Решение № 12955 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12955 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н. като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110141974 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 161266/02.08.2022 г., подадена от името на „м. 7“ ООД, чрез адвокат Т. Т. срещу „н“ ЕООД, с която е предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 4384,08 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални договори за покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „НГ О3“ ЕООД, в качеството на купувач, за която сума са издадени фактури, както следва: фактура № 2000040485/06.10.2021 г., фактура № 2000040566/13.10.2021 г, фактура № 2000040879/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., фактура № 2000041367/29.12.2021 г., фактура № 2000041531/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура № 2000042146/23.03.2022 г., фактура № 2000042234/30.03.2022 г. и фактура № 7000000041/01.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 228,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.10.2021 г.

– 01.08.2022 г., върху претендираната сума за главница.

Ищецът твърди, че е бил търговски отношения с ответното дружество, по 1 силата на които между страните в производството били сключени неформални договори за покупко-продажба на стоки – хранителни продукти, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „НГ О3“ ЕООД, в качеството на купувач.

Поддържа се, че във връзка със съществувалите между страните търговски отношения, ответникът поръчал, а ищецът му продал и доставил стоки – хранителни продукти на стойност от общо 4384,08 лева, съгласно издадени фактури, както следва: фактура № 2000040485/06.10.2021 г., фактура № 2000040566/13.10.2021 г, фактура № 2000040879/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., фактура № 2000041367/29.12.2021 г., фактура № 2000041531/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура № 2000042146/23.03.2022 г., фактура № 2000042234/30.03.2022 г. и фактура № 7000000041/01.04.2022 г. Поддържа, че стоките били доставени и предадени на купувача в срок, за което последният подписал складови разписки за изписване на получена стока. Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба в съда, ответникът все още не е заплатил в цялост уговорената между страните и дължима от ответника продажна цена по процесните договори за покупко-продажба на стоки и издадените за извършените доставки фактури. Поддържа се, че ответникът е изпаднал и в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане на дължимата продажна цена, поради което се претендира и лихва за забава върху претендираната главница, в размер на 228,16 лева за периода 21.10.2021 г. – 01.08.2022 г.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4384,08 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални договори за покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „н“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури, както следва: фактура №

2000040485/06.10.2021 г., фактура

№

2000040566/13.10.2021 г, фактура № 2000040879/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., фактура № 2000041367/29.12.2021 г., фактура № 2000041531/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура № 2000042146/23.03.2022 г., фактура № 2000042234/30.03.2022 г. и фактура № 7000000041/01.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до 2 окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 228,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.10.2021 г. – 01.08.2022 г., върху претендираната сума за главница..

Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и производството по допускане обезпечение на бъдещ иск, предявен за разглеждане в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 4384,08 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – хранителни продукти по неформални договори за покупко-продажба, сключени между „м. 7“ ООД, в качеството на продавач и „н“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури, както следва: фактура №

2000040485/06.10.2021 г., фактура

№

2000040566/13.10.2021 г, фактура № 2000040879/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., фактура № 2000041367/29.12.2021 г., фактура № 2000041531/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура № 2000042146/23.03.2022 г., фактура № 2000042234/30.03.2022 г. и фактура № 7000000041/01.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 228,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.10.2021 г.

– 01.08.2022 г., върху претендираната сума за главница.

По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, съдът намира следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже 3 погасяването на дълга

Правното действие на твърдените в исковата молба договори за търговска продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди договорното правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.

1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури и складови разписки стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за продажба, изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация - да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и настъпване на изискуемостта на 4 вземането.

По делото не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства /включително фактура № 2000040485/06.10.2021 г., складова разписка за изписване № ЕВ00060816/06.10.2021 г., фактура № 2000040566/13.10.2021 г., складова разписка за изписване

№

ЕВ00060903/13.10.2021 г. фактура № 2000040879/17.11.2021 г., складова разписка за изписване № ЕВ00061241/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., складова разписка за изписване № ЕВ00061319/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., складова разписка за изписване

№

ЕВ00061584/15.12.2021 г. фактура № 2000041367/29.12.2021 г., складова разписка за изписване № ЕВ00061761/29.12.2021 г. фактура № 2000041531/19.01.2022 г., складова разписка за изписване № ЕВ00061928/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., складова разписка за изписване

№

ЕВ00061996/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., складова разписка за изписване № ЕВ00062059/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., складова разписка за изписване № ЕВ00062200/16.02.2022 г. фактура № 2000042146/23.03.2022 г., складова разписка за изписване

№

ЕВ00062592/23.03.2022 г. фактура № 2000042234/30.03.2022 г., складова разписка за изписване № ЕВ00062680/30.03.2022 г., фактура № 7000000041/01.04.2022 г. и складова разписка № ЕВ00062769/01.04.2022 г., че между страните в производството са налице трайни търговски отношения, с предмет сключени договори за покупко - продажба и доставка на стоки-хранителни продукти.

Същевременно от събраните по делото доказателства, в това число фактура № 2000040485/06.10.2021 г., фактура № 2000040566/13.10.2021 г, фактура № 2000040879/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., фактура № 2000041367/29.12.2021 г., фактура № 2000041531/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура № 2000042146/23.03.2022 г., фактура № 2000042234/30.03.2022 г. и фактура № 7000000041/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД, се установява в производството, че страните по делото са били обвързани от валидно възникнали и съществували правоотношения по договори за търговска продажба с предмет стоките – хранителни продукти, посочени във фактура № 2000040485/06.10.2021 г., фактура № 2000040566/13.10.2021 г, фактура № 2000040879/17.11.2021 г., фактура № 2000040955/24.11.2021 г., фактура № 2000041204/15.12.2021 г., фактура № 2000041367/29.12.2021 г., фактура № 5

2000041531/19.01.2022 г., фактура № 2000041590/26.01.2022 г., фактура № 2000041654/02.02.2022 г., фактура № **********/16.02.2022 г., фактура № 2000042146/23.03.2022 г., фактура № 2000042234/30.03.2022 г. и фактура № 7000000041/01.04.2022 г., с доставчик „м. 7“ ООД и получател „н“ ЕООД.