Решение № 868 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330201904 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4579032, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на М. И. М., с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП .

Жалбоподателят М. И. М. в жалбата си и в допълнителна молба чрез процесуалния си представител адв. С. П. прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, като заявява че правната квалификация на нарушението в представения от административнонаказващия орган електронен фиш и този, който му е връчен е различна, като в представения по делото е дописана санкционната норма. Излага доводи за несъставомерност на деянието. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно 1 призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОДМВР гр.Пловдив бил издаден Електронен фиш Серия К № 4579032, затова че на 07.03.2021г. в 19:57ч. на път II-64 км 50+500 посока с.

Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак B26 60 км/ч, с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, с МПС – лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя М. И.

М., е било извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. Моторното превозно средство се е движило със скорост 77 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч като е превишил разрешената скорост с 17 км/ч. Скоростта от 77 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 80 км/ч. Констатираното нарушение административнонаказващия орган квалифицирал по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя М. И. М. било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал от снимка № 11743СА/0492223, справка АИС АНД, справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 1030р-6742/08.03.2021г., снимка на пътен знак, снимка на разположеното АТСС, копие от ЕФ Серия К № 4579032, 2 връчен на жалбоподателя, писмо от Областно пътно управление /ОПУ/ – Пловдив с вх. № 11-00-360/03.07.2023г., ведно със схема на налично знаково стопанство, касаещо процесния участък, писмо от Областно пътно управление /ОПУ/ – Пловдив с вх. № 11-00-477/07.09.2023г., ведно с Констативен протокол/05.04.2021г., писмо от ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ с рег. № 103000-24916/24.11.2023г.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го, в съответствие с утвърдения образец. Правилно е определен субектът на нарушение, на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП и видно от справката за собственост на МПС, приложена по преписката. Няма данни за представена от жалбoподателя декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с което евентуално да посочи друго лице извършител на нарушението.

Въпреки това обаче и на базата на събраните по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с указана скорост 60 км/ч. Безспорно установено е, че на 07.03.2021 г. в 19:57 ч. лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № *** се е движил със скорост от 77 км/ч, извън населено място. Не се установява в този участък поведението на водача на автомобила да е противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на извършване на нарушение на път II-64, км. 50+500, (както е отбелязано и в протокола по чл.

3

10 от Наредбата), в посока към с. Труд не е действало въведено ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 км/ч. Съгласно представеното по делото писмо от ОПУ Пловдив с вх. № 11-00360/03.07.2023г., такъв знак действително е поставен на същия път и в същата посока, на км. 50+650, но същият изчерпва действието си на км. 50+590, което се намира преди местоустановяването на нарушението. Табела Т2 (1000) била монтирана след датата на констатираното нарушение. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че към км 50+500 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 км/ч и за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90 км/ч. Нещо повече, предвид констатираната наказуема скорост на движение и при липса на надлежно поставен пътен знак B26 за този участък се оказва така, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно, дори напротив – изцяло правомерно е доколкото установената скорост за движение е в рамките на общото ограничение на скоростта от 90 км.ч. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението, такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26.

Съдът констатира и допуснати нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

Установява се по делото, че връченият екземпляр от електронен фиш се различава от представения по преписката, тъй като във връчения като санкционна норма се сочи "чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП", а в наличния по преписката като такава фигурира "чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т.

2 ЗДвП". Съдът счита, че се касае за отклонение от процесуалните стандарти, доколкото производството по обжалване изисква идентичност между връчения екземпляр и този, наличен в административната преписка. Предвид констатираната разлика, която съставлява самостоятелно отменително основание, съдът следва да се фокусира върху връчения на санкционираното лице екземпляр, доколкото с него, именно, е ангажирана отговорността му.

От отразеното във връчения на жалбоподателя ЕФ се установява, че, същият не отговаря на изискването за надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма.

В настоящият случай административнонаказаващият орган /АНО/ е посочил единствено чл. 182, ал.

4

4 ЗДвП, която предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.

3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. АНО има задължение да запълни съдържанието на бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 ЗДвП без което е налице непълнота на правната квалификация на нарушението. Така, както е посочена във връчения на жалбоподателя електронен фиш правната квалификация на нарушението, е непълна и неясна като в електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП няма самостоятелно съществуване, а препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвидено за съответното нарушение. Липсата на запълване на бланкетната норма с посочване на нарушената норма, предпоставя съдът да извлича по тълкувателен път от установената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната санкция, респективно да реши дали така определеното му наказание е законосъобразно и правилно определено. На практика по този начин на процедиране съдът ще е изправен пред хипотеза да санира пропуск на наказващия орган, който е съществен, а това не би било допустимо, защото по този начин липсата на конкретно волеизявление от наказващия орган ще бъде запълнена от съда и за първи път ще се въведе правна квалификация, срещу която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава. Действително в Тълкувателно решение № 8/2021 г. от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 на ВАС е посочено, че първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, но в случая не се касае за хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Неяснотата относно приложената администрантивнонаказваща 5 норма от ЗДвП спрямо нарушителя води до съществено ограничаване на правото му на защита, като във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издадения електронен фиш, а оттам е и основание за неговата отмяна, без да се коментира принципната недоказаност на квалифициращия признак "повторност".

Само като допълнение на изложението и наред с горното съдът констатира, че макар жалбоподателят да е санкциониран за „повторност“ на нарушението на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 към връчения и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП към представения по административната преписка ЕФ, не са отразени каквито и да било факти и обстоятелства, нито е приложена справка нарушител/водач, в която са видни предходни нарушения, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното производство.

Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела и на това основание до нарушаване правото на защита на подведения под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си своевременно и в пълнота.