Решение № 122 от 10.04.2013, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 328/2012
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 10.04.2013
- В сила
- 22.07.2013
- Състав
- СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 45 10.04.2013 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………………………………граждански състав …
На седми февруари…………..…………Година две хиляди и тринадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове: ……………………………
Съдебни заседатели: …………………………...
Секретар……Ж.К.………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………… като разгледа докладваното от
………………С.Михов ………………… търговско дело номер …………328….… по описа за ……2012….. година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Уникредит лизинг”АД със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, район „Младост”, бул.Цариградско шосе № 40, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Р.М.И. и Б.П.Й., чрез адв.П.В., с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Пиротска № 11, ет.2 против „Ти ес транс”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и ***, представлявано от управителя Т.С.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.М.Д.С. да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи връщане на следните движими вещи: 1.
Лек автомобил марка „М.”, модел 6 CD 143, рама
№ ***************** съгласно ЛД № *****; 2. Влекач марка „SKANIA”, модел R 124 CB 8x4, рама № **************** съгласно
ЛД № *****; 3. Самосвал марка „МАН”, модел 41.464, рама № ***************** съгласно ЛД № *****; 4. Товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел Актрос, рама № ***************** съгласно ЛД № *****; 5. Товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел Актрос, рама № **************** съгласно ЛД № *****, направени разноски по делото пред РС-Бургас, както и да заплати направените по настоящото дело разноски. Към исковата молба бяха приложени писмени доказателства.
В дадения срок по чл.367 от ГПК ответното дружество чрез своя процесуален представител подаде писмен отговор, с който оспори изцяло изложеното в исковата молба. Твърди се, че автомобилите са били иззети по изп.д.№ 20128780400209 по описа на ЧСИ Ирина Христова с район на действие ОС-Ямбол. Не приложи писмени доказателства.
В дадения срок по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна искова молба, в която изложи доводи за основателност на претенциите и направи възражения по основателността на доводите на пълномощника на ответниците. По цит.изпълнително дело са били иззети и предадени от ЧСИ на ищеца автомобилите под № 2, 3, 4 и 5 според поредността в исковата молба, като единствено лекия автомобил под № 1 е бил с неизвестно местонахождение и към настоящия момент все още е във владение на ответника. Приложени бяха нови писмени доказателства.
В дадения срок по чл.373 от ГПК не постъпи писмен отговор на допълнителната искова молба от пълномощника на ответника, не бяха приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител заяви, че поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани.
В съдебно заседание ответниците, чрез своя процесуален представител, поискаха от съда да отхвърли исковете като недоказани. Вещите не се намирали във владение на ответното дружество и затова няма как да бъдат предадени на ищеца.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от банката, по което е било образувано ч.гр.д.№ 8276/2011 г. по описа на РС-Бургас, издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 5354/ 04.10.2011г., съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за описаните в исковата молба автомобили, както и за сумата от общо
9183.41 лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок е подадено възражение от ответника. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възражението. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Според договор за финансов лизинг № *****/ 24.03.2010г.
/л.6-11/ и приложение № 1 и погасителен към него /л.12-15/, договор за финансов лизинг № *****/ 24.03.2010г. /л.16-21/ и приложение № 1 и погасителен към него /л.22-25/, договор за финансов лизинг № *****/ 24.03.2010г. /л.26-31/ и приложение № 1 и погасителен към него /л.32-34/, договор за финансов лизинг № *****/ 24.03.2010г. /л.35-41/ и приложение № 1 и погасителен към него /л.42-44/ и договор за финансов лизинг № *****/ 24.03.2010г. /л.45-50/ и приложение № 1 и погасителен към него /л.51-53/, ответното дружество е получило употребявани автомобили, подробно описани с посочени лизингови цени и подробно уговорени условия за заплащането им с краен срок 30.06.2013г. Договорите и приложенията са подписани и от Т.Стоянов като физическо лице в качеството му на поръчител. С 5 бр. нотариални покани получени от ответниците на 01.04.2011г. /л.54-58/, лизингодателят ги е уведомил, че „Ти ес транс”ЕООД дължи главница, лихва и неустойка в посочени размери към 09.03.2011г. Според приложените преписи от протоколи за изземване по изп.д.№ 20128780400209/ 12г. по описа на ЧСИ Ирина Христова с район на действие ОС-Ямбол, на дати 17.02.2012г. и 28.02.2012г. са били иззети от ответника описаните в т.2-5 вкл. в исковата молба автомобили. Лек автомобил м. „М.” не е бил открит.
