Решение № 3169 от 29.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3169 гр. Варна, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110112422 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и 250 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № *****/10.07.2025 г. от „Е М“ ЕООД, чрез юрк. М.

М., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № ***/23.06.2025 г., в частта за разноските, както и за допълването му, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъдат заплатени присъдените разноски.

Молителят твърди, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и не отговарят на факическата и правна сложност на делото, доколкото същата, с оглед предмета на спора и формираната многобройна съдебна практика, се явява ниска. Посочва, че производството се е развило изцяло на база на събраните писмени доказателства, не са били налице допълнителни доказателствени искания, въз основа на което не се е наложило и осъществяване на допълнителни действия от страна на процесуалния представител на ищеца. Навежда твръдения, че съдът не е съобразил своевременно въведенето възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Изтъква, че са проведени две открити съдебни заседания, първото от които е отложено по технически причини. Посочва, че определените в Наредба № 1/09.01.2024 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, като се позовава на решението по дело С-438/22 на СЕС.

Отделно от горното, моли съда да допълни постановеното по делото решение, като посочи банкова сметка, по която да бъдат заплатени присъдените разноски.

1

В законоустановения срок, насрещната страна е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага, че наведените от молителя твърдения не водят до извод, че е налице ниска фактическа и правна сложност на делото.

Твърди, че освен извършените в хода на производството от страна на процесуалния представител, действия са извършени и други такива свързани с подготвянето на исковата молба. Намира, че при определяне дължмия размер на адв. възнаграждение, следва да бъде отчетен и материалния интерес, който в случая е над 15000 лева. Излага, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, а е съобразен с осъществените от процесуалния представител действия, както и със спецификата на производството.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Подадена в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице – ответник по делото, молбата за изменение на решението, в частта за разноските, е допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, като аргументите за този извод са следните:

С решение № ***/23.06.2025 г. съдът е уважил предявените от И. Щ. А., четири обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: сумата от 14542,18 лв. главница по договор за банков кредит от 21.07.2008 г., ведно със законна лихва от 05.08.2009 г. до изплащане на вземането; 1091 лв., представляваща лихва за периода от 23.01.2009 г. до 04.08.2009 г.; 9,53 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 23.01.2009 г. до 04.08.2009 г. и сумата в размер на 875,72 лв., представляваща разноски по гражданско дело и адвокатски хонорар, които вземания са прехвърлени от „**** банка“ АД в полза на „Е М“ ЕООД, с договор за цесия от 06.12.2013 г., поради погасено по давност право на принудително изпълнение, в периода от 06.11.2015 г. до 13.06.2024 г.

Със същото решение на основание чл. 78, ал.1 ГПК е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 4584,74 лева (от които 3900 лева заплатено адвокатско възнаграждение).

Правото на разноски, като акцесорно материално право на страна в процеса е регламентирано с разпоредбата на чл. 78 ГПК, в правилото на която е залегнал принципът за недопустимост на неоснователното разместване на блага между правните сфери на страните, като разноските се възлагат в тежест 2 на страната, станала причина за неоснователно водене на процеса.

След като съобрази наведените от молителя твърдения, съдът констатира, че са налице основания за преразглеждане на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

При изчисляване размера на същото, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвиждаща определяне размера на адв. възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове, независимо от формата на съединяването им.

В настоящия случай са предявени четири обективно кумулативно съединени иска, адвокатското възнаграждение по всеки един от които, е в общ размер на 2917,90 лева (1708,80 лева – по иска за главница, в размер на 14542,18 лева, съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата; 409,10 лева – по иска за лихва, с цена 1091 лева, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата; 400 лева – по иска за мораторна лихва, в размер на 9,53 лева, съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата и 400 лева по иска за сумата от 875,72 лева, съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата). Доколкото обаче и четирите иска се основават на облигационно правоотношение, произтичащо от един и същ юридически факт, с ангажиране на едни и същи доказателства и извършване на идентични правни действия от страна на пълномощника, съдът намира, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки един от тях без да се държи сметка за общия материален интерес, възлизащ на сумата от 16518,43 лева и въз основа на който се определя размер на адв. възнаграждение от 1886,66 лева (на осн. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата).

В допълнение на изложеното, както и молителят е посочил, предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, но същите могат да служат като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, във връзка с което следва да бъде извършена конкретна преценка съобразно действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело /в този смисъл определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., ВКС, 1 т.о./.

В случая не може да се приеме, че делото е с незначителна правна и фактическа сложност, в каквато насока са доводите на молителя. Макар подобни претенции да са често срещани в практиката, защитата е специфична и изисква подготовка и познания на процесуалния представител и в сферата на изпълнителното производство.

Въз основа на изложеното, съдът намира за справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на производството, размер на адвокатското възнаграждение от 2500 лева, изчислен като средна аритметична стойност между дължимия такъв съобразно броя на предявените искове и общия материален интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеното решение следва да бъде изменено, в частта за разноските, като присъдените в полза на 3 ищеза разноски бъдат намалени на 3184,74 лева, от които 2500 лева за адвокатско възнаграждение, 660,74 - заплатена държавна такса и 24 лева за заплатена такса за препис от изпълнителното дело.

Обективираното в молбата, искане по чл. 250 ГПК, за допълване на постановеното по делото решение, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъдат заплатени дължимите разноски, съдът намира за неоснователно.

Допълване на решение по реда на чл.250 ГПК е възможно, тогава когато е налице непълнота на съдебния акт. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет – при него липсва формирана воля на съда по част от спорното право, по един от съединените искове или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Посочването на банковата сметка в диспозитива на решението не представлява произнасяне по съществото на спора, доколкото същото не касае искането на ищеца и търсената от него защита. С постановеното решение, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, като твърдения в противния смисъл не се съдържат в молбата на ищеца. Евентуален пропуск в решението да бъде посочена банкова сметка не може да бъде отстранен по реда на чл.250 ГПК /решение №****/17.05.2018 г. по д. № ****/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Молбата за допълване на постановеното по делото решение, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдътРАЙОНЕН СЪДИЯ:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № ***/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 12422/2024 г., по описа на ВРС, 43 състав, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ПОСТАНОВЕНОТО:

„ОСЪЖДА „Е М“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ж.к. „*** 4“, „**** - София“ №1, *********** /стар адрес: гр. София, ******/, ДА ЗАПЛАТИ на И. Щ. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Аврен, с. *****, сума в общ размер на 4584,74 лева, представляваща сторените по делото разноски.“ ПОСТАНОВЯВА:

„ОСЪЖДА „Е М“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ж.к. „*** 4“, „**** - София“ №1, *********** /стар адрес: гр. София, ******/, ДА ЗАПЛАТИ на И. Щ. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Аврен, с. *****, сума в общ размер н а 3184,74 лева, представляваща сторените по делото разноски“, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № *****/10.07.2025 г. на „Е М“ 4

ЕООД, с която е отправено искане за допълване на постановеното по делото решение № ***/23.06.2025 г., чрез вписване на банкова сметка, по която да бъдат заплатени дължимите разноски, на основание чл. 250 ГПК.

РЕШЕНИЕТО, в частта, с която съдът се е произнесъл по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата част - с въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5