Определение № 2093 от 06.06.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./......... 06.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.06.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 854 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение №2717/01.08.2018г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т.д.

№1549/2017г. и т.д. №1520/2017г., двете по описа на Варненски окръжен съд, т.о.

Производството по т.д. №1549/2017г. е приключило като постановеното решение №701/03.10.2018г. не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 28.11.2018г.

С влязло в сила на 23.04.2019г. решение

№264/28.03.2019г. е приключило производството и по т.д. №1520/2017г. по описа на ВОС.

С оглед на това с определение №1749/09.05.2019г. производството по делото е било възобновено.

Междувременно съдът е бил сезиран от ответника

„КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД, ЕИК *********, гр. Варна, с молба вх.

№13825/07.05.2019г., подадена от пълномощника му по делото адвокат М.Х., с искане за прекратяване на производството по настоящото дело като недопустимо на осн. чл.299 ал.2 ГПК вр. с ал.1, предвид произнесените с решенията по т.д.

№1549/2017г. и т.д. №1520/2017г. възражения на ищеца „Мосстрой-Варна” АД (в несъстоятелност) за прихващане, съответно за присъждане на сторените по делото разноски. Приложил е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане на уговорено адвокатско възнаграждение.

В предоставения му срок ищецът „МОССТРОЙ

– ВАРНА” АД (в несъстоятелност), чрез синдика Р.С. изрично е заявил, че не поддържа предявените искове като приема становището на ответника, че понастоящем, след окончателното приключване на т.д. №1549/2017 г. и т.д. №1520/2017г., същите са недопустими поради формирана сила на пресъдено нещо по спорния предмет, поради което и на основание чл.130, във вр. с чл.299, ал.2 и 298, ал. 4 от ГПК производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Обосновава подробно и аргументирано становище за неоснователност на претенцията за присъждане на разноски изцяло или в евентуалност – само за допълнително договореното с писмен договор от 07.05.2019г. адвокатско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения с оглед развитието и правната сложност на процеса.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предмет на настоящото исково производство са предявените от дружеството – длъжник „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, представлявано от синдика Р.Г.С., срещу

„КОНСОРЦИУМ

РЕМИ ГРУП” АД, ЕИК 097870, със седалище гр. Варна, осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 364 003,28 лева с ДДС, представляваща неусвоен аванс по развален на 16.11.2012г. договор за строителство от 12.12.2011г. и пет допълнителни споразумения към него, и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 314,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.05.2018г. - 31.05.2018г.

Производството по т.д. №1549/2017г. по описа на

Варненски окръжен съд, т.о., е образувано по иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, предявен от дружеството – длъжник „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, за установяване, че за ответника „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД, ЕИК 097870, със седалище гр. Варна, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност, не съществува вземане в приетия от съда по несъстоятелността по т.дело №1260/2016г. на ВОС, размер от 340 210,42 лева, представляващо задържани гаранционни суми по Договор за строителство от 12.12.2011г., ведно с начислени лихви до 22.06.2017г. в размер на 103 793,48 лева.

Освен останалите доводи за несъществуването на оспорваното вземане на кредитора, ищецът се е позовал и на погасяването му чрез извършено прихващане с насрещното му вземане за неусвоения аванс от 303 336,07 лева без ДДС (364

003,28 лева с ДДС).

С решение №701/03.10.2018г. съдът е отхвърлил предявения иск. В мотивите си към съдебния акт съдът изрично е разгледал и направеното от ищеца изявление /твърдение/ за настъпила компенсация между насрещните вземания на страните до размера на по-малкото от тях като го е приел за неоснователно.

