Решение № 786 от 19.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Г. Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100509392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 7190 от 27.06.22 г.по гр.д. №46368 по описа за 2021 г. СРС-87 състав ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „****, срещу Агенцията за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ **** , с адрес: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението, извършено със Заповед № П-163/02.06.2021 г. на Министъра на финансите А.В., като неоснователен и като погА. по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „****, срещу Агенцията за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ **** , с адрес: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "директор" на Агенцията за държавна финансова инспекция, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „Красно село“, кв. „****, да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ **** , с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 180 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца.. Поддържа, че решението е неправилно постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото 1 правоотношение е било прекратено на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията като съдът не е отчел,че чл.19 а ,ал.2 ЗА е дерогиран от чл. 9, ал. 3 от Закона за държавната финансова инспекция. Поддържа, че нормите на чл. 9, ал. 3 от ЗАДФИ и чл. 19а от ЗАдм се намират в условия от специална към обща норма, т.е. специалната норма изключва общата.Специалният закон разширява пределите на контрола по законосъобразност.Съдът неправилно е приел, че с оглед спецификата на разпоредбата на чл. 19а, ал. 3 от ЗАдм проверката на съда се свежда само до установяване на формалните изисквания на закона.

Моли решението да бъде отменено и да се уважат предявените искове.Не претендира разноски.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от въззиваемия Агенция за държавна финансова инспекция, с който същата се оспорва.Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не е спорно между страните, че на 04.11.2016 г. между Министъра на финансите и ищеца е сключен трудов договор № 346, по силата на който ищ ецът е приел да изпълнява длъжността " директор" на агенцията.

С ъ с Заповед № П-163/02.06.2021 г. на Министъра на финансите А. Василе в е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на длъжност "директор" на основание чл. 9, ал.3 т. 4 от Закона за държавната финансова инспекция и чл. 19 а, ал. 2 от Закона за администрацията и след съгласуване с министър-председателя, обективирано с докладна записка от Министъра на финансите № 03-00-457/01.06.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и 3 от Закона за държавната финансова инспекция е предвидено, че директорът на агенцията за ДФИ се назначава и освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е заемал длъжност " директор" на Агенция за държавна финансова инспекция. При уреждане на 2 правата и задълженията на страните - работодател и служител, заемащ длъжността "директор" в АДФИ, както и основанията за прекратяване на трудовото правоотношение се прилагат правилата, предвидени в Кодекса на труда. С оглед спецификата на заеманата длъжност приложение намират и разпоредбите на Закона за администрацията. Съгласно чл.

19, ал. 4 от Закона за администрацията, органи на изпълнителната власт се считат председателите на държавни агенции, каквато е и Агенция за държавна финансова инспекция. В разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от закона е предвидено специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници), като те могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава по негова преценка.

Следователно и въз основа на приложимите разпоредби следва да се извърши преценка на законосъобразността на уволнението, извършено с оспорената заповед. От събраните по делото доказателства се установява, че заповедта е издадена от органа по назначението, както и че ищецът е заемал длъжност " директор", която попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 9, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Установява се, че по докладна записка на Министъра на финасите, министър-председателят е заявил съгласието си трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено.

Правилно първоинстанционният съд е приел с оглед разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, че работодателят не дължи излагане на мотиви относно фактическите основания за уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на органа по назначението, в конкретния случай Министърът на финансите да прекрати правоотношението с директора на АДФИ по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата, които са довели до вземането на това решение и дали те се дължат на несправяне с работата, нарушения на трудовата дисциплина или лично отношение. Нормата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е специална по отношение на основанията за прекратяване на трудово правоотношение, предвидени в Кодекса на труда, поради което настоящият съдебен състав намира, че заповедта е мотивирана, като работодателят е посочил изрично разпоредбата, уреждаща правото му да прекрати трудовото правоотношение по своя преценка и след съгласуване с министър-председателя.

Следователно прекратяването на трудовото правоотношение се явява законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение ,които съдът определя на 100 лв.

3

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7190 от 27.06.22 г.по гр.д. №46368 по описа за 2021 г.

СРС-87 състав

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „Красно село“, кв. „****, да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ **** , с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4