Решение № 1022 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Виктория М. Станиславова

Ваня Н. И.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100512984 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20055170/26.08.2022 г., постановено по гр. д. № 55910/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 44 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 6 300 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по ДП № ЗМ 2336/2010 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 43341/2010 г. по описа на СРП, и поддържане на обвинението в съдебна фаза. С посоченото решение искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 25 000 лева.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в тежест на Прокуратурата на Република България са възложени сторените от ищеца разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на 10 лева – платена държавна такса.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Излагат се оплакания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.

Въззивникът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване по делото на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които да се намират в пряка и непосредствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение. Поддържа се, че са направени погрешни изводи от решаващия районен съд относно обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди, като се сочи, че съдът не е съобразил установените по делото обективни обстоятелства, навеждащи на извод за ниска степен на конкретното увреждане. В тази насока се изтъква, че СРС не е отчел факта, че воденото срещу Н. П. Г. досъдебно производство е приключило още на 13.12.2010 г., когато срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда. Посочва се, че след тази дата и за воденото срещу него наказателно производство в рамките на съдебната фаза правни субекти, различни от Прокуратурата на Република България, носят отговорност за своевременното разглеждане и решаване на делото. Счита се, че фактът, че наказателното производство е протекло на две фази – досъдебна и съдебна, втората от които е преминала 1 през четири инстанции, обосновава по-нисък размер на заместващото обезщетение. Твърди се, че недоказано по делото е останало твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да започне работа, доколкото посоченото обстоятелство е установимо чрез писмени доказателства, каквито в настоящия процес не са били ангажирани. Поддържа се, че районният съд не е отдал нужното значение на редица обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението и обосноваващи извод за по-ниска степен на увреждане, сред които липсата на взети срещу ищеца други мерки за процесуална принуда, извън наложената му мярка за неотклонение /МНО/ „парична гаранция“, икономическите условия в страната в исковия период и други. При тези аргументи въззивникът счита, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което е нарушен принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Н. П. Г., чрез адвокат Р. Й., САК. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част и се моли за неговото потвърждаване в обжалваната от ответника част.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца Н. П. Г., чрез адвокат Р. Й., САК. Поддържа се, че решаващият районен съд не е определил справедлив размер на следващото се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. Сочи се, че при определянето му СРС не взел предвид обстоятелството, че първоначално инициираното срещу Н. П. Г. наказателно производство е било водено за едно престъпление с 4 пострадали лица, а след частичното му прекратяване производството е водено за 3 отделни престъпления, което обуслявя по-висок интензитет на търпените от него неимуществени вреди. Като неотчетено по делото се счита и обстоятелството, че в качеството на пострадали в наказателния процес са били привлечени лица от съседския кръг на ищеца, с които последният споделял обща социална среда, което довело до разгласяване на данни за воденото срещу него производство в съвместно обитавания жилищен квартал и формиране на негативно отношение и нагласи спрямо ищеца на лицата в него. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е съобразил и факта, че в рамките на наказалното производство са били приети за разглеждане и граждански претенции срещу Н. П. Г., част от които на значителна стойност, които са му причинили допълнителни притеснения, стрес и неприятни изживявания. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразно инициирания срешу него наказателен процес и узнаването на работното му място за това, ищецът бил принуден да напусне работа, а впоследствие последният трудно успял да си намери нова, в каквато насока били и събраните по делото гласни доказателствени средства. Счита се, че съдът не е отдал нужното значение на постановената срещу него осъдителна присъда и уважен граждански иск при първото съдебно разглеждане на делото, които обстоятелства са повишили психическото напрежение у ищеца и са предизвикали у него чувство за накърнено достойнството. Изтъкват се като аргумент за определяне на по-висок размер на претендираното обезщетение броят и продължителността на проведените с личното участие на ищеца съдебни заседания, общата продължителност на наказателното производство /7 години/, както и настъпилите в причинна връзка с тях неприятни изживявания, стрес и безпокойство. Поддържа се, че в резултат на водения наказателен процес се е влошило здравословното състояние на ищеца, довело до прием на успокоителни медикаменти. При тези съображения въззивникът счита, че присъденото му обезщетение е занижено и не съответства на реално претърпените от него вреди, поради което е нарушен принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да уважи в цялост предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

В проведеното на 03.04.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът – ответник Прокуратурата на Република България, редовно призован, представлява се от прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/. Поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца. Няма нови доказателствени искания. Моли за отмяна на решението в обжалваната от него част, а при условията на 2 евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

В проведеното на 03.04.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът – ищец Н. П. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. Й., САК. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че оспорва въззивната жалба на Прокуратура на Република България и поддържа подадената от него въззивна жалба. Няма нови доказателствени искания пред настоящата инстанция. Моли за отмяна на решението в обжалваната с въззивната жалба на ищеца част и за уважаване на предявения иск в цялост.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят приетата за установена от СРС фактическа обстановка. В сезиращите настоящата инстанция въззивни жалби също не се релевират оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. С оглед изложеното, съдът приема, че на етапа на въззивното производство е установено следното:

Досъдебно произовдство /ДП/ № ЗМ 2336/2010 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 43341/2010 г. по описа на СРП, е било образувано с Постановление от 02.08.2010 г. на прокурор от СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

В хода на разследването, със Заповед от 23.08.2010 г. на полицейски орган при 02 РУ-СДВР Н. П. Г. е бил задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./ за срок от 24 часа.

С Постановление на разследващ орган от 24.08.2010 г., предявено на същата дата, Н. П. Г. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК, за което е предвидено наказаниe лишаване от свобода /ЛОС/ за срок от три до десет години, а именно за това, че: на 30.07.2010 г. в гр. София, кв. „Илиенци“, е отнел чужди движими вещи (мобилен телефон, златни накити, чантичка с лични документи, дебитни карти и парична сума) от владението на С.К.И., П.Л. И. и Т.В.Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплаха.

С постановлението от 24.08.2010 г. спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение /МНО/ „гаранция в пари“ в размер от 300 лева.

На 24.08.2010 г., незабавно след предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, с участието на Н. П. Г. е било извършено действие по разследването „разпит на обвиняем“.

Към датата на привличането му като обвиняем Н. П. Г. е бил на 21 години /роден е на 08.03.1989 г./

С Постановление от 31.08.2010 г., предявено на 20.09.2010 г., разследващ орган е извършил ново привличане на ищеца в качеството на обвиняем за същото престъпление, като фактите по обвинението са прецизирани и е включен още един пострадал от деянието – И.В.Х..

На 20.09.2010 г., незабавно след предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, с участието на Н. П. Г. е било извършено действие по разследването „разпит на обвиняем“.

Н а 01.12.2010 г. Н. П. Г. отново е бил разпитан като обвиняем, след което са му били предявени материалите по разследването.

При извършване на всяко едно от горепосочените действия по ДП с участие на обвиняем, Н. П. Г. се е явявал лично и с упълномощен защитник.

На 13.12.2010 г. в Софийски районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу Н. П.

Г. за привличането му към наказателна отговорност по обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК, за това, че: на 30.07.2010 г., около 23:55 часа, в гр. София, кв. „Илиенци“ отнел чужди движими вещи (мобилен телефон, златни накити, чантичка с лични документи, дебитни карти и парична сума) от владението на С.К.И., П.Л.

И. и Т.В.Х. и И.В.Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това 3 заплаха.

По повод на така внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 16750/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав. В разпоредително заседание от 20.01.2011 г. съдът е потвърдил взетата спрямо подсъдимия МНО „гаранция в пари“ в размер от 300 лева.