Решение № 319 от 22.05.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Козлодуй, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101595 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на В. В. Ф., ЕГН ********** чрез адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия Пловдив, с която е предявен против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869 с адрес гр.София ул.“Славянска“№ 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за обявяване недействителност на клауза за неустойка, уговорена в чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №541410 от 28.06.2021г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, като противоречаща на добрите нрави и сключена в нарушение на закона - чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Претендира направените по делото разноски.

Ответника „Сити Кеш“ ООД, чрез юрисконсулт Лусиа В. признава изцяло иска.

В съдебни заседания страните не се явяват, не се представляват.

Съдът, след като съобрази доводите и становищата на страните и събраните писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът В. В. Ф. и ответникът „Сити Кеш“ ООД град София сключили Договор за паричен заем Кредирект №541410/28.06.2021г., по силата на който ищеца е получил в заем сумата от 1000 лева, която се е задължил да върне на ответника на 18 вноски в срок до 28.12.2022г. заедно с лихва от 401,64 лева или общо 1401,64 лева при ГПР 48.17 % и годишен лихвен процент от 40.05%,.

1

В чл.6.2 от Договор за потребителски кредит страните са уговорили при неизпълнение на задължение на заемателя по чл.6.1 в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита да предостави обезпечение, да заплати на кредитора и неустойка в размер на 2018,36 лева, разсрочена на 18 вноски, съгласно погасителния план, т.е. като се оскъпява дължимата погасителна вноска и задължението по кредита възлиза на общата сума от 3420,00 лева.

Съдът намира, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №541410/28.06.2021г, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК и поради накърняване на добрите нрави.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, то и правилата на Закона за защита на потребителите.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ се установява, че ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатият на ищцата като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите и ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение. В настоящия случай съдът намира, че клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на 2 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според съда посочената уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

На първо място, тъй като неустойката е включена в месечните погасителни вноски, то се представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. В случая уговореният размер на тази неустойка е над размера на отпуснатия кредит, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "неустойка" оскъпява по скрит начин кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. По този начин с клаузата за неустойка реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.

19, ал. 5 ЗПК.

Наред с изложеното, съдът счита, че посредством начисляването на същата неустойка, се цели преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите, а именно, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР. Предвид горното се налага извода, че договорната клауза в чл.6.2, предвиждаща дължимост на процесната неустойка в размер на 2018,36 лева е нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави и поради неравноправност и съдcj следва да уважи изцяло иска.

По разноските:

По общото правило на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Искът за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка е уважен при условията на чл.237 от ГПК- при признаване на иска. С подадения от „Сити кеш“ ООД отговор на исковата молба, освен, че е заявено признаване на иска, подробно е мотивирано, защо считат, че с поведението си не са станали причина за предявяване на иска. Основното твърдение е, че дружеството - кредитодател не е претендирало заплащането на неустойката. Ищецът не е възразил и не е представил доказателства за противното. Както се сочи в мотивите към Определение № 95/07.02.2018г. по ч.гр.д.№ 510/2018г. на ВКС, ІV г.о.,“В нарушение на закона обаче съдът е приел, че длъжникът е дал повод за 3 предявяването на иска с поканата до длъжницата да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. Тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск“. Така също в мотивите към Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г., III г. о. се приема, че „За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането“. Ето защо, ще следва да се приеме, че са налице и двете комулативни предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника по иска за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, от заплащане на направените от ищеца съдебни разноски.

Така мотивиран по изложените съображения, Козлодуйският районен съд, първи състав

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните В. В. Ф., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869 с адрес гр.София ул.“Славянска“ № 29, ет.7, че предвидената в сключения между тях Договор за паричен заем Кредирект №541410 от 28.06.2021г. клауза за неустойка в размер на 2018,36лева, уговорена в чл.6.2 е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и сключена в нарушение на закона - чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.21, ал.1 от ЗПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4