Решение № 1243 от 18.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Бургас, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120100170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

Образувано е по жалба вх. № 1469/12.12.2023 г., от Г. Г. М., ЕГН ********** и А. М.

М., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Ч***, ул. *** срещу решение от 10.01.2023 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** с искане за неговата отмяна, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че с Решение № 3161/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр.

С*** на наследниците на С.М. С. е отказано възстановяването на в съществуващи реални граници правото на собственост върху имот 0,600 дка, IV категория в местност „**“ по плана на с. Ч***. Поддържа се, че с процесното, чиято отмяна се иска жалбоподателите, в качеството им на наследници на С. М. С. са обезщетени по чл. 27а от ППЗСПЗЗ чрез предоставяне в собственост на 1,833 дка земеделска земя на стойност 308 лева, равняваща се на 1833/3237 ид. ч. от поземлен имот от ОПФ с идентификатор **** по плана за обезщетяване, представляващ посевна площ, целият с площ 3,237 дка, находящ се в м-т „***“, на стойност 546 лева, при граници: ПИ с идентификатор ****, идентификатор *****, идентификатор *****, идентификатор ***** и идентификатор **** . Сочи се, че в процесното решение като основание е посочено Решение № 3161/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ и Решение № 5Ч/17.01.2005 по чл. 18 ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Изложено е, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като същото може да бъде постановено само въз основа на влезли в сила Решение № 3161/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ и Решение № 5Ч/17.01.2005 по чл. 18 ал. 17 от ППЗСПЗЗ, каквито в случая няма, тъй като последните не са били връчени на наследниците на С. М. С.. В условията на евентуалност се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с чл. 27а от ППЗСПЗЗ да се предостави обезщетение съответно по стойност на определеното. Наведени са бланкетни 1 твърдения за незаконосъобразност на решението поради противоречие със целта на закона.

Направено е искане за отмяна на решението.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

С нарочна молба от 16.04.2024 г., към оспорването на решенията се е присъединил като страна П. Г. П., на основание чл. 182 ал. 3 от АПК.

В законоустановения срок по чл. 163 ал. 2 от АПК ответникът Общинска служба по земеделие – С*** представя писмен отговор на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, жалбоподателите подържат жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за наследници на С. М. С., починал на *** г., от което се установява, че наследници по закон на същия са жалбоподателите Г. Г. М., и А.

М. М..

По делото е представено Решение № 3161/06.05.1994 г. на ПК – С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с което по заявление № 3161/04.08.1992 г. от С. М. С. са възстановени част от заявените земи в гр. Ч***, а за друга е отказано.

Прието по делото е решение от 10.01.2023 г. на ОСЗ гр. С*** по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, издадено, въз основа на Решение № 3161/06.05.1994 г. на ПК – С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В хода на проведената по реда на чл. 158 от АПК служебна проверка относно редовността на предявената жалба, съдът констатира, че същата е депозирана от активно – процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта.

Искането за отмяна е направено в законоустановения срок. Жалбата ангажира надлежно правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на оспорвания акт.

По правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му лежи върху административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят – в случая ответника по делото.

Когато в процеса за отмяна съдът установи нищожност на оспорения акт я обявява, дори да липсва искане за това – чл. 168 ал. 2 от АПК.

Оспореното решение от 10.01.2023 г. на ОСЗ гр. С*** по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е нищожно, тъй като е основано на нищожно Решение № 3161/06.05.1994 г. на ПК – С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Основание за оспорване на административните актове е липсата на компетентност у органа издал акта – чл. 146 т. 1 от АПК. Когато органът издал акта е колективен, некомпетентност ще е налице, ако същият е издаден от незаконен състав.

Решение № 3161/06.05.1994 г. на ПК – С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на което е основано оспореното решение е неподписано от председател, съобразно изискванията на чл.

2

15 ал. 2 т. 6 изр. 2 от ЗАП (отм.).

Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на оспореното решения. По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, респ. решението следва да бъде обявено за нищожно, а преписката – върната на административния орган за произнасяне с валидни и законосъобразни решения, съобразно чл. 173 ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатен депозит за вещо лице в размер от 300 лева.

По делото жалбоподателката е представлявана от процесуален представител, но доколкото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, такова не следва да се присъжда.

Съобразно Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, по жалби срещу административни актове се събира проста такса от физически лица в размер на 10 лева. Такава не е събрана, поради което на основание чл. 77 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК във вр. чл. 143 ал. 1 от АПК административният орган следва да бъде осъден с решението.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожно решение от 10.01.2023 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписката по заявление № 3161/04.08.1992, депозирано от С. М. С. на Общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** за издаване на валидни и законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати на Г. Г. М., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Ч***, ул. *** сумата 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С** да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща държавна такса, на основание т. 2б от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас, в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3