Определение № 3112 от 30.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3112 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502565 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на С. А. Д.,ЕГН-********** в лично качество и като майка и законен представител на Е. С. Д.,ЕГН-********** и М. К. Т.,ЕГН-********** в лично качество и като майка и законен представител на Й. И. Г.,ЕГН-********** против определение № 9233/16.07.25г.,постановено по гр.д.№ 1027/24г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,(озаглавена частна жалба) с вх.№ 64790/10.06.25г.,с която се иска изменение на определение № 7269/03.06.25г. в частта му за разноските.

Жалбоподателите намират атакуваното определение за неправилно,необосновано и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения,като считат,че представянето на списък с разноски по чл.80 от ГПК след направения от тях отказ от исковете не може да легитимира присъждане на разноски на ответника,тъй като не е налице валидно процесуално основание.Излагат и аргументи за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение на ответника,като се позовават на практиката на СЕС.Искат от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение № 9233/16.07.25г.и да се произнесе по съществото на спора,като отмени определение № 7269/03.06.25г.в частта за разноските,а в условие на евентуалност да измени определение № 7269/03.06.25г.в частта за присъдените разноски на ответника,като намали същите съобразно цитираната практика на СЕС и ВКС.

Ответникът по частната жалба-И. Ж. Ж.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор съображения.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за установено следното:

Делото е образувано по искова молба на С. А. Д.,ЕГН-********** в лично качество 1 и като майка и законен представител на Е. С. Д.,ЕГН-********** и М. К. Т.,ЕГН-********** в лично качество и като майка и законен представител на Й. И. Г.,ЕГН-********** по предявени искове с правно основание чл.45 от ГПК за обезщетения за неимуществени вреди,предявени първоначално (пред Адм.съд-Пловдив) против „Плейстейшън мистери бокс“ЕООД,впоследствие предявени против И. Ж. Ж..

Постъпил е отговор на исковата молба от страна на ответника Ж.,по делото е представено пълномощно за адв.В.Б. и ДПЗС между него и ответника,с което е уговорено адв.възнаграждение за процесуално представителство по образуваното пред ПдРС гр.д.№ 1027/24г.както следва: по 600лв.за всеки от исковете,предявени от С. Д. и Е. Д. и по 500лв.за всеки от исковете, предявени от М. Т. и Й. Г.,общо в размер на 2200лв.,за които е записано в договора,че са платени в брой при подписването му.

По делото са проведени множество съдебни заседания,като с молба от 02.06.25г. пълномощникът на ищците е направил отказ от всички искове.

С определение № 7269/03.06.25г. съдът е прекратил производството по делото на осн.чл.233 от ГПК поради отказ от предявените искове и се е произнесъл за разноските,дължими на ответника на осн.чл.78,ал.4 от ГПК,като е осъдил С. Д. и Е. Д. да заплатят по 600лв.всеки и М. Т. и Й. Г.-по 500лв.всяка на ответника за адв.възнаграждение.

С частна жалба,имаща характер на молба по чл.248 от ГПК,ищците са атакували определение № 7269/03.06.25г. в частта за разноските,като са поискали отмяната му в тази му част.

С обжалваното определение № 9233/16.07.25г районният съд е оставил без уважение молбата с довод,че по делото е установено,че ответникът е заплатил на процесуалния представител уговореното в ДПЗС адв.възнараждение,като е ирелевантно обстоятелството дали ответникът е представил или не в последното съдебно заседание списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Настоящата инстанция напълно споделя този извод на първоинстанционния съд,като счита,че следва да се има предвид следното:

Съгласно практиката на ВКС,намерила израз в постановени по реда на чл.274,ал.3 от ГПК определения,(определение № 289/12.05.2011г.по ч.гр.д.№ 255/11г.,определение №429/02.11.2010г. по ч.гр.д.№ 417/10г.),правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес.В случаите,когато образуваното срещу страната

(като ответник по иска) производство е прекратено,законодателят дава право да бъде възмездена от ищеца-чл.78,ал.4 от ГПК,без да конкретизира основанието за прекратяването на производството,което е без значение за реализирането на правото на разноски.Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски,за да подаде отговор,какъвто е и настоящият случай,при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски.Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата 2 молба,а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.Всички разноски,свързани с ползването на адв.помощ се дължат на ответника при прекратяване на делото,като достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаването на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството.Тези условия също са налице в случая.Правата на ответника,гарантирани с чл.56 от Конституцията,своевременно да ангажира адвокат и да предприеме чрез него процесуални действия в своя защита,както и да бъде овъзмезден за направените във връзка с това разноски за адв.възнаграждение,включително при прекратяване на делото,не могат да му бъдат отречени,поради което искането на ищците за отмяна изцяло на определението,с което са осъдени да заплатят разноски на ответника е неоснователно и правилно ПдРС го е оставил без уважение.

Следва да се отбележи още,че искане за присъждане на разноски може да се прави съгл.съдебната практика до приключване на устните състезания,включително и при прекратяване на делото поради оттегляне на иска от ищците.В случая ответникът Ж. е претендирал разноски още с отговора на исковата молба,много преди прекратяването на производството по делото.

Не е необхоД. представянето на списък за направените разноски,за да се присъдят те на ответниците,както считат частните жалбоподатели.Списъкът по чл.80 от ГПК има значение в производството по чл.248 от ГПК само в случай,че не са присъдени разноски,защото тогава страната,която не е представила списък,губи правата си по чл.248 от ГПК.Настоящият случай не е такъв.

Що се отнася до направеното с частната жалба при условията на евентуалност искане за намаляване размерите на присъдените адв.възнаграждения поради прекомерност,това възражение се прави за първи път с частната жалба.Ищците са разполагали с достатъчно време да направят възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника до прекратяването на производството по делото,включително са могли да направят това с молбата,с която са направили отказ от исковете си.

Съдът не може да редуцира адв.възнаграждение по своя инициатива,без своевременно направено възражение за това,какъвто е настоящият случай.

С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9233/16.07.25г.,постановено по гр.д.№ 1027/24г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата (озаглавена частна жалба) на С. А. Д.,ЕГН-********** в лично качество и като майка и законен представител на Е. С.

Д.,ЕГН-********** и М. К. Т.,ЕГН-********** в лично качество и като майка и законен представител на Й. И. Г.,ЕГН-********** с вх.№ 64790/10.06.25г.,с която се иска изменение на определение № 7269/03.06.25г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4