Решение № 607 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242100501896 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба н а „ТАРСИС АПАРТ“ ООД, Е И К : 131451098, против решение № 324/30.09.2024 г. по гр.д.1352/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прието за установено по отношение на въззивното дружество, че Н. В. П. от ***, е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 680.00 кв.м., съгласно КККР, на основание сключен договор за доброволна делба от 20.05.2005 г. с акт № 112, том V, рег. № 2888 по описа на нотариус Мария Бакърджиева и № 107, том ИИ, вх.рег.8879/20.05.2005 г. по описа на СВп-Несебър; на основание чл.108 от ЗС въззивното дружество е осъдено да предаде на въззиваемата П. владението върху гореописания имот; отхвърлен е искът на въззивника „Тарсис Апарт“ ООД за приемане за установено по отношение на Н. В. П., че „Тарсис Апарт“ ООД е собственик на ПИ с идентификатор ***, с площ 680.00 кв.м., съгласно КККР, на основание давностно владение, продължило за периода от м.ноември 2012 г. до настоящия момент; и въззивникът е осъден да заплати на Н. П. сумата от 2 950,41 лв съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и при непълнота на доказателствата.

Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че „Тарсис Апарт“ ООД е придобил процесния поземлен имот на основание придобивна давност, вследствие на упражнявано от дружеството чрез неговите органи и служители владение по смисъла на 1 чл.68, ал.1 от ЗС чрез приобщаването му към комплекс „Тарсис“ за периода от м.ноември 2012 г. до настоящия момент. Сочи се, че съдът неправилно е изградил изводите си на представените по делото 2 бр. сателитни снимки от софтуерна програма Гугъл Земя; електронно съобщение от управителя на „Тарсис Апарт“ ООД – Г. Димитров до пълномощника на Н. П. - адв. Мариана Трифонова; и показанията на св.Е. С.. По отношение на сателитните снимки се твърди, че приложените разпечатки не са изготвени по предвидения в ГПК ред, поради което, въпреки заявеното от въззивника възражение, са приети като доказателство. Заявява се, че разпечатките от Гугъл Земя отразяват състоянието на имота, което е било към пролетта - лятото на 2012 г., тъй като през ноември 2012 г. дървесната растителност е премахната от ответното дружество. По отношение на показанията на св.С. се твърди, че неправилно съдът ги е кредитирал и обвързал с разпечатките от Гугъл, като не е отчел, че свидетелката е близка роднина на ищцата, и е заинтересована от изхода на делото и както ищцата, тъй като също има наследствени имоти в съседство с процесния. По отношение на електронното писмо от управителя на „Тарсис Апарт“ ООД до пълномощника на Н. П. - адв.Трифонова се посочва, че неправилно съдът е приел, че то се отнася за процесния имот.

Изложени са оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил приетата съдебно-техническа експертиза, писмените доказателства, представени от „Тарсис апарт“ ООД, и показанията на незаинтересованите свидетели Б. Х. и С. С., още повече, че показанията на тези свидетели относно завладяването и ограждането на процесния имот през ноември 2 0 1 2 г. кореспондират с представените и неоспорени официални документи - разрешения за строеж и удостоверения за въвеждане в експлоатация на сградите в съседство с процесния имот, както и със заключението на СТЕ.

Твърди се, че въззивникът успешно е провел пълно и главно доказване относно началния период на придобивната давност - ноември 2012 г. с представените писмени и гласни доказателства.

На следващо място се сочи, че презумпцията по чл.69 ЗС за наличие н а animus във владелеца „Тарсис апарт“ ООД не била успешно оборена от ищцата, върху която лежи доказателствена тежест.

Твърди се, че по изложените съображения, искът по чл.108 от ЗС на Н. П. е недоказани и следва да бъде отхвърлен, а насрещният установителен иск по чл.124 от ГПК на „Тарсис апарт“ ООД следва да бъде уважен, поради проведеното успешно пълно и главно доказване на придобиването по давност на имота, считано от ноември 2012 г.

Претендира се съдът да отмените в цялост първоинстанционното решение и да постанови решение по същество, с което да отхвърлите иска по чл.108 от ЗС, предявен от ищцата Н. В. П. и да признаете за установено, че въззивното дружество е собственик на процесния поземлен имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Претендират се съдебно-деловодните разноски.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемата Н. В. П. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок както и в съдебно заседание - чрез процесуалния си представител адв.Георги Костадинов. Изложени са подробни съображения във връзка със заявените от въззивника оплаквания.

По отношение на представените сателитна изображения се твърди, 2 че са свалени от интернет сайт на Google и авторството им и съответно правата са на този интернет портал. Сочи се, че е ноторно известно, че цитираният сайт съдържа опция да показва и архивни изображения за минал период, като датира същите, което е видно и от представените изображения.

Твърди се, че представените изображения не са частно направени фотоснимки, а изображения, свалени от публично достъпен интернет портал.

По отношение на показанията на св.С. се твърди, че правилно са кредитирани от съда, тъй като свидетелката е запозната с историята на имота, притежавала е имот в съседство, ориентира се както по кадастралната скица и по представените сателитни изображения и показанията й се потвърждават от показанията на втория свидетел на ищцата. По отношение на електронното писмо се твърди, че е изпратено като отговор н а нотариалната покана на ищцата до дружеството чрез нейния адвокат и няма никакви основания да се твърди, че ищцата изпраща покана за друг имот освен за своя, още повече, че в поканата ищцата цитира идентификатора на имота. Посочва се също, че няма никакво основание да се приеме, че отговорът на дружеството до Н. П. визира друг имот, различен от нейния собствен, тъй като отговорът на дружеството е именно по повод поканата, която е за конкретен имот. Излагат се твърдения, че изпратеният отговор на дружеството ясно и недвусмислено показва, че в дружеството са наясно, че Н. П. е собственик на завладения от тях имот; дружеството предлага да извърши действия от „името на собствениците"; и че има намерения за придобиване на този имот и е заинтересовано от продажба на имота.