Производството по т.д. №1520/2017г. по описа на

Варненски окръжен съд, т.о., е образувано по иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, във вр. с чл.265 и сл. от ЗЗД, предявен от „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД, ЕИК 097870, със седалище гр. Варна, за установяване съществуването на вземанията му спрямо длъжника „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, в размер на 384 688,50 лева, с вкл. ДДС, представляващо цена на извършени и приети строително-монтажни работи /СМР/ по Договор за строителство от 12.11.2011г. за обект “Омега”-жилищна сграда, находяща се в УПИ II-163, кв.25 по ПРЗ на к.к. „Зл.Пясъци” - гр. Варна, и в размер на 27 945,70 лева, представляващо лихва за забава върху главницата за периода от 04.10.2016г. до 22.06.2017г., предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, но изключени от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания след уважено възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ.

В отговора си на исковата молба ответникът „МОССТРОЙ

– ВАРНА” АД (в несъстоятелност) е оспорил изцяло по основание предявения иск. В условие на евентуалност, позовавайки се на подписаното Допълнително споразумение №5/08.06.2012г., в което страните изрично са приели, че всички изпълнени точно и приети към този момент СМР са надлежно заплатени, като след рекапитулацията, у изпълнителя е останал неусвоен аванс в размер на 303 336,07 лева (без ДДС), ответникът е заявил, че ищцовата претенция следва да бъде намалена с тази сума. Отделно от това ответникът е направил нарочно изявление за прихващане на двете насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях.

С решението си по същество на спора съдът е приел, че претендираната от ищеца главница е изцяло доказана в своето основание, но по размер е основателна само за сумата 377 119,97 лева, в който именно размер е уважил иска. За да достигне до този извод, съдът е приел, че общата стойност на изпълнените от ищеца - изпълнител СМР е 741 123,25 лв. с ДДС, като от така установеното като дължимо възнаграждение следва да се приспадне сумата 364 003,28 лева с ДДС (303 336,07 лева без ДДС), за която страните изрично са приели в подписаното помежду им Допълнително споразумение №5 от 08.06.2012г., че съставлява платен от възложителя и неусвоен към този момент аванс, намиращ се в разположение на изпълнителя.

Съобразявайки посочените съдебни решения по т.д.

№1549/2017г. и т.д. №1520/2017г., двете по описа на Варненски окръжен съд, т.о., обосновано следва да се приеме, че спорът между страните относно съществуването на вземане на ищеца – възложител „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД (в несъстоятелност) спрямо ответника – изпълнител „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД за неусвоен аванс по договор за строителство от 12.12.2011г. и пет допълнителни споразумения към него, неговата ликвидност и изискуемост понастоящем е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните. Това с оглед и разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК обуславя недопустимост на настоящото исково производство, поради което същото следва да бъде прекратено.

По разноските.

Приложение в случая намира разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, съобразно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Производството по т.д. №1520/2017г. е образувано по искова молба на ищеца „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД от 06.11.2017г.

Преписи от нея са връчени на ответника „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД на 29.11.2017г., съответно на синдика на дружеството на 20.11.2017г.

На 15.12.2017г. ответникът е подал отговор на ИМ, в който изрично като материално правно възражение по предявения иск и обстоятелствата, на които същия се основава, е заявено, че ищцовата претенция следва да бъде намалена с неусвоения аванс в размер на 303 336,07 лв. без ДДС, изрично признат с подписаното между страните допълнително споразумение №5/08.06.2012г.

На 21.12.2017г. отговор на ИМ е подал и синдика Р. С., в който също е аргументирано становище, че при евентуално доказване от страна на ищеца, че до прекратяването на договора са изпълнени СМР, то същите следва да бъдат покрити от авансово платените от възложителя суми, чийто неусвоен размер към датата на подписване на допълнително споразумение №5/08.06.2012г. е установен от страните на 303 336,07 лв. без ДДС.

Производството по т.д. №1520/2017г. е образувано по исковата молба на самия длъжник „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД (в несъстоятелност), подадена на 08.11.2017г.

