Решение № 13949 от 17.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13949 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №

20241110105965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Първоначално исковете са предявени в условията на разделна отговорност срещу Р. А. Г., В. В. А. и Н. В. Г. при квоти на търсените задължения, както следва : от Р. Г. – 4/6 части, В. А. – 1/6 част и Н. Г. – 1/6 част съгласно уточнителна молба от 04.04.2024г. (л.50 от делото). След постъпили доказателства за отказ от наследството на В. Г. от двама от ответниците – В. А. и Н. Г., производството по делото срещу тези ответници е прекратено поради оттегляне на исковете (с определение от 06.11.2024г. срещу Н. Г. – л.147 и с определение, постановено в открито съдебно заседание, от 04.12.2024г., срещу В. А. – л.177 от делото). С молба от 03.12.2024г. (л.168 от делото) исковете са насочени и срещу нов ответник – Ч. Н. В. (брат на В. Г.), като едновременно с това е поискано и изменение на размера на исковете спрямо ответницата Р. Г.. С определение, постановено в открито съдебно заседание, на основание чл.228, ал.3 ГПК съдът е конституирал като нов ответник Ч. Н. В. и е допуснал на основание чл.214 ГПК намаляване на размера на исковете спрямо Р. Г. съобразно молбата от 03.12.2024г.

Предвид горното исковете са останали висящи срещу Р. А. Г. и Ч. Н. В. за осъждането им да платят разделно, както следва : Р. Г. – 2/3 част и Ч. В. – 1/3 част (съгласно молба от 03.12.2024г. – л.168) от следните суми : сумата от 1139,39 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. - м.04.2022г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „С***, аб. № 128883, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 194,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2021г. до 03.01.2024г., сумата от 23,45 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2021г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от 01.02.2024г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 4,79 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.05.2021г. - 03.01.2024г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

1

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата Р. А. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот, защото не била нито собственик, нито ползвател на имота. По делото липсвали строителни книжа относно изграждане на сградна инсталация за топлопреносна мрежа в сградата по местонахождение на процесния имот, като не било направено и заснемане на отоплителната инсталация. Оспорва измервателните уреди да са били сертифицирани. Оспорва през процесния период да е доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Позовава се на нищожност на клаузите от Общите условия на топлофикационното дружество относно изпадането на клиента на ТЕ в забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от предявените вземания.

Ответникът Ч. В. представя доказателства, че по надлежния ред се е отказал от наследството на В. Г..

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца или че наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том VI, рег. № 7804, нот.д. № 1074/2008г. от 23.12.2008г. (л.10 от делото) се установява, че Р. А. Г. и В. Н. Г. са продали процесния имот на своя син Н. В. Г., като са си запазили заедно или поотделно пожизнено право на ползване върху продадения имот. От удостоверение за наследници на В. Н. Г. се установява, че същият е починал на 27.08.2022г. (след края на процесния период) и призовани да го наследят са съпругата му Р. А. Г. и децата му – В. В. А. и Н. В. Г.. От представените съдебни удостоверения се установява, че децата на В. Г. са направили по надлежния ред отказ от наследството, оставено от същия. От удостоверение за родствени връзки на В. Г. се установява, че той има брат Ч. Н. В., като няма други братя или сестри, нито живи възходящи. След конституирането на Ч. Н. В. същият представи съдебно удостоверение, съгласно което се е отказал по надлежния ред от наследството на брат си В. Г.. При това съгласно чл.9, ал.3 ЗН съпругата на В.

Г. – Р. Г. се явява единствен негов наследник.

Предвид горното съдът приема, че през процесния период клиенти на ТЕ като титуляри на вещно право на ползване на имота са били Румяна Г. и В. Г., защото носителите на вещно право на ползване са задължени да заплащат разходите във връзка с ползването на имота, вкл. и разходите за доставената в имота топлинна енергия – чл.57 ЗС. Следва да се посочи, че отказът от вещно право на ползване от страна на Румяна Г. е извършен след процесния период, видно от приетата по делото декларация за отказ от вещно право на ползване вх. № 56133/27.07.2022г., акт № 247, том X (л.12), поради което направеният отказ от вещни права е ирелевантен относно въпроса за това кои лица са били клиенти на ТЕ спрямо процесния имот през процесния период.

2

От горното следва, че през процесния период Р. Г. и В. Г. са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и те, от една страна, и ищецът – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е начислявана и не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, защото радиаторите в имота са били затапени/демонтирани. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съгласно действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода м.05.2020г. – м.04.2021г. в имота липсва потребление на топла вода, като показанията на водомерите са занулени. За периода м.05.2021г. – м.04.2022г. количеството топла вода е отчитано въз основа на показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1223,99 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1955,35 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 731,36 лева.

Доставката на топлинна енергия до процесния имот през процесния период и нейната стойност се установяват от заключението по съдебно – техническата експертиза, като обстоятелството, че не са представени строителни книжа относно сградната инсталация не разколебава извода за присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, каквото обстоятелство е установено от вещото лице.

От заключението на вещото лице се установява, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН редовно на всеки 2 календарни години на метрологичн проверки за определяне на техническата му изправност и екслоатационна годност, като свидетелствата за проверка са подробно описани на стр. от 3 от заключението на вещото лице.

Средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители или индивидуални топломери и средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване са собственост на клиентите на топлинна енергия (чл.140, ал.4, изр.2 ЗЕ) и тяхна грижа е поддържането им в изправно състояние.

От отбелязването върху съобщение към фактура № 1014085705, издадена за задълженията 3 за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.24) се установява, че е налице плащане на сумата от 74,37 лева. Други плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват. При това неплатеното задължение за цена за доставена топлинна енергия възлиза на 1149,62 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fac47396-548b-4ed6-ad78-c5bd7f752555