Оспорени са оплакванията на въззивника, че съдът не е обсъдил представени от него доказателства. Излага се, че документите за собственост и строителни актове, свързани със строителството на комплекс „Тарсис" са неотносими, тъй като предметът на делото не касае нито собствеността на комплекса, нито неговата законност, съотв.тези документи не касаят собствеността на дружество върху процесния имот, нито договорни отношения за същия имот.

По отношение на СТЕ се твърди, че е относима единствено в частта си, в която констатира изградена ограда около процесния имот и фактическото му включване в границите н а комплекса, които факти не се оспорват от ищцовата страна.

По отношение на показанията на водените от ответника свидетели се твърди, че съдът ги е разгледал, но не ги е кредитирал.

Претендира се съдът да потвърди първоинстанционното решение.

Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявения от въззиваемата Н. В. П. иск за приемане за установено по отношение на „Тарсис Апарт“ ООД , че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор ***, с площ 680.00 кв.м., съгласно КККР на гр.Несебър, и да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението върху гореописания имот.

3

Ищцата твърди, че е собственик на процесния поземлен имот на основание сключен договор за доброволна делба от 20.05.2005 г. с акт № 112, том V, рег.№ 2888 по описа на нотариус М.Бакърджиева и № 107, том II, вх.рег.8879/20.05.2005 г. по описа на СВ-Несебър. Твърди, че с нот.акт № 44, том 2, дело № 486/1994 г. на НРС е придобила в съсобственост три земеделски имота в строителните граници на к.к.Слънчев бряг. На 21.01.2002 г. била извършена доброволна делба, вписана под № 279, том 1, вх.рег.№ 1470/21.08.2002 г. на СВ-Несебър, видно от която ищцата, заедно с Х. Н., К. К. и А. Х. получили общо в съсобственост дворно място, представляващо УПИ III-438 в кв. 3502, с площ от 2720 кв.м. Излага, че със заповед № 154 от 14.08.2021 г. на Община Несебър от имота били образувани четири нови имота: УПИ-III, УПИ-X, УПИ-XI, УПИ-XII, след което съсобствениците на бившия УПИ III-438 са сключили помежду си договор за доброволна делба от 25.05.2005 г., вписан под № 104, том 2, вх.рег.№ 2789/20.05.2005 г. на СВ-Несебър, при което ищцата получила в самостоятелен дял УПИ II-438 в кв.3502 по плана на к.к.Слънчев бряг-запад, с площ от 680 кв.м., отразен в КККР на гр.Несебър като ПИ с идентификатор ***, с площ 680.00 кв.м., на който ищцата е вписана като единствен собственик.

Твърди се, че ответното дружество като собственик на съседният ПИ с идентификатор ***, е завладяло имота на ищцата - изградило е ограда откъм улицата, препятства достъпа на ищцата до имота и неправомерно владее същия. Излага се, че след като ищцата е провеждала безрезултатни разговори с представители на ответното дружество за осигуряване на достъп до имота й и за предаване на владението върху него, с нотариална покана, връчена на представителите на дружеството на 18.09.2023 г. ищцата е поканила дружеството да й предаде владението върху собствения й имот и премахне оградата, препятстваща достъпа й. Твърди, че на 27.09.2023 г. е получила отговор от ответника, в който не се оспорвала собствеността на ищцата, но не се поемало и задължение за предаване на владението върху имота, което е наложило предявяване на иска.

Ответникът е оспорил иска с писмен отговор в законовия срок.

Изложени са твърдения по фактите, а именно - че в периода от 2004 г. до 2021 г. с поредица от сделки ответникът е придоби собствеността върху пет поземлени имота, върху които е изграден комплекс „Тарсис“ от няколко апартаментни жилищни сгради за сезонно ползване. Заявено е, че след като през 2012 г. ответното дружество е придобило ПИ с идентификатор *** (съседен от север на процесния ПИ) и ПИ с идентификатор *** (съседен от запад на процесния ПИ), съдружниците са взели решение „да започнат да стопанисват и облагородяват чуждия имот и да го приобщят към територията на разрастващия се комплекс Тарсис“. Твърди се, че през м.ноември 2012 г. дружеството е премахнало намиращите се в процесния поземлен имот и в съседния имот (двата съставляващи бившия У П И III-438) стари бунгала, почистени и извозени са всички отпадъци , имотите са засипани с хубава почва, заравнени са и е изградена поливна система. Твърди се, че в средата на м.април 2013 г., след получено разрешение за строеж на сградата, изградена в ПИ с идентификатор ***, ответното дружество е изградило ограда около цялата територия на комплекса, включваща към този момент: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***

(притежаван към този момент от друго дружество), и процесния ПИ с 4 идентификатор ***. Посочено е, че от този момент комплексът вече е охраняван с режим на достъп до комплекса само от 4 входа. Посочено е, че процесният ПИ с идентификатор *** фактически е ограден само откъм пътя, но поради ограничения достъп до комплекса, част от терена на който е този ПИ, достъпът до него е възможен само през някой от 4-те входа за комплекса, съотв.достъп до него имат само гостите на комплекса, ползващи услугите му.