Решение № 10245 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10245 гр. С., 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110104655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Я. И. И., чрез адв. Т., срещу „Софийска вода” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.

1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в размер на 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за събирането на която е образувано изп. д. № 152/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х., поради погасяване на вземането по давност.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 06.11.2013 г. в полза на „Софийска вода“ АД бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за следните суми: 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г.; 212,22 лв. – мораторна лихва за периода от 14.07.2010 г. до 12.04.2013 г., както и 76,98 лв. – разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 152/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че в периода 13.03.2017 г. – 08.04.2024 г. не били предприемани действия, годни да прекъснат давността, поради което вземанията били погасени по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по време на образуваното изп.дело били 1 предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Поддържа, че изпълнителното дело било образувано по молба на В и К оператора през 2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден през 2013 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав. Твърди, че влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК правела вземането по заповедта безспорно, като по арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползвала със сила, аналогична на пресъдено нещо. Това означавало, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД била петгодишна. Предвид това, неоснователно се явявало твърдението на ищеца, че вземането било погасено по давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 06.11.2013 г. в полза на "Софийска вода" АД е бил издаден изпълнителен лист срещу Я. И. И. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 13.08.2013 г. по ч. гр. дело № 13323/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 91 състав, за следните суми: 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г.; 212,22 лв. – мораторна лихва за периода от 14.07.2010 г. до 12.04.2013 г., както и 76,98 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 17.01.2014 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20148630400152, като със съобщение с изх. № 14411 от 18.02.2014 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Я. И. И., която й е била връчена лично на 20.03.2014 г.

На 18.02.2014 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до множество банки, в това число „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.

На 18.02.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника.

На 20.02.2014 г. от „Обединена българска банка“ АД било изпратено съобщение до ЧСИ С.Х., получено на 26.02.2014 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че Я. И. И. имала открита сметка в банката, но имало наложен запор по друг изпълнителен лист и към датата на налагане на запора по сметката липсвал авоар.

2

На 04.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до РУСО-С. ОБЛАСТ за налагане на запор върху пенсията на длъжника.

На 24.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до ЧСИ Милен Бъзински за налагане на запор, до размера на посочените по – горе задължения, върху всички вземания, които евентуално биха се породили в полза на длъжника Я. И. И., в случай че след извършване на публична продан и разпределение по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Бъзински, по което длъжник е същото лице, остане сума, която следва да се изплати на длъжника.

С молба от 18.01.2016 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., взискателят поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3. бъдат наложени възбрани на притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника.

На 07.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички съществуващи сметки на длъжника.

С молба от 13.03.2017 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., взискателят поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника3. бъдат наложени възбрани на притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С молба от 08.04.2024 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., взискателят поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3. бъдат наложени възбрани на притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва 3 преклудиращото действие за сочене на възражения.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на петгодишна погасителна давност, текла от 13.03.2017 г. – датата на подадената молба от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., с която взискателят поискал да бъдат извършени описаните изпълнителни действия, като сочи, че с изтичане на посочения срок изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на 4

СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.

№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).

Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.