Представените доказателства водят до извода за основателност на приетите за допустими искове.
„Ти ес транс” ЕООД е получило и използвало описаните в исковата молба автомобили, като след спиране на плащанията по лизинговите договори ищецът е предприел мерки да си върне владението върху вещите. Съобразно сключените договори за финансов лизинг и приложенията към тях, дружеството се е задължило да заплаща лизингови вноски според погасителни планове. Според представените доказателства, към 09.03.2011г. ответното дружество дължи вноски по главниците, неустойки, застраховки, данък МПС, нотариални такси, които няма доказателства да е платило. Ответното дружество е било поканено да заплати дължимите суми и уведомено, че при неизпълнение договорите ще бъдат развалени. Няма доказателства, на падежите след 09.03.2011г. ответникът да е заплащал дължимите поредни вноски. Съобразно чл.32 ал.1 б.”ж” от договорите, това представлява неизпълнение и лизингодателя може да развали договора. Това е сторил с нотариалните покани, получени от ответното дружество на 01.04.2011г.
Възраженията на ответниците са неоснователни. Автомобил м.”М.” не е бил върнат нито доброволно, нито след отправяне на нотариална покана, нито е бил иззет от частния съдия-изпълнител. Вещта е била предадена на ответника с приемо-предавателен протокол и след като не я предал, с оглед чл.33 от договора за лизинг „Ти ес транс”ЕООД дължи връщането й. Ако вещта е погинала, то съобразно чл.12 от същия договор, риска от това събитие е за лизингополучателя.
В настоящото производство съдът следва да установи дали молбата е била основателна към момента на подаването й. Връщането на автомобилите е станало след подаване на заявление за отнемането им пред РС-Бургас. Поради това и молбата е била основателна към датата на произнасяне на РС-Бургас – 04.10.2011г. Следователно молбата трябва да бъде уважена в цялата си част, тъй като ответникът е дал повод за завеждане както на производството по делото пред РС-Бургас, така и на настоящото производство с оглед подаденото възражение. Фактът на връщането на част от автомобилите може да бъде направено по всяко време пред съдия-изпълнителя, пред който е образувано изпълнителното дело.
На основание чл.422 ал.1 от ГПК исковете за съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна е и претенцията за дължимост на сумата от 9183.41лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 8276/2011г. по описа на РС-Бургас, както е отбелязано в приложената заповед № 5354/ 04.10.2011г.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Ти ес транс” ЕООД следва да заплати на „Уникредит лизинг”АД направените по делото разноски в размер на 4632.40лв., от които 4628.47лв. внесена държавна такса и 3.93лв. съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо „Ти ес транс”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и ***, представлявано от управителя Т.С.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.М.Д.С. от АК-Бургас, че дължи на „Уникредит лизинг”АД със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, район „Младост”, бул.Цариградско шосе № 40, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Р.М.И. и Б.П.Й., чрез адв.П.В., с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Пиротска № 11, ет.2 връщане на следните движими вещи: 1. Лек автомобил марка „М.”, модел 6 CD 143, рама № ***************** съгласно ЛД № *****; 2. Влекач марка „SKANIA”, модел R 124 CB 8x4, рама № **************** съгласно ЛД № *****; 3. Самосвал марка „МАН”, модел 41.464, рама № ***************** съгласно ЛД № *****;
4. Товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел Актрос, рама № ***************** съгласно ЛД № *****; 5. Товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел Актрос, рама № **************** съгласно ЛД № *****, както и сумата от 9183.41 /девет хиляди сто осемдесет и три лв. четиридесет и една ст./ направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 8276/2011 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Ти ес транс”ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и ***, представлявано от управителя Т.С.С. с ЕГН **********, чрез адв.М.Д.С. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Индустриална № 46, да заплати в полза на „Уникредит лизинг”АД със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, район „Младост”, бул.Цариградско шосе № 40, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Р.М.И. и Б.П.Й., чрез адв.П.В., с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Пиротска № 11, ет.2 сумата от 4632.40 /четири хиляди шестстотин тридесет и два лв. четиридесет ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: