Определение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Перник, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251700100714 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на А. Й. Б., с която е предявен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** на 08.04.2025 г. на път ІІІ623 в района на 42-ри км. в посока от гр. Земен към с. Л., ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното му изплащане. При извършена проверка на основание чл.

140, ал. 1 ГПК съдебният състав констатира, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявеният с нея иск е допустим.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са получени от ответника „Евроинс“ АД на 12.12.2025 г. и в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК последният е депозирал отговор, с който е оспорил основателността на исковата претенция.

Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад, съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните, както и да напъти същите към медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

Представените с исковата молба заверени преписи от документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, доколкото са относими към спора и необходими за решаването му.

С исковата молба е отправено искане ответникът да бъде задължен на основание чл.

190 ГПК да представи заверено копие на застрахователна полица № BG/07/525000420797.

Същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като с отговора на исковата молба ответното дружество е признало наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващо отговорността на водача на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** към датата на настъпване на инцидента, поради което този факт следва да бъде отделен като безспорен между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и съответно представянето на документа не е необходимо за решаване на делото.

С исковата молба са отправени искания за допускане на свидетелски показания на двама свидетели за доказване на посочени обстоятелства, за допускане на съдебноавтотехническа и съдебно-медицинска експертиза по изчерпателно изброени въпроси.

Съдът намира, че тези доказателствени искания следва да бъдат уважени, предвид обстоятелството, че касаят установяване на подлежащи на доказване факти с оглед направените твърдения и оспорвания от страните.

С отговора на исковата молба ответното дружество е отправило искане да бъде 1 изискана справка от РУ на МВР – Радомир, от която да е видно дали във връзка с процесното произшествие е образувано досъдебно производство, както и ако е образувано да бъдат изискани копия от изготвени протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и протоколи за разпит на свидетели. Настоящият състав намира, че искането следва да бъде уважено, доколкото е направено за установява на относими към спора факти, с изключение на частта, с която се иска изискване на евентуално съставени протоколи за разпит на свидетели, тъй като писмените свидетелки показания са недопустимо доказателствено средство и не могат да бъдат ползвани в настоящия процес. В случай че същите съдържат данни за конкретни обстоятелства, които страната цели да докаже, установяването на последните следва да бъде направено посредством други допустими доказателствени средства.

Следва да бъде уважено искането на ответника, направено с отговора на исковата молба за допускане на допълнителен въпрос към вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, формулиран в отговора на исковата молба, тъй като отговорът му е относим към предмета на делото.

На вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза следва да бъдат дадени указания при изготвяне на заключението да съобрази документите, които ще бъдат изискани от РУ на МВР – Радомир, в случай че такива са били изготвени и бъдат представени по делото, за да отговори заключението възможно най-пълно на поставените въпроси.

На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъдат дадени указания да уточни възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като заяви дали твърди, че същата към момента на вредоносното събитие не е била с поставен предпазен колан или била с неправилно поставен предпазния колан; в последния случай следва да конкретизира в какво се изразява неправилното поставяне на колана, как е следвало да бъде поставен и как е бил закрепен фактически.

Съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес. В случая ответникът е застрахователно дружество и връчването на съдебните книжа по делото следва да бъде осъществено по посочения начин. С разпореждане № 1444/ 03.12.2025 г. съдът му е дал указания да посочи електронен адрес за връчване и начин за връчване по чл. 38, ал. 2 ГПК, но същите не са изпълнени. Поради това следва да му бъдат дадени нови указания в същия смисъл.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна такса подлежи на връщане.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 2

ЗЗД.

2. Ищцата А. Й. Б. твърди, че на 08.04.2025 г. около 11:00 ч. на път ІІІ-623, при 42-ри км. в посока от гр. Земен към с. Л. пострадала при пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***.

Уточнява, че инцидентът е причинен поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ - Лъчезар Антонов Матеев, който навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движел лек автомобил „Хонда Акорд“, управляван от нея.

Лъчезар Антонов Матеев управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не упражнил контрол над него, поради което навлязъл в лентата за насрещно движение. В резултат на произшествието А. Й. Б. получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на подбедрицата, фрактура на трималеоларис крурис декс, фрактура кондили тибие мед.декс. Била транспортирана по спешност до МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник от екип на ЦСМП, където постъпила със силна болка в областта на десен долен крайник и ограничено движение на същия.

Поради естеството на травмите била транспортирана до УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, където била оперирана на 08.04.2025 г., като била извършена фиксация на фрактура на тибиалния малеол чрез 5 дупкова 1/3 тубуларна плака и винтове. Поставени били 3 кан.игли, след което фрактурата била фиксирана с 3 канюлирани винта. В резултат на проведеното лечение десният й крак бил напълно обездвижен, не можела да изпълнява ежедневните си дейности, имала непрестанна нужда от чужда помощ в битов план. В исковата молба се сочи още, че на 20.10.2025 г. А. Й. Б. била приета в Уни хоспитал в гр. Панагюрище, където била установена посттравматична гонартроза, като се твърди, че същата е получена в резултат на предшестващата операция на фрактурата, получена при проишествието от 08.04.2025 г. На 22.10.2025 г. била проведена операция и извършена индивидуална първично ревизионна артропластика на дясното коляно, поставена била индивидуално първично ревизионна коланна протеза с тибиално стъбло, фиксирано с гентамицинов цимент. Ищцата твърди, че и към момента на депозиране на исковата молба изпитваните от нея болки все още не са отшумели, все още не се е възстановила, както и че лечението й продължава. Излага, че психическото й състояние е тежко, а качеството й на живот драстично се влошило. Заявява, че към момента на настъпване на пътния инцидент отговорността на водача на лекия автомобил „Тойота Рав 4“ била покрита от ответника „Евроинс“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG/07/525000420797. С оглед на тези обстоятелства А. Й. Б. моли да бъде постановено решение, с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното му изплащане.

3. Ответникът „Евроинс“ АД оспорва предявения иск. Признава, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** била покрита от него по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва твърдения от ищцата механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Твърди, че водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“ няма вина за инцидента, както и че същият е причинен единствено поради неправомерни действия на ищцата като водач на лек автомобил „Хонда Акорд“, като излага, че тя управлявала с несъобразена с пътните условия скорост. Изразява становище, че претендираният размер на застрахователно обезщетение е прекомерно завишен. Навежда възражение, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като не била поставила правилно предпазен колан към момента на настъпването му или не е използвала такъв.

Ответното дружество оспорва искането на А. Й. Б. за присъждане на законна лихва върху претендираното от нея обезщетение, считано от 28.04.2025 г., като сочи, че с извънсъдебната й претенция не е посочена банкова сметка, което съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ има за последица забава на кредитора.

4. УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да уточни възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, 3 като заяви дали твърди, че същата към момента на вредоносното събитие не е била с поставен предпазен колан или била с неправилно поставен предпазния колан; в последния случай да конкретизира в какво се изразява неправилното поставяне на колана, как е следвало да бъде поставен и как е бил закрепен фактически.

5 . Доказателствената тежест с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните се разпределя, както следва:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: настъпилото пътно-транспортно произшествие със сочения в исковата молба механизъм; противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***; претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между произшествието и вредите; наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ и ответника към датата на пътния инцидент.

Вината на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че произшествието е настъпило поради неправомерно поведение на А. Б., изразяващо се в управляване на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № *** с несъобразена с пътните условия скорост; както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като установи, че същата не е поставила предпазен колан или е била с неправилно поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.