Определение № 22 от 29.07.2026, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. София, 29.07.2026 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД, СЪСТАВ ПОДПОЛК. ВАСИЛ

ПЕТКОВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Н. П. Н. като разгледа докладваното от подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20266000600019 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.

С Определение № 11/23.07.2026 г., постановено по ЧНД № 100/2026 г., състав на ВС – Пловдив е оставил без уважение искането на ВОП – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия гр. л. Н. П. Г. с ЕГН: ********** и му е наложил „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 1000 (хиляда) евро, вносима по сметка на Военен съд гр. Пловдив, в седмодневен срок, след влизане на определението в законна сила.

Срещу Определението е постъпил протест от ВОП – Пловдив. С доводи за неправилна преценка за съществуването на опасността обвиняемия да извърши друго престъпление се атакува законосъобразността му и се предлага същото да бъде отменено и срещу обвиняемият да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в каквато насока е първоначалното искане. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и сочи, че са налице основанията за вземане спрямо обвиняемия Н. П. Г. на най-тежката мярка за неотклонение.

Защитата предлага определението на ВС – Пловдив да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

ВОЕННО АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД, намира, че протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 64, ал. 6 от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Досъдебно производство е започнато под № 312/2026 г. по описа на ГДБОП – МВР – С.З. и е било образувано от Окръжна прокуратура – С.З. за това, че през 2026 г. в гр. С.З. четири лица са участвали в организирана престъпна група, създадена да върши престъпления по чл. 234 НК – престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. На 22.07.2026 г. делото е докладвано от наблюдаващия прокурор с докладна записка от служител на ГДБОП, видно от която две от лицата – Н. Г. и Ц.А. са военнослужещи.

Предвид гореописаното обстоятелство с постановление от същата дата наблюдаващият прокурор е изпратил делото по компетентност на Военноокръжна прокуратура – Пловдив, която от своя страна е приела наблюдението върху досъдебното производство с № 39-Рп/2026 г. по описа на Военноокръжна прокуратура гр. Пловдив.

По това ДП на обвиняемия Н. П. Г., е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 234, ал.3, т.2 и т.3, вр. с ал.2, вр с ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, които са за тежки умишлени престъпления. Същият е разпитан в качеството на обвиняем, и е заявил, че е осъществил деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК, като е притежавал наркотични вещества. В хода на ДП са били разпитани множество свидетели и е била осъществена Физико-химическа експертиза за определяне следи от наркотично вещество в представените обекти.

Правилно ВС – Пловдив е стигнал до извода, че макар разследването по досъдебното производство да е в ранен етап, събраните до момента доказателства, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, очертават фактическата обстановка, водеща до наличието на обосновано предположение, че Н. Г. е извършил деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК – притежаване на наркотични вещества, за което е бил обвинен.

Тук следва да се посочи, че разследването и в начален етап, а 2 повдигането на конкретно обвинение е изключително правомощие на прокурора и не попада в обхвата на съдебния контрол. Съдебната практика е единна за това, че въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, се решава на основата на доказателствените материали, събрани по предвидения в закона ред, по време на разследването до момента. Степента на доказване не може да се обвързва с предпоставките за внасяне на обвинителен акт в съда от прокурора, а още по-малко с необходимостта от доказване на обвинението по несъмнен начин, като условие за постановяване на осъдителна присъда.

Така също правилно решаващият състав е съобразил по отношение на предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, че от данните по делото, не може да се направи обосновано предположение, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие за да избегне наказателно преследване, както и да прикрие следите от престъплението, да унищожи или укрие веществени доказателства и да повлияе по някакъв начин на свидетели. По делото е установено, че обвиняемият не е с висока степен на обществена опасност – реабилитиран е по право, има постоянен адрес и местоживеене в с. Б., обл.

С.З.. За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил всички събрани по делото доказателства, както поединично, така и в тяхната съвкупност.

