощния труд на полицаите и пожарникарите, часовете нощен труд, положени от тях, следва да бъдат умножени по 1, а не по 1.143. Това е така, защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на закона към исковия период не предвижда 8 часова продължителност на нощния труд, а само ограничава нощния труд до осем часа, като предписва, че "работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". От тук следва извод и за погрешността на изчисленията, водещи до съотношение 1:1, каквото законът към разглеждания период не предвижда.

Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС – Луковит. В него е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. В националното законодателство изобщо не съществува до 2020 г. /вкл.

5 и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС.

Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл. 8 от НСОРЗ (в редакцията към процесния период), което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Налага се извод за липсата на механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по– голяма продължителност на нощния труд. Посочените от въззивника ГДПБЗН придобивки – ранно пенсиониране, допълнителен платен годишен отпуск и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава – членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.