Решение № 260896 от 28.06.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 28. 06. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II

– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Татяна Димитрова

Членове:

1. Нели Маринова

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар Алина

Т., като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 1729 по описа на Софийския градски съд за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К.Т.А. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „***********, съдебен адрес ***, офис 3 (въззивник), действащ чрез законния си представител и негова майка Т.А.Т. и упълномощения процесуален представител адвокат В.Г. срещу решение № 20277890, постановено на 16. 12. 2020 г. от Софийския районен съд, 127-и състав, по гр. дело № 22658 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил четирите кумулативно съединени осъдителни иска за присъждането на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за присъждането на обезщетения за забава върху съответните главници, предявени срещу застрахователя на гражданската отговорност на предполагаемия делинквент.

Въззивникът-ищец оспорва обжалваното решение с твърдения, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Оспорва извода на първостепенния съд за липса на вина на водача И.Р.. Позовава се на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че макар и да е било отказано образуването на досъдебно производство във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, за събитието все пак е било издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 185 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, което е било връчено на водача и е влязло в законна сила, а с него ѝ е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева.

Възпроизвежда анализата на собствените си сведения и тези на другото пострадало дете М.Н., направена със съответно постановление на прокурора. Според тях въззивникът-ищец вече бил спрял посредата на ул. “Извор”, но Р. нито спряла управлявания от нея автомобил, нито успяла да го заобиколи на безопасно разстояние (позовава се и на сведенията на Заков). Заявява, че И.Р. е правоспособен водач на моторно превозно средство, поради което е запозната с правилата за движение по пътищата, докато той (въззивникът-ищец) не е държал изпит за правоспособност. Допълва, че детето-велосипедист спада към категорията на уязвимите участници в движението и че водачът на моторното превозно средство е била длъжна да го пази. Поддържа, че според данните от приложената прокурорска преписка И.Р. е реализирала и друго пътнотранспортно произшествие през 2017 г. в района на пешеходна пътека. Прави извод, че става въпрос за водач с по-висока степен на обществена опасност от обичайната. Позовава се на обясненията си по прокурорската преписка, според които И.Р. управлявала моторното превозно средство с една ръка, докато с другата държала мобилен телефон и извършвала действия с него. Позовава се на автотехническата експертиза, според която няма данни за препятствия, които да са ограничили взаимната видимост на участниците в пътнотранспортното произшествие. Допълва, че ударът е настъпил извън опасната зона на водача на моторното превозно средство. Позовава се на чл. 116 и чл. 117 ЗДвП. Намира, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на И.Р., като изтъква, че според тях срещу нея не е било водено наказателно производство, а обратното се установявало от приложената прокурорска преписка и че свидетелката често отговаряла на въпросите на съда, че не си спомня (въпреки младата ѝ възраст). Позовава се на експертното заключение по автотехническата експертиза, при което констатира вътрешно противоречие и обосновава, че то следва да бъде кредитирано в една част, а в друга - да не бъде кредитирано. Позовава се на “многобройна” практика на ВКС относно водачите на моторни превозни средства, когато се намират в близост до деца в обхвата на пътя, по който се движат, и според която законът възлага на водачите да предпазват децата, когато преминават покрай тях.

Обосновава, че водачът не се намира при условията на чл. 15 НК, което било описано в констативния протокол “К-357”. Позовава се в частност на решение № 6, постановено на 16. 01. 1985 г. по н. дело № 588/84 г. на III н. о. и на решение № 248, постановено на 12. 05. 1977 г. по н. дело № 227/77 г.

Изтъква, че по образуваната преди настоящото дело щета застрахователят вече бил извършил плащане, при което е приел, че е налице елемента на вина на водача, застрахован при него. Допълва, че при наличието на подобно плащане насрещната страна не би могла да оспорва основателността на иска, а единствено неговия размер. Оспорва възражението за съпричиняване, направено от ответника, като заявява, че той (въззивникът-ищец) не е имал възможност на управлява велосипеда по велоалея, че произшествието е настъпило през светлата част на денонощитеи при добра видимост, поради което не е бил длъжен да управлява велосипеда със светлини и носейки светлоотразителна жилетка. Излага подроби доводи относно претърпените от него неимуществени вреди – как е бил откаран с частен транспорт до болницата в Ботунец, а сетне с линейка на спешна помощ до УМБАЛСМ “Н. И.

