Решение № 945 от 28.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Варна, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110200728 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на К. В. Д., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул.“**********“ № **, против Наказателно постановление (НП) № 24-0819002357/27.08.2024 г. на Началник група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“- Варна.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, като твърди, че товара, които превозвал бил асфалтов отпадък / изрязани асфалтови парчета /, които отпадък не представлявал опасност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.Процесуалния му представител адвокат Д., ВАК, поддържа жалбата и 1 моли НП да бъде отменено. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, депозирани са писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2024 г. в 13:17 часа, служителите на ОД МВР Варна, сектор „ПП“ – свидетелите Т. Б. и Е. Г. спрели за проверка движещият се по ул.

"Атанас Москов" в посока магазин "Метро" до пътен възел с автомагистрала "Хемус" товарен автомобил "Газ 33023 571" с рег. № **********, собственост на фирма "Акватех Инженеринг" ООД, с водач жалбоподателя- Д., тъй като по време на управление на автомобила не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобилът. При проверката констатирали и че автомобилът извършва превозва на насипен товар, за който приели, че не е покрит и може да бъде разпилян на пътното платно.

За констатациите от извършената проверка св. Т. Б. – мл. автоконтрольор съставил против водача на МПС – жалбоподателя Д., АУАН сер. GA, № 1274156/17.06.2024 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.137А., ал.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП .

Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да има възражения.

2

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 24-0819002357/27.08.2024 г., с което при идентичност на описанието на нарушения и тяхната правна квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137А. от ЗДвП с налагане на "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева; на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП с "глоба" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

От показанията на свидетелите Е. Г. и Т. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Б. и от писмени доказателства – справка за нарушител, заповед, справка- регистрация на МПС и др., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

3

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

По пункт 1 от НП .

Съдът приема, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137А., ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано.

Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50. 00 /петдесет/ лева – чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП .

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга 4 по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.

137А, ал. 1 от ЗДвП, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършените от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО.

Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както и авторството му.

Съдът счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , за което е санкциониран жалбоподателят е доказано със събраните по делото доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение непосредствено.

В тази връзка свидетелят Г. е категоричен, че в гр. Варна на ул.

"Атанас Москов" до магазин "Метро", жалбоподателя като водач на процесния автомобил е управлявал същия без поставен обезопасителен колан по време на движение, като в тази връзка сочи, че визуално е забелязал, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан докато същия е управлявал автомобила, преди да бъде спрян. Свидетелят Б. заявява, че подкрепя написаното от него в АУАН.

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, включително и в частта им, в която св. Г. сочи, че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движение. Тези показания сами по себе си са последователни и непротиворечиви в хода на процеса. Съдът счита тази група гласни доказателства за безпристрастни и в достатъчна степен обективни. Показанията на тези двама свидетели не са изолирани от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на полицейския служител Г., които изпълнявайки 5 служебните си задължения по никакъв начин не е заинтересован да посочи жалбоподателя Д. за водач на МПС, който по време на движение не използва обезопасителен колан.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на извършеното нарушение и неговия автор. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че същият е бил поставил обезопасителния колан, който откопчал, за да вземе документите от жабката на автомобила. Такива възражения жалбоподателят навежда едва с настоящата жалба, като липсва каквато и да е конкретика кое е наложило преди полицейските служители да приближат до автомобила му и да му поискат документите, същия да откопчае обезопасителния колан.

Също така, съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл.

6

57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата справедливост.

По изложените съображения състава на съда намира, че следва да потвърди НП в тази му част.

По пункт 2 от НП.

Вменената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 177, ал.

4, т. 2 от ЗДвП предвижда специална санкция за лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП , при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.

По делото не се спори, че именно процесният ден и час, жалбоподателят е бил спрян от служителите на автомобилна администрация, и че именно той е управляван процесния камион, за който служителите са 7 констатирали описаните в акта и в НП нередовности. Първият спорен въпрос по делото, е наведеното възражение в жалбата, дали е бил покрит и необесобасен товара или не, както твърдят служителите инспектори, като съдът дава вяра именно на техните показания, като обективни и безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото, още повече, че и двамата свидетели, разпитани в с. з. сочат, че самият водач им е казал –"че покривалото не работи". Поради което и възраженията в този аспект в жалбата, съдът намира за неоснователни.

Отделно от това, фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административно наказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на защита, като акта и НП са издадени и в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.