Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 137 от 06.07.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 134/2023
Вид
Определение № 137
Подписан
06.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова, Даниел Нанев Марков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Бургас, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600134 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от подсъдимата Д. Н. Б. чрез упълномощения й защитник – адвокат В. Л. от АКХасково против определение от 23.06.2023г., постановено в разпоредително заседание по нохд №158/2023г. по описа на ОС-Ямбол, с което е оставено без уважение искането на подсъдимата за връщане на предметите, иззети като веществените доказателства по делото – автомобил марка „Тойота Ланд Круизер" с рама № JTEBZ.... и двигател KD..., с първа регистрация 28.01.2008 г. и лек автомобил марка „Мерцедес Бенц Е 350", с рама WDD.... и двигател ...., с първа регистрация 22.04.2010 г.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на акта на първата инстанция. Оспорва се преценката на съда, че връщането на иззетите автомобили би затруднило разкрИ.ето на обективната истина. Изтъква се, че върху процесните два автомобила е наложен запор, което изключва възможността собственикът им да се разпореди с тях по начин, който да затрудни доказателствената дейност в процеса. Твърди се също, че по делото са извършени всички възможни следствени действия и не е налице необходимост да бъдат извършвани други такива, към които автомобилите да са пряко относими. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на иззетите като веществени доказателства по делото автомобили на правоимащата Д. Б., на основание чл. 111 от НПК.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при 1

Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Констатирайки, че воденото наказателно производство е пренесено в съдебната фаза на процеса, прокурорът сочи, че съдът има задължението да се произнесе по изтетите веществени доказателства с постановяване на своя окончателен акт. В разглеждания случай приема, че процесните автомобили попадат в хипотезата на чл. 253, ал.6 от НК, и същите подлежат на отнемане.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, прие следното :

Жалбата е недопустима.

Съдебните актове – определения и разпореждания, постановени от окръжен съд като първа инстанция, върху които може да бъде упражнен въззивен контрол, са изрично регламентирани в Глава двадесет и втора - чл.

341, ал.1 - 3 от НПК. Съгласно ал.1 на чл. 341 от НПК по реда на Глава XXI от НПК се проверяват определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията, изчерпателно посочените в същата алинея. По реда на Глава XXII от НПК подлежат на контрол само определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в процесуалния кодекс /чл. 341, ал. 2 НПК/. Съдържанието на ал.

3 на чл. 341 от НПК на свой ред императивно изключва възможността определения и разпореждания, извън тези, обхванати от ал. 1 и ал. 2 на същата разпоредба, да бъдат проверявани отделно от съдебния акт по същество.

Определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимата Б. за връщане на иззетите в хода на ДП като веществени доказателства по делото два автомобила, не попада в категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил възможност за самостоятелен съдебен контрол от по-горна инстанция. С атакуваното определение на първоинстанционния съд не се поставя край на развитието на наказателното производство, както и същото не е сред изрично посочените в нормата на чл. 341 ал.1 от НПК актове на съда, за които законодателят е предвидил въззивен контрол по реда на глава двадесет и първа от НПК. Наред с това, в НПК не е изрично предвидено обжалване на акта на съда, постановен по искане за връщане на веществени доказателства по делото в хода на висящ съдебен процес. Съвсем отделен е въпросът доколко съдът дължи 2 произнасяне по такова искане преди да пристъпи към постановяване на крайния съдебен акт, когато по силата на чл. 301, ал.1 от НПК е ангажиран да обсъди и реши и въпроса с веществените доказателства по делото /чл. 301, ал.1 т.11 от НПК/, а при пропуск да стори това, редът за произнасяне е по чл.

306, ал.1, т.4 от НПК.

Изхождайки от горното, въззивният съд прави преценка, че депозираната жалба не може да намери своето правно основание в текста на чл. 341, ал.1 и ал.2 от НПК, което обуславя и нейната недопустимост.

Претендирайки връщане на процесните два автомобила - л.а. „Тойота Ланд Круизер" с рама № JTEBZ.... и двигател KD..., с първа регистрация 28.01.2008 г. и л. а. „Мерцедес Бенц Е 350", с рама WDD.... и двигател ...., с първа регистрация 22.04.2010 г. по реда на чл. 111 от НПК, защитата не държи сметка, че соченият законов регламент касае правомощията на прокурора в рамките на воденото досъдебно производство, съответно контролната дейност на съответния първоинстанционен съд при постановен от прокурора отказ да върне предметите, приобщени като веществени доказателства по делото. В настоящия случай обаче данните по делото сочат, че досъдебното производство по делото е финализирало и наказателното производство е преминало в неговата съдебна фаза, на който етап от процеса произнасянето от съда по въпроса за веществените доказателства следва да бъде извършено съобразно реда по чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК, съответно чл.

306, ал. 1, т. 4 НПК.

Мотивиран от горното, въззивният съд намира, че подадената жалба като недопустима следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното производство пред настоящата инстанция- прекратено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, изходяща от подсъдимата Д. Н.

Б. чрез упълномощения й защитник – адвокат В. Л. от АК-Хасково против определение от 23.06.2023г., постановено в разпоредително заседание по нохд №158/2023г. по описа на ОС-Ямбол, с което е оставено без уважение искането на подсъдимата за връщане на предметите, иззети като веществените доказателства по делото – автомобил марка „Тойота Ланд Круизер" с рама № JTEBZ.... и двигател KD..., с първа регистрация 28.01.2008 г. и лек автомобил 3 марка „Мерцедес Бенц Е 350", с рама WDD.... и двигател ...., с първа регистрация 22.04.2010 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 134/2023 год. по описа на БАС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4