С определение от 18.12.2017г. като страна в процеса

(на страната на ищеца) е конституиран синдика Р.С. като е разпоредено да му се връчат преписи от исковата и уточняващата молби за сведение и становище. Още на 16.01.2018г. синдикът е депозирал становище за неоснователност на предявения от длъжника отрицателен установителен иск. В представено на 15.02.2018г. допълнително становище изрично е посочил, че „по т. дело №1520/2017г. по описа на ВОС като предмет на делото подлежи на разглеждане прихващането на аванса от 303 336,07 лв.”.

С оглед на това и при положение, че с подадената на

04.06.2018г. искова молба, по която е образувано настоящото т.д. №854/2018г., синдикът нито е навел твърдения за висящите към този момент спорове с ответното дружество „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД относно претендирани от него вземания (в т.ч. и евентуалното им погасяване с платения от дружеството – длъжник и неусвоен аванс), нито е заявил своевременно (преди предприемане на размяна на книжа с ответника) искане за спиране на производството до приключването на тези спорове, отговорността му за разноски спрямо ответното дружество не може да бъде отречена.

С разпореждане №5498/07.06.2018г. съдът е постановил начало на размяна на книжа между страните по реда на чл.367 и сл. от ГПК.

На 06.07.2018г. ответникът „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД е подал отговор на ИМ чрез пълномощник адвокат

М.Х.. Към него е приложено пълномощно за процесуално представителство по конкретното дело (т.д. №854/2018г.), дадено на 05.07.2018г. от законния представител на ответното дружество Р. Христов.

След постъпване на допълнителната искова молба (вх.

№22750/30.07.2018г.), в която ищецът е потвърдил наведените от ответника в подадения отговор на ИМ твърдения, че между страните са налице висящи искови производства в хода на които „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД е въвело твърдения/възражения за погасяване на вземанията на ответното дружество поради прихващането им с насрещното вземане на ищцовото дружество за неусвоен аванс по сключения между страните договор за строителство от 12.12.2011г. в размер на 303 336,07 лв. (без ДДС), съотв. 364 003,28 лв. (с ДДС), с определение №2717 от 01.08.2018г. съдът е спрял производството по делото до окончателното приключване на исковите производства по т.д. №1549/2017г. и т.д.

№1520/2017г., двете по описа на Варненски окръжен съд. За да приеме, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът е съобразил, че предмет на предявения по настоящото т.д. №854/2018г. главен осъдителен иск е за вземане, идентично по основание и размер с вземането, предмет на възраженията за прихващане на насрещни дългове, въведени в исковите производства по т.д.

№1549/2017г. и т.д. №1520/2017г.

След спиране на производството по делото не са извършвани процесуални действия от страните.

От приложените към молбата на „КОНСОРЦИУМ

РЕМИ ГРУП” АД от

07.05.2019г. писмени доказателства се установява, че на 22.10.2018г. ответното дружество е наредило плащане по банков път по сметка на Адвокатско дружество Христова и Христанов на сумата 4 500 лева с основание „плащане на адвокатско възнаграждение по т.д. №854/2018г. на ВОС”.

Сумата е постъпила по банковата сметка на адвоката на 23.10.2018г. като е отразено същото основание за получаването.

При тези фактически положения обосновано следва да се приеме, че за възложената и изпълнена от адвоката работа по настоящото дело до момента на възникване на основанията за възобновяване и прекратяване на производството по него договореното и платено възнаграждение е в размер на 4 500 лева. Както сам ищецът сочи в становището си от 03.06.2019г. по претенцията на ответника за разноски, договорът за възлагане на правната защита и съдействие не е формален, писменото му обективиране не е форма за действителност, а за доказване. В конкретния случай представените от ответника преводно нареждане за кредитен превод от 22.10.2018г. и извлечение от сметка към дата 23.10.2018г. съдът намира за достатъчни за установяване на постигнатата между клиента и адвоката към този момент договореност относно дължимото възнаграждение и неговия размер. Последващото договаряне на допълнително възнаграждение в размер на 4 350 лв. с нарочен писмен договор от 07.05.2019г. за „процесуално представителство по т.д.