Пирогов”, посочва медицинските услуги, които е получил, конкретните характеристика на травматичните увреждания, търпени болки и страдания и в продължителен период след пътнотранспортното произшествие, неблагоприятните психични преживявания, както и че не е могъл да посещава учебни занятия продължително време. Намира, че първостепенният съд неправилно е кредитирал изцяло експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза, което оспорва като непълно (довело до необходимост от редица уточнения в откритото съдебно заседание), противоречащо на свидетелските показания на А.А. и почиващо само на част от представените с исковата молба документи и противоречащо на някои от тях.

Позовава се на свидетелските показания на А.Т.А. (негов брат). Намира, че заплатеното от ответника застрахователно обезщетение се явява недостатъчно за справедливо обезщетяване на всички описани неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД. Позовава се на възрастта си към момента на пътнотранспортното произшествие и претърпените множество телесни повреди. Иска от въззивния съд да уважи изцяло предявените искове за присъждането на 13 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на 180 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и за присъждането на законната лихва от датата на писмото на застрахователя 11.

03. 2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - З.”” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Деница Димитрова. Оспорва въззивната жалба с твърдения, че тя е напълно неоснователна. Изтъква, че тя се базира на документи, изготвени в прокурорска преписка, които не са годни доказателства в гражданския процес и правилно не са били обсъждани от първостепенния съд. Намира, че въззивникът-ищец моли въззивния съд да не кредитира експертните заключения единствено в частите им, които не го ползват, въпреки че пред първата инстанция те са били приети без възражения. Поддържа, че водачът на застрахованото при въззиваемия-ответник моторно превозно средство няма вина за настъпването на пътнотранспортното произшествие, като се позовава на приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-техническата експертиза и от събраните свидетелски показания. Прави извод от тях, че въззивникът-ищец се е движел с велосипед с неизправни спирачки, возейки друго лице и спускайки се по наклон пред кръстовище, при което водачът не е имал теническа възможност да избегне пътнотранспортното произшествие. Развива и евентуални доводи, че предявените искове са завишени по размер, че вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е описало всички увреждания настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие и че от разпита на свидетелите също не са били доказани твърдените в исковата молба болки и страдания. Иска от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С определение на първостепенния съд (л. 49) е бил освободен от задължението да заплаща държавна такса и да внася авансово разноски в хода на производството. По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му въззивният съд е обвързан от доводите, съдържащи се във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.

Предмет на делото са четири кумулативно съединени осъдителни иска, първите два от които за присъждане на застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правни основания чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ) във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а другите два – с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на обезщетения за забава, начислени върху съответните застрахователни обезщетения, за период на забава 11. 03. 2019 г. - 19. 04. 2019 г. (л. 78 от делото на районния съд). Своевременно с отговора на исковата молба въззиваемият-ответник е направил евентуално възражение за съпричинява с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По исковете с правни основания чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което въззиваемият-ответник е застраховал гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство, участвало в пътнотранспортното произшествие, осъществяването на пътнотранспортното произшествие през периода на застрахователно покритие, обективното нарушаване на правила за движение по пътищата от водача на пътнотранспортното произшествие, претърпените от въззивника-ищец имуществени и неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между съответните вреди и пътнотранспортното произшествие, както и отправянето на писмена застрахователна претенция до въззиваемия-ответник. При установяване на съответните елементи на правопораждащия фактически състав в тежест на въззивемия-ответник е да докаже липсата на вина на водача на застрахованото при него моторно превозно средство; съответно, ако не успее да докаже липсата на вина, то да докаже обективно нарушение на правилата за движение по пътищата от въззивника-ищец, което е в причинна връзка с претърпените от него вреди; извършването на плащане.

По акцесорните искове с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване, че към 11. 03. 2019 г. въззиваемият-ответник е бил поставен в забава, както и размерите на обезщетенията за забава за претендирания период.

Поради липсата на спор между страните следва да се приеме за установено, че въззиваемият-ответник е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилитите“, по силата на който е поел задължението да осигури застрахователно покритие за вредите, причинени при пътнотранспортни произшествия от водача на лек автомобил марка и модел „Пежо 206“, рег. номер *******(лекият автомобил). Освен това страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 30. 05. 2018 г., в периода на застрахователно покритие, в град София, кв. „Ботунец“, ж. к. „Ботунец - 2“, на кръстовището между ул. „Искър“ и ул. „Извор“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между въззивника-ищец, към съответния момент 10-годишно дете, който управлявал велосипед, и лекият автомобил, управляван от свидетелката И.И.Р., правоспособен водач.