Решение № 254 от 07.12.2022, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 1341/2022
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 07.12.2022
- В сила
- 23.12.2022
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1, т.12, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. Монтана, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА в присъствието на прокурора Д. Ив. М. като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20221630201341 по описа за 2022 година Производството е по чл.375 и сл. НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура - Монтана постановление от 08.11.2022г., съдържащо обвинение спрямо обв.Б. А. Б. с посочен адрес в гр.В. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 –во вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на РП - Монтана излага доводи за приложение на чл.78а от НК по отношение на обв.Б. поддържайки обвинението.
Обв.Б. редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.М. Г. от АК – В., която пледира за определяне на минималния размер глоба, поддържайки становището на обвинението, че са налице условията за приложение на чл.78а НК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
С определение от 11.02.2022г. по НОХД № 129/2022г. Районен съд – Монтана е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Монтана и 1 защитниците на обвиняемите Б. А. Б., И.З.П. и Е.А.П..
С одобреното споразумение обвиняемият Б. А. Б. се е признал за виновен за извършено на 19.03.2021г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1во вр. с чл.130 ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” НК му е било наложено наказание ,,пробация”, включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК със срок от по една година за всяка от тях.
С Решение № 312 на Софийски Апелативен съд по НД № 689 по описа за 2022г. е ВЪЗОБНОВЕНО НОХД № 129/2022г. Районен съд - Монтана, с което е било одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото между прокурор от РП - Монтана и защитника на обвиняемия Б. А. Б., като е отменено определение № 16/11.02.2022г. по НОХД № 129/2022г. по описа на Районен съд - Монтана, с което е било одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото между прокурор от РП - Монтана и защитника на обвиняемия Б. А. Б.. Съдът е приел, че в случаят е приложим институтът на чл.78а от НК.
В хода на разследването от събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 19.03.2021г. около обяд св.Л.К. А.А помолила св.А.А.Х. - приятел на баща й, да я закара с автомобила си до болницата в гр.Монтана с баба й.
Последната била тежко болна - без един крак, като й предстояла ампутация и на втория, и се придвижвала с инвалидна количка. Св.Х. се съгласил и около 14:00 часа вече били на паркинга на болницата в гр.Монтана, МБАЛ ,,Сити Клиник Свети Георги“ ЕООД, която се намира на входа на гр.Монтана.
Помогнал на св.Л. А.А да качат баба й, и тя останала пред кабинета на съдовия хирург заедно с баба си, а св.Х. останал сам в автомобила си на паркинга да чака. Докато чакал играел на телефона си и седял на шофьорската седалка в автомобила - марка ,,М.“, модел „Ес 500” с рег. № ХХХХХ. Същият бил регистриран на името на сина му. От двете му страни на автомобила имало паркирани други автомобили. Както си седял, около 14:30 часа, пристигнало черно ,,А.4“ с рег. № ХХХХ, спряло пред него и от автомобила слезли три лица. Единият от тях познавал като В.З.П. от с.Б., област В., мъж на св.Л. А.А, която била разделена с него от м. август 2020г.
Другите двама били негови приятели - Б. от гр.В. и Е. от с.Б.. В хода на 2 разследването е установено, че това са били обвиняемият по настоящето дело Б. А. Б. и осъдените вече (одобрено споразумение за И.З.П. и Е.А.П.). И тримата били едри и здрави момчета. Със слизането от автомобила си се насочили директно към автомобила, в който бил св.А. Х.. И.З. отворил с такъв замах вратата на шофьора, където седял св.А. Х., че дори се отворила вратата на съседния паркиран автомобил. Със З. дошъл и обвиняемия Б. и двамата хванали св.Х.. От другата страна застанал третия - Е.П., който даже счупил огледалото на автомобила за задно виждане. Започнали да дърпат св.Х., без да казват нещо, издърпали го от автомобила и започнали да го ритат с крака и удрят с юмруци на паркинга на болницата. От ударите св.Х. паднал на земята, без да можел да се съпротивлява срещу тримата. Ритали го в гърдите, в гърба, а единият от тях дори стъпил върху ръката му с крак, вследствие на което му бил счупен пети пръст (малкия) на лявата ръка. През цялото време викали и псували. През това време св.Л. А.А била вътре с баба си в болницата. Всичко това видяла една от медицинските сестри, видяла как тримата се качили в автомобила черно ,,АУДИ“ с врачанска регистрация и потеглили. От показанията на всички свидетели - медицински персонал и други служители от болницата се потвърждават показанията на пострадалия - как на паркинга на болницата автомобила, в който е бил и обвиняемият Б. е влязъл с „мръсна газ, като по филмите“, затапили го отпред (автомобила на св.Х.), от автомобила „АУДИ” слезли трима яки, здрави мъже (единият от тях обвиняемият по настоящето дело). Двама дошли от страната на шофьора.