Правилно в определението си е приел, че обвиняемият е съпричастен към деянието, в което е обвинен, анализирайки самопризнанието му, показанията на всички свидетели и протокола за претърсване и изземване. В тези гласни и писмени доказателства се съдържат минималния обем от данни, достатъчни да обосноват изводът за съпричастност на обвиняемия към престъпната деятелност, за която му е повдигнато обвинение и те удовлетворяват в пълна степен условието, обхванато от хипотезиса на чл. 63, ал. 1, пр.1 НПК.

Съдът е отчел, че за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил, наред с наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Първоинстанционният съд в определението си е заключил, че няма реална опасност обвиняемият да се укрие за да избегне наказателно 3 преследване, както и да прикрие следите от престъплението (да унищожи или укрие веществени доказателства и да повлияе по някакъв начин на свидетели), като е анализирал социалния му статус и здравословното състояние. ВоАС също счита, че от материалите по делото може да се изключи наличието на опасност обвиняемият да се укрие и в достатъчна степен обосновават правилността на извода на първата инстанция.

ВС – Пловдив е изследвал и анализирал всички обстоятелства относими към въпроса съществува ли опасност обвиняемият да извърши престъпление. Настоящият състав намира, че правилно съдът е счел, че чистото съдебно минало на обвиняемия (реабилитиран), здравословното и социално положение го определят като личност с невисока степен на обществена опасност. По отношение на обществената опасност на деянието следва де се отбележи, че същото не се различава от обичайните случаи за този вид престъпление.

Все в тази връзка решаващият съд правилно е отбелязал и добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия – съобразил е факта, че обвиняемият е съдействал е в пълен обем на разследването и е предал всички намиращи се в негово владение наркотични вещества, като е спомогнал в значителна степен за разкриване на обстоятелствата по делата.

Нещо повече, не е отрекъл съпричастността си към държането на инкриминираните наркотични вещества и е дал уличаващи самият него обяснения за това. Настоящата инстанция намира, че това му процесуално поведение, с което същият спомага в значителна степен за разкриването на обективната истина, може да се приема като изключващо опасността, той да извърши престъпление.

Всичко това, преценено поединично и в съвкупност сочи, че не е налице реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.

При липса на тези кумулативно изискуеми по чл. 63, ал. 1 от НК предпоставки пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност, освен да остави искането на представителя на Окръжна прокуратура за задържане под стража на обвиняемия без уважение. В противен случай, вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ при отсъствие на посочените предпоставки би влязло в противоречие 4 с нормите на НПК и ЕКЗПЧОС и би се явило незаконосъобразно. Ето защо ВС – Пловдив правилно е отказал да наложи на обвиняемия най-тежката мярка на процесуална принуда.

Изложените доводи в протеста и поддържани в съдебната зала от представителя на обвинителната власт не могат да бъдат споделени.

Обществената опасност на деянието е обхваната от санкцията, предвидена за този вид деяния и сама по себе си не може да обслужи тезата на прокурора и да обоснове реална опасност от укриване или продължаване на престъпната дейност. Експлоатирането й в настоящето производство, чийто предмет е вземане на мярка за неотклонение е в противоречие с правната доктрина и съдебната практика и не може да послужи за обосновка на предпоставките по чл. 63 НПК. Доказателствата по делото очертават както деянието, така и личността на обвиняемия като типични за този вид престъпления и не се отличават с нищо по-различно от обичайните такива.

Ето защо ВоАС счита, че правилно първата инстанция е приела, най-подходяща за изпълнение на целите на чл. 57 от НПК и оглед личността на обвиняемия гр. л. Н. П. Г. и при отчитане на социалния му статус, се явява мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 1 000 (хиляда) евро, вносима в 7 (седем) дневен срок, след влизане в сила на настоящото определение.

Поради това, обжалваното определение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.

По изложените съображения, на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, Военно апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11/23.07.2026 г., постановено по ЧНД № 100/2026 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6