Протокол № 744 от 23.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 744 гр. Благоевград, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Каменова Гражданско дело № 20201200101329 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Ищецът, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК – явява се адв. В., преупълномощен от адв. Н-Т..

Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК – явява се ст. юриск. Т., с пълномощно отпреди.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. В.: Във вр. с Ваше протоколно определение от 08.10.2025 г., с което отказвате да допуснете сторените с исковата молба и първото с.з. доказателствени искания, моля то да бъде отменено и да допуснете исканата САТЕ, с формулираните задачи. Наистина е налице влязъл в сила акт със задължителна сила по отношение вината на лицето, по смисъла на чл. 300 от ГПК, като с него се установява, че застрахованият водач е невиновен за престъплението, в което е обвинен, което е престъпление по чл. 343, ал.1 буква „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал 2, пр. 6 от ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране 1 скоростта на движението да се съобразяват с конкретни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.

Продължаваме да поддържаме твърденията, че управлявайки автобус по автомагистрала при нощни условия е намалени условия на видимост при законно допустима максимална скорост, съгласно чл. 21 от ЗДвП за водачи, категория С от 100 км.ч., а към момента 90 км.ч., водачът Борислав Петров е нарушил правилата за движение по пътищата, като от една страна при възприета опасност на пътното платно не е предприел аварийно спиране, а неправилно се е опитал да заобиколи пешеходеца, завивайки наляво, като не е съобразил избраната скорост и с това, че превозва пътници с толарно МПС т.е. нарушил е чл. 20 от ЗДвП във всички останали предположения по изр. Първо и изцяло по изречение второ. Не се е движил на дълги светлини, в съответствие с чл. 70 от ЗДвП, въпреки че няма данни да се е налагало да управлява на къси светлини и избирайки скоростта на движение, с това се е поставил в ситуация да не може да спре в зоната на осветеност, както е нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Видно от материалите по наказателното дело е, че ако е предприел аварийно спиране и забележи пострадалия, то скоростта би била 11 км.ч., което не би довело до удар.

ЮРИСК. Т.: Считам, че искането е неоснователно във вр. с това автобусът с каква скорост ще удари пешеходец и колко е по-ниска скоростта, толкова по-сигурно е да не настъпи летален изход. Има влязла в сила присъда, която има задължителен характер за гражданския съд, не следва да има пиян пешеходец, в сумрак, в тъмната част на денонощието.

Съдът намира, че не е необходимо отмяна на определението по произнасянето по направеното искане. Не се касае за грешка или пропуск.

Съдът е изложил своите мотиви по направеното доказателствено искане, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отмяна на протоколно определение от 08.10.2025 г., с отказ на съда за допускане на САТЕ.

АДВ. В.: Водим допуснатия свидетел.

ЮРИСК. Т.: Предоставям на съда, считам че не е необходимо.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Снема се самоличността на свидетеля:

Н.Й.С.: 46 г., син на ищцата.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да бъда свидетел.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК, за което даде обещание да казва истината.

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. В.: Бяхме си у дома с майка ми и помалките ми братя. Обадиха се от полицията, тогава ни казаха, че имаме смъртен случай на нашия брат. Станало е на пътя към гр. Сандански. Майка започна да плаче. Чудехме се какво става с него, дали това е вярно или не.

Майка ми много лошо прие новината. Водихме я на лекар, би й успокоително.

Брат ми и майка ни живяха на един адрес. Той й беше опората. Той нямаше семейство, не беше женен. Той работеше, цялото село го знаеха, че работи за да се хранят. Сега аз се грижа за нея, разведен съм и съм при нея. Имам и помалки братя, но аз се грижа за нея. Майка ми понякога ме пита дали той ще си дойде, тя още си мисли, че е жив. Аз й казах, че съм й големия син, че ще съм й аз опората. Много пъти я виждах да реве, да плаче. Постоянно й звъня да съм близо до нея, да не скърби много. Тя сякаш очаква той да си дойде от някъде.

На въпроси на юриск. Т.: Аз тогава бях в моето село, имах проблеми с жена ми, разведохме се и си бях у дома. Често преди случая се виждахме с брат ми. На 10 дни се виждахме. Аз нямам книжка, но ме возеха при тях или те идваха при мен. Майка ми и брат ми заедно идваха в моето село. Аз съм в с.

Джурово, а те в с. Брестница.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.

АДВ. В.: Освен, че поддържам искането за САТЕ, нямам други доказателствени искания.

ЮРИСК. Т.: Нямам доказателствени искания.

С оглед обстоятелството, че съдът се произнесе вече по направеното искане, намира че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. В.: Госпожо съдия, моля да уважите така предявения иск. Видно от приобщените материали по наказателното дело, дори и да е настъпил удар при такава ситуация, същият би бил с много по-ниска скорост, като до смърт въобще не би се стигнало. Считам, че се доказаха болките и страданията, които моята доверителка е понесла вследствие на деликта, доказа се застрахователното правоотношение, по силата на което ответното дружество следва да се ангажира. Претендирам разноски, за което представям списък.

ЮРИСК. Т.: Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан. Видно от влязлата в сила присъда не е открита вина у водача застрахован при ответника. Той е направил всичко, което е зависило от него. Задължението на един водач е да намали и да отбие в дясно, което е той е направил, въпреки че наличието на пешеходец на скоростен път, на автомагистрала не представлява предвидимо препятствие. Пешеходецът със своите действия единствено е станал причина за леталния си изход и за настоящото дело. Представям списък на разноските, които моля да ми се присъдят съгласно списък по чл. 80 от ГПК. в срок.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение Протоколът се написа в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14,25 часа.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ Секретар: _______________________

4