Другият от другата страна на шофьора. Двамата с ръце го удряли по главата ,,песници яко“. Преди да го измъкнат от автомобила пострадалият се опитал да се защити и да избяга, като направил опит с колата си да тръгне назад и тогава ожулил автомобила на една от свидетелките. Впоследствие извършителите, и тримата, го измъкнали от автомобила му, съборили го на земята на паркинга на болницата и му нанесли побой - ритали го, удряли го с пестници/юмруци и тримата. В един момент от персонала на болницата излезли по терасите и започнали да викат по тях. Тримата се качили бързо в колата си и тръгнали. От персонала на болницата сигнализирали на тел.112 още в началото, когато обвиняемия и останалите двама извършители започнали да нанасят побой на пострадалия, но всичко приключило много бързо. В показанията си част от свидетелите, очевидци на извършеното престъпление твърдят, че било „като по филм” - посред бял ден за няколко 3 минути нанесли тежък побой, качили се в колата и изчезнали.
В хода на разследването от събрания доказателствен материал ( в т.ч. заключение по съдебно - медицинска експертиза - СМЕ) се установява, че обвиняемият Б. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и по тялото на А.А.Х. от гр.О., област В. му е причинил лека телесна повреда, по хулигански подбуди, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява длан, кръвонасядане в окосмената част на главата, кръвонасядане на двата леви клепача, оток и кръвонасядане на двете устни вляво, охлузване вляво поясно, които увреждания са му причинили болки и страдание с оздравителен период от 7 до 10 дни - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, както и от приложените по ДП № 303/21г. по описа на РУ – Монтана, доказателства и доказателствени средства.
Събраните по ДП доказателства установяват по безспорен начин всички признаци от обективна страна на престъплението. От субективна страна деянието е извършено умишлено.
Разпитан в хода на ДП обв.Б. е заявил, че се признава за виновен. В рамките на съдебното производство обв.Б. не се явява и не излага допълнителни доводи. По твърдение на защитата, обв.Б. не работи и има три деца.
Като се има предвид горното съдът намира, че обв.Б. А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1.во вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК:
- около 15:30 часа на 19.03.2021г. на паркинга на Медицински център „Сити Клиник - Свети Георги” в гр.Монтана, ул.Александър Стамболийски № 92, в съучастие, като извършител с И.З.П., ЕГН ********** от с.Б., област В., чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и по тялото на А.А.Х. от гр.О., област В. му е причинил лека телесна повреда, по хулигански подбуди, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява длан, кръвонасядане в окосмената част на главата, кръвонасядане на двата леви клепача, оток и кръвонасядане на двете устни вляво, охлузване вляво поясно, които увреждания са му причинили болки и страдание с оздравителен период от 7 до 10 дни.
4
От субективна страна обв.Б. е проявил пряк умисъл, тьй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Нанесеният побой е на публично място пред повече хора, при не признаване на обществени порядки и ред, незачитане на установените норми на поведение, продиктувано от неуважение към обществото. Това характеризира деянието и като такова, извършено по хулигански подбуди незачитане на обществените порядки и норми на поведение, неуважение към останалите членове на обществото, незачитане на телесната неприкосновеност и обществен морал.
Страните не спорят по събраните в рамките на ДП № 303/21г. по описа на РУ – Монтана доказателства, за това и съдът не ги обсъжда в детайли.
Съдебното следствие протече без непосредствено събиране на доказателства, в т.ч. и на тези в рамките на ДП. Обв.Б. е заявил, че не желае предявяване на материалите по разследването и на практика не оспорва изложените факти и обстоятелства в Постановлението на РП – Монтана. Анализът на събраните доказателства води до извода, че по несъмнен начин обв.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 –во вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът изцяло споделя доводите на РП – Монтана по разбора на доказателствата и приложението на материалния закон, без да намира за необходимо да ги преповтаря.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът признава за ВИНОВЕН обвиняемия Б. А. Б. за извършеното деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 –во вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК – следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева. В особената част на НК за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 –во вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до една година или пробация, обв.Б. е неосъждан (реабилитиран), по отношение на същия е прилагано освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК, но е правно допустимо повторното му приложение. Не на последно място имуществени вреди от престъплението не 5 е доказано и не е посочено да са причинени, за да следва да се възстановяват или обезпечават.
Видно от приложената справка за съдимост по отношение на обв.Б. А.
Б. са били образувани общо шест производства, приключили със съдебен акт, с който е признаван за виновен за различни престъпления. По първите две от тях - по НАХД 1865/2010г. на РС - В. и по НАХД № 956/2011г. на РС - В. същият е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и са му налагани административни наказания ,,глоба“. Последното осъждане на Б. е с присъда по НОХД № 597/2012г. на СОС, влязла в сила на 20.11.2013г. С посочената присъда на основание чл.25, ал.1 от НК е извършено групиране на всички налагани по отношение на Б. до момента наказания, като му е определено общо такова, най-тежкото от тях – две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години, а на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наложено му по едно от делата наказание ,,глоба“. Така извършеното групиране на наказанията по отношение на Б. налага извод, че същият следва да се счита осъждан един път, респ. с изтичането на определения му изпитателен срок по тази присъда на 20.11.2018г., е настъпила реабилитацията му по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Следователно към момента на извършване на инкриминираното деяние - 19.03.2021г., Б. следва да бъде третиран като неосъждано лице, с всички произтичащи от това обстоятелство благоприятни последици за него.