Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10608 от 04.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4671/2024
Вид
Решение № 10608
Подписан
04.06.2024
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл. 399 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 10608 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В В. А. при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от В В. А. Гражданско дело № 20241110104671 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

04.06.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В А. при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия В А. гр. дело № 4671/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „УК“ АД срещу „ГЗе“ АД, като се твърди, че на 13.05.2023 г. в гр. София на ул. „............, Н. М., управлявайки специална техника – строителна техника „Магни 6.2“, рег № С ..................., собствено на „...................“ ЕООД, не бил спазил нужната дистанция, като при разминава с „вилицата“ на техниката настъпил удар с товарен автомобил „Рено К“, рег. № СВ ................. СМ, управлявано от Б. В., собственост на „.................с“ ЕООД. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като вината за инцидента била за водача на специалната техника, а по товарният автомобил били нанесени имуществени вреди в размер на 8122,31 лева. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за товарен автомобил „Рено К“, рег. № СВ ................. СМ била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 1

23015110333/28.03.2023 г. с период на застрахователно покритие от 31.03.2023 г. до 30.03.2024 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 23110150024/2023 г., като било определено застрахователно обезщетение в размер на 8122,31 лева, което било изплатено на 27.07.2023 г. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/12200190339. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Инвокира доводи, че е поканил ответника да заплати регресното вземане на 21.11.2023 г., като на 06.12.2023 г. било извършено плащане за сумата от 4061,15 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати останалата част от незаплатеното застрахователно обезщетение – сумата от 4061,15 лева, като претендира и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се посочва, че претенцията е неоснователна и недоказана. Сочи, че не оспорва наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, като твърди, че с изплатената сума изцяло е удовлетворено вземането на ищеца. Поддържа, че механизма на ПТП-то не бил твърдения в исковата молба, като оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и вредите. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава подробно като сочи механизма му. Навежда доводи, че размера на вредите не бил твърдения от ищеца, като размера на вредите били необосновано завишени. Иска отхвърляне на предявения иск, както и присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 13.05.2023 г. в гр. София на ул.

„............ е настъпило ПТП между специална техника – строителна техника „Магни 6.2“, рег № С ................... и товарен автомобил „Рено К“, рег. № СВ ................. СМ; 2) към момента на 2

ПТП-то за товарен автомобил „Рено К“, рег. № СВ ................. СМ е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 23015110333/28.03.2023 г. с период на застрахователно покритие от 31.03.2023 г. до 30.03.2024 г.; 3) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на специална техника – строителна техника „Магни 6.2“, рег № С ................... е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/12200190339; 4) при ищецът е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 23110150024/2023 г., като било определено застрахователно обезщетение в размер на 8122,31 лева, което било изплатено на 27.07.2023 г.; 5) ищецът е поканил ответника да заплати регресното вземане на 21.11.2023 г., като на 06.12.2023 г. било извършено плащане за сумата от 4061,15 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства се установят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е двустранен констативен протокол от 13.05.2023 г., като в последния е отразен следния механизъм на ПТП: на 13.05.2023 г., около 14:00 ч., специализирана строителна техника „Магни 6.2.“, рег. № С ................... се движи по ул. „.............“, като пред № 94, при разминаване с товарен автомобил „Рено К“, рег. № СВ ................. СМ настъпва удар с „вилицата“ на повдигащия механизъм на машината и насрещно движещият се товарен автомобил „Рено К“, рег. № СВ ................. СМ.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, какъвто е процесния случай, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Б. В. и св.

Н. М..

От казаното от св. В. се изяснява, че помнел за ПТП-та през миналата година с товарен автомобил, което било на детелината на Околовръстното шосе към Ботевградско шосе, като той бил от източната страна. Не можел да се сети за друго ПТП. Движел се по околовръстното имало дълга колона в дясно, пуснал десен мигач и виждал автомобила зад него, който изоставал и му направил място, за да влезе в колоната и да завие надясно. След 10-15 сек. се чул клаксон на кола, която не виждал и била от другата страна близо до него, като не го бил видял, а другия водач бил близо до мантинелата и го бил закачил. След предявяване на протокола за ПТП, свидетелят сочи, че подписа до буква „Б“ бил негов, което се било случило в Горна баня на обект на „................“. Другия водач бил с товарач „Маниту“ и му би счупил прозореца. Товарача бил с повдигач и при излизане се бил забол в прозореца му. Утонява, че той бил влизал в обекта и бил спрял, имало кран, като другия водач бил пред него и изведнъж тръгнал и с вилицата му счупил стъклото в горния край.

Свидетелства, че самият той управлявал самосвал, като влизал в строителния обект, а другия водач правел маневра. Изяснява, че не го виждал, защото стрелата била пред неговата кабина, като и двамата не можели да се видят. Сочи, че при движение стрелата била вдигната високо горе, но не може да каже дали е трябвало да е така. По предното стъкло на камиона имало дупка и имало счупени пластмаси. По другото ППС нямало вреди. Сочи, че другият водач казал, че не бил виновен, но фактически той излизал срещу него, като самият свидетел бил в спряло положение, когато го ударил.

При разпита на св. М. се изяснява, че подписът до буква „А“ под двустранния 3 констативен протокол (при предявяване от съда) е бил негов, като ПТП-то не било голямо.

Сочи, че бил излизал от обекта, като бил със строителна техника, като пред него имало стърчаща вилица и винаги я поставял над нивото на автомобилите, за да може да не се удари кола, но при излизането въобще не видял, че имало камион, като от дясно го ударил във вратата и стъклото. Имало и счупено огледало, тъй като удара бил страничен. Изяснява, че по това време вилицата била вдигната на три метра височина, а инцидентът настъпил в Горна баня на обект на „................ Груп“, във вилна зона. Било светло, като не помни добре дали е било влажно или е било валяло. Другото ППС дошло от ляво, а той го ударил отдясно. По това време самият той правел маневра, а другият водач се движел направо, като излизайки другият водач се бил ударил във вилицата. Свидетелства, че вилицата стърчала два метра пред него, като той самият винаги я вдигал, за да не удари човек или човек, но не бил очаквал камион. Сочи, че камионът бил в собствената си лента. Уточнява, че не помни какво били записали в протокола. Платното било обаче с две ленти, като движението било двупосочно. Изяснява, че когато машината била наравно с платното вилицата стърчала наравно. Изяснява, че другия автомобил бил в движение, като имало спирачен път. Бил чул как камиона спира, като опитал да вдигне вилицата още, но техниката не можела да вдигне вилицата толкова бързо, поради което не успял да предотврати удара. По мнение на свидетеля другия водач можел да заобиколи, като свидетелства, че го е възприел в последния момент и нямало какво да стори. Уточнява, че искал да се включи в улицата, не все още не бил излязъл на пътното платно. Бил изминал малко разстояние от обекта, като се подавал, а скоростта била бавна. Не можел да кара с повече от 5-6 км./ч. Сочи, че всички машини можели да се придвижват по пътното платно, като самият той излизал, тъй като трябвало да работи от другата страна. Вилицата вдигал високо, защото било опасно, но не бил очаквал камион, като последната била достатъчно висока, за да не удари човек или камион – на два метра и половина, както винаги правел.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. В.а и св. М. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.