Решение № 1127 от 02.08.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………02.08.2019 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав На………дванадесети юли...………….……….....…….……..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Жанета Сарафова...………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 5732…по описа за………….….…………2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 704,00 лв., представляваща неплатена главница по договор за револвиращ заем № **********/27.12.2007 г., 2/ по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 696,08 лв. представляваща неустойка при прекратяване на договора и 2/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 185,12 лв. представляваща лихва за забава за периода 02.04.2008 г. – 18.08.2009 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 08.06.2018 г. е подал заявление по чл. 410 ГПК в Старозагорски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД срещу ответниците Р.А.М. и А.М.М.. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д № 3016/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение № 1665/12.06.2018 г., която била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда ищецът предявил настоящите установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 27.12.2007 г. между него и ответника Р.М. бил сключен Договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № **********, като другия ответник А.М. била солидарно задължено лице по договора.

Договорът бил сключен при посочени от ответника параметри, които били следните: сума за изплащане на заема: 1140 лв.; брой погасителни вноски: 24; Размер на месечна погасителна вноска: 88лв.; договорно възнаграждение: 972; размер на заема: 2112; Годишен процент на разходите /ГПР %/: 91.50; дата на погасяване на първата вноска по заема: 01.02.2008г. дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 01; сума за изплащане при револвинг: 507 лв.; Договорно възнаграждение при револвинг: 549 лв.; размер на револвинга: 1056;

Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, които били неразделна част от договора, предадени били на клиента и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема /буква „В“ от ДЗР/. На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121 -127 от Закона за задълженията и договорите А.М.М., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължила да отговаря за задължението на Р.А.М. при условията, посочени в договора.

На 27.12.2007 г. ищецът превел на ответника парична сума в размер на 1140,00 лв. по посочената от длъжника Р.А.М. банкова сметка.

***ени 24 равни месечни вноски в размер на 88 лв., с падежна дата - всяко 1-во число на месеца.

Ищецът изяснява, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили само шестнадесет погасителни вноски, последната, от които с дата 24.06.2009 г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********. След изпадането им в забава и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към Договора за револвиращ заем, ДРЗ е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 18.08.2008 г. Оставало в сила и задължението да се заплатят всички дължими суми.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДРЗ размерът на кредита ставал предсрочно изискуем, начислявала се неустойка в размер на 50% от заемната сума за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на начислената неустойка към датата на прекратяване на договора бил 696,08 лв.

Ищецът признава, че към настоящия момент плащанията от страна на длъжника по заема били в общ размер на 1408,00 лв.

Моли съда да признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца съществуването на вземане по ДРЗ № ********** за сума в общ размер на 1585,20 лв. /хиляда петстотин осемдесет и пет лева и двадесет стотинки, включваща главница в размер на 704,00 лв. /седемстотин и четири лева/, неустойка в размер на 696,08 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева и осем стотинки/ и лихва за просрочие в размер 185,12 лв. /сто осемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1665/12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3016/2018 г. на Старозагорски районен съд. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, като се заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в исковата молба се твърдяло, че договорът бил прекратен от страна на ищеца след изпадане в забава на длъжника, като бил посочена дата на прекратяване на договора - 18.08.2008 г., но не ставало ясно защо именно на посочената в исковата молба дата 18.08.2008 г. договорът е прекратен от страна на ищеца и на какво основание. Основанията за прекратяване на ДРЗ били посочени в т. 9 от ОУ към договора. В т. 9.2 от същите било посочено, че прекратяването се извършва в писмена форма и влиза в сила от деня на връчване на другата страна. Доказателства за подобно връчване не били представени по делото. Независимо обаче дали договорът бил прекратен на твърдяната в исковата молба дата или два месеца след настъпване на падежа на последната просрочена от длъжника вноска, т.е. след 01.08.2009 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и солидарния длъжник били подадени от ищеца по настоящото дело едва на 08.06.2018 г., т.е. девет години след прекратяване на процесния договор за револвиращ заем № **********. Поради това прави възражение за изтекла на 01.08.2014 г. погасителна давност.

По отношение на неустойката сочи, че клаузата за неустойка в размер на 696,08 лв. е неравноправна и оттам нищожна, а от друга страна вземането за неустойка също било погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал. 4 ЗЗД давността при вземания за неустойка започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. В случая неустойката била начислена еднократно, в деня на разваляне на договора и оттогава е започнал да тече давностния срок. По аргумент от чл. 111, буква „б“ ЗЗД срокът бил тригодишен и е изтекъл много преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователна била и претенцията за заплащане на лихва за забава, съща поради погасяването й по давност съгласно чл.111, буква „в“ ЗЗД.

С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В съдебни заседания, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молби, с които заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебното заседание особеният представител на ответниците адв. М.-П. заема становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между „Профи кредит” ЕООД, като кредитодател, и първия ответник Р.А.М., като кредитополучател, бил сключен на 27.12.2007 г. договор за револвиращ заем № **********, а ответницата А.М.М. се задължила да отговаря по договора като солидарен длъжник /л. 7-12 от делото/. В изпълнение на договора, ищецът е отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 1140,00 лв.

