Решение № 554 от 07.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330114706 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът П. И. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „П.“ № **, ет. *, чрез пълномощник И. Б., е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост- 3” бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.

А, ет. 9, офис 20, представлявано от **** И. Д. и Д. Н., искове за признаване на установено, че той не дължи на ответника сумата от 1 450 лева- две вноски по договор за потребителски кредит № ***/**** г., както и за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1 910 лева- платена без основание по недействителния договор за потребителски кредит №****/****г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 09.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът изпратил на ищеца ПДИ, че му дължи сумата от общо 1 450 лева, представляваща две вноски по сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/*** г. По силата на този кредит ищецът получил в заем сумата от 4 000 лева, при лихва от 620 лева или 15, 5 % и ГПР- 48, 76 %. По договор за гаранция с „Фератум банк“ ищецът дължал допълнително сумата от 2 580 лева. Вноските по кредита били 8 на брой, всяка от по 900 лева, включително и лихва за забава от 160 лева. По кредита ищецът бил заплатил общо сумата от 5 910, като при главница от 4 000 лева, надплатени се явявали 1 910 лева, поради което неясно било защо се претендирали с 1 поканата още 1 450 лева. Първо- не ставало ясно на какво основание суми са дължими на поръчителя, при липса на такъв договор между третото лице и кредитора. Второ- сумата към гаранта била повече от половината от отпуснатия кредит, което водело до значителното му оскъпяване и необосновано висока тежест на длъжника, а това противоречало на добрите нрави. Отделно от това, таксата за поръчител не била включена в ГПР и по този начин се заблуждавал потребителят за действителните разходи по кредита. С включването й пък ГПР щял да надвиши 50 % и така да се наруши императивната забрана на чл. 19 ал. 4 от ГПК. В договора не била разписана и методиката за формиране на този ГПР, като така договорът за кредит бил недействителен. Според чл. 23 от ЗПК при нищожен договор се дължала само чистата сума по кредита, която вече била платена, без лихви и други разходи. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи никакви остатъчни суми по кредита, както и да се осъди ответникът да му върне платените по договора суми над главницата. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмени становища по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват. Посочено е, че по договора за кредит на лицето е отпусната сумата от 4 000 лева, дължима на 8 вноски, при ГПР- 15, 50 % и ГПР- 48, 76 %, като общата дължима по кредита сума била 4 620 лева.Отделно от това, трябвало да се осигури и подходящо обезпечение.

Твърди се обаче, че обезпечението чрез поръчителство с „Фератум Банк“ (М.)- партньор на ответника, не било задължително условие за сключване, защото кредитът можел да бъде обезпечен и чрез избрано от ищеца физическо лице. Ищецът обаче избрал друга опция, чрез договор за гаранция, което било възмездна услуга и този разход не се включвал в ГПР, защото гарант не бил кредитора, а трето лице. Тази уговорка била индивидуално уговорена по избор на клиента, а отделно- претенцията била предявена против ненадлежна страна, защото гарантът бил самостоятелно юридическо лице, различно от ответника, като договорът за гаранция представлявал отделно правоотношение от кредитното. „Фератум Банк“ била кредитна институция, лицензирана в М., като по договора за гаранция ответникът не бил страна. На ищеца била предоставена информация при кандидатстване за кредита какви са таксите, ако се избере поръчителство на „Фератум Банк“, като на имейл му била изпратена цялата преддоговорна информация, но той сам потвърдил със смс, че желае да сключи договор при тези условия. В този смисъл нямало заблуждаваща търговска практика, защото лицето било надлежно информирано и доброволно се съгласило на условията. Гаранцията била възмездна услуга, като този разход не представлявал разход по кредита, защото услугата се предоставяла от трето лице, а не от кредитора. При изготвяне на оценка за кредитоспособността на длъжника се преценила необходимостта от обезпечение, за да се гарантира кредитора, че няма да претърпи вреди. Разходите били посочени в договора ясно и по разбираем начин, като нямало заблуждаване, а съгласие на страната.

Потребителят можел и да се откаже от договора, без да дължи обезщетения или неустойки, но не упражнил това си право. С делото се правело опит да се избегне заплащането на задължения по кредита. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната 2 не се явява, не се представлява и не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ****/*** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 4 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 8 месечни вноски, с фиксиран месечен лихвен процент по заема- 15, 50 % или лихва от 620 лева, при ГПР- 48, 76 % и общ размер на всички плащания- 4 620 лева.

Като обезпечение по чл. 5 от договора е предвидено поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“.

Като писмени доказателства са представени договора за кредит, както и общите условия по него и преддоговорна информация за кредита.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която в. л. е установило, че в размера на ГПР по договора се включвала единствено възнаградителната лихва. По договора били платени общо 5 910 лева, разпределени, както следва: главница- 2 834, 63 лева, лихва- 601, 42 лева, такси по Тарифа- 160 лева и поръчителство (незадължителна услуга)- 2 313, 95 лева. ГПР бил 3-4 по- голям от размера на законната лихва. Таксата за гаранта от 2 580 лева не била включена в ГПР, а с включването й ГПР би станал 451, 61 %.

Кредитополучателят сам избирал гаранта по договора.

Към заключението е приложена справка от кредитора за извършените от длъжника плащания по договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и 3 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 76 %, а възнаградителната лихва- 15, 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от около 33 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 4 620 лева.

Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 2 580 лева (според заключението на вещото лице). Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 5 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Действително според договора клиентът принципно има право на избор- сам да си осигури поръчител без да дължи такси или пък да използва „Фератум Банк“, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са 4 допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.