Ищецът е изпълнил това си задължение на същия ден, като е превел на ответника сумата от 1140,00 лв., което се установява от платежно нареждане /л. 13 от делото/. Потребителят се е задължил да върне предоставената сума на кредитора, при условията, посочени в договора и Общите условия към него съгласно погасителен план на двадесет и четири месечни вноски.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № **********/27.12.2007 г., сключен между „Профи кредит“ ЕООД и ответниците, ведно с приложените към него Общи условия на кредитора, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1140,00 лв., с начин на усвояване – превод по сметка на клиента и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по 88,00 лв., /първата с падеж 01.02.2008 г./ с краен срок на погасяване – 01.02.2010 г.

Ищецът признава, че по горепосочения договор за кредит ответникът е изплатил сумата общо в размер на 1408,00 лв. – четиринадесет погасителни вноски.

От арбитражно решение № 2513/29.10.2009 г. се установява, че първият ответник Р.А.М. е бил осъден от ищеца да му заплати сума в общ размер на 1945,12 лв., като от нея главница в размер на 704,00 лв., неустойка в размер на 1056,00 лв. и лихви в размер на 185,12 лв. по неизпълнено задължение по договор за револвиращ заем № ********** от 27.12.2007 г.

От приложеното ч.гр.д. № 3016/2018 г. по описа на

Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Профи кредит“ ЕООД срещу Р.А.М. и А.М.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 704,00 лв., представляваща главница по договор за револвиращ заем № ********** от 27.12.2007 г.; сумата от 696,08 лв. представляваща неустойка при прекратяване на договора и сумата от 185,12 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.04.2008 г. до 18.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. до окончателно плащане на вземането, Тъй като длъжниците не били открити на известните адреси, съобщението до тях е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

1/ По отношение на ответника Р.А.М. исковото производство се явява недопустимо, а заповедта за изпълнение издадена по отношение на този ответник следва да бъде обезсилена поради следните съображения:

Установи се по делото, че ищецът и ответникът Р.М. на

27.12.2007 г. са сключили договор за револвиращ заем № **********, а в чл. 18.1 от Общите условия към него се съдържа клауза, в която е предвидено всички спорове във връзка с договора да се разрешават от арбитраж. На следващо място не е спорно, а това също се установи и от представеното решение, че с влязло в сила арбитражно решение № 2513/29.10.2009 г. по арбитражно дело № 2513 по описа за 2009 г. на арбитър Бисерка Газдова, ответникът Р.А.М. е осъден да заплати на ищеца суми, дължими по посочения договор, като тези суми по основание /договор за револвиращ заем № ********** от 27.12.2007 г./ и размер /главница – 704,00 лв., лихвата за забава - 185,12 лв. и неустойка – 1056,00 лв./ са предмет на разглежданата пред настоящия съд искова претенция на „Профи кредит“ ЕООД срещу Р.М.. Не се твърди от никоя от страните по делото, а и не са представени доказателства в тази насока, че е искана по реда на чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/ отмяна на арбитражното решение от Върховния касационен съд и същото е влязло в сила.

Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение на една от страните, то става задължително за страните - поражда правни последици, които се състоят в сила на присъдено нещо и в изпълнителна сила на решението, и конститутивно действие, когато предявеният иск е конститутивен. Силата на присъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на присъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай арбитражното производство е приключило с арбитражно решение. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора като е задължително за страните - чл. 38, ал. 4 ЗМТА. Макар и постановено от частен /недържавен/ съд, арбитражното решение поражда правни последици, както и решението на държавния съд, когато то е влязло в сила. Настоящата инстанция намира, че по силата на чл. 404, т. 1 ГПК арбитражните решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях може да бъде издаван изпълнителен лист /каквито искания е направил на три пъти ищецът – през 2012 г., 2013 г. и 2016 г./. За да бъде такова основание, обаче, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМТА във вр. § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМТА арбитражното решение следва да е влязло в сила. Правилото за сила на присъдено нещо в арбитражния процес следва от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА и от съответните разпоредби на ГПК, поради сходството в правораздавателните функции на държавния съд и на арбитража. От момента на връчването му на страните решението влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. От изложеното може да се направи извод, че арбитражното решение е окончателно и слага край на съществуващия между страните /ищеца и първия ответник/ спор във връзка с изпълнението на задълженията по сключеният между тях договор за кредит. Макар арбитражното решение да не е държавен акт, а волеизявление с частноправен характер, има публичноправни последици, една от които е силата на присъдено нещо. Тези последици произтичат от правораздавателната функция на арбитража като признат от закона „заместник“ на държавното правосъдие, поради което и на него е придадена същата защита, която спорещите биха получили чрез решението на държавния съд. Обратното разбиране би означавало, че всяка една страна, недоволна от арбитражното решение, би могла да го оспори като отнесе повторно спора пред държавния съд, а подобно незачитане на силата на присъдено нещо на един правораздавателен акт, макар и постановен от недържавен орган, би довело до правна несигурност в съществуващия